147
„Тu Quogue“ („Ти също“) — пиеса от Робърт Грийн (1558–1592). — Б. р.
148
Ксантипа — жената на атинския философ Сократ, която според преданието се отличавала с крайно свадлив и буен нрав. — Б. р.
149
Годишно (лат.). — Б. р.
150
Ще си понеса последствията за добро или за зло. — Б. пр.
151
Палъмън и Арсайт — герои от едноименната поема на Драйдън (1631 — 1700) Б. р.
152
Гили — слуга в Горна Шотландия. — Б. р.
153
Вигамор, означава същото, каквото и „виг“ само че в презрителен смисъл. — Б. р.
154
Томас Грей (1716–1771) — английски поет, автор на известната „Елегия, написана на едно селско гробище“, в която се преплитат характерни черти на класицизма и романтизма. — Б. пр.
155
Някога шотландските младежи, когато наваляло сняг, устройвали истински бой със снежни топки, като замервали минувачите. Но човек лесно можел да се измъкне от това неприятно положение: жените — с един реверанс, а мъжете — с поклон. Само тези, които упорито отказвали да сторят това, били подлагани на бой с топки и снежната буря се стоварвала върху им. — Б. а.
156
Думата „материк“ тук означава северната част на остров Великобритания. — Б. р.
157
Това било особен вид благородна просия, по-скоро нещо средно между просия и разбойничество, когато бедният шотландец изнудвал онези, които можели да му дадат добитък или каквито и да било средства за преживяване. — Б. а.
158
Дурлах — особен вид кожена торба, каквато винаги носели шотландските планинци. — Б. р.
159
В битката при Ботуелския мост в 1679 година шотландските въстаници били разбити напълно от английските правителствени войски. За това събитие Уолтър Скот разказва в романа си „Пуритани“. — Б. р.
160
Т.е. ще го обесят — Б. р.
161
В 1689 година в битката при Киликранки, Дънди, вождът на въстаналите шотландски кланове, поддържник на Джеймс II, разбил войската на крал Уилям III. — Б. пр.
162
Маркиз Джеймс Монтроуз (1612–1650) — голям шотландски феодал, който по време на английската революция бил на страната на краля. В 1650 г. се опитал да вдигне въстание в Шотландия в полза на Стюартите. — Б. пр.
163
В 1392 година, или по него време, два големи клана, за да разрешат спора помежду си, се биели в присъствието на краля на северния край на град Пърт с по тридесет воина на всяка страна; на една страна липсвал един воин и мястото му било попълнено с един дребен, кривокрак пъртски гражданин. Този заместник — Хенри Уинд или както планинците го нарекли Гау Кривокракия ковач, се бил добре и допринесъл много за победата, без да знае на чия страна се бие. Оттогава „боря се сам за себе си като Хенри Уинд“ станало поговорка. — Б. а.
164
Едмънд Спенсър (1552–1599) — известен английски поет, автор на поемата „Кралицата на феите“. — Б. пр.
165
Монс Мег е голям старовремски топ, любимец на простия шотландски народ. Той бил изработен в град Монс, във Фландрия, през царуването на Джеймс IV или V Шотландски. За този топ често се споменава в хрониката от онова време, където се говори за суми, похарчени за смазка на дулото на Мег (която, както знае всеки ученик, прави топа да гърми по-силно), за панделки за украса на лафета му, за гайди, които да свирят, когато го изкарвали от замъка, за да придружава шотландската армия при всеки далечен поход. След обединението народът много се страхувал, че отличтелните знаци на кралската власт, както и Монс Мег, ще бъдат отнесени в Англия, за да бъде пълно омразното отказване от националната независимост.
