— Виж какво ми стори!

Колин навлажни устните си, едва успяваше да сдържи сълзите си.

— Той те хвана с жена си.

— Моя жена трябваше да е тя, не негова.

— Блеър беше влюбена в Блекстоун. Ако баща й не й беше забранил да се ожени за него заради английската му кръв, ти изобщо нямаше да си сгоден за нея.

— Проклета да си, Колин. Той ми я отмъкна на сватбата. Подигра се с мен!

Гневът оживи Колин.

— Вие мъжете се подигравате един на друг, а после се избивате един друг в името на честта. Кога ще свърши всичко това?

— Ще свърши само когато той умре.

— А аз съм тази, която трябва да го убие — Колин се приближи. — Аз съм тази, от която очакваш да си разтвори краката, за да го убие в съня му. Луд си, точно както татко беше луд. Аз няма да съм част от тая болест, която ти е поразила разсъдъка.

Емет така се усмихна, че тръпки я полазиха. Тя се обърна и тръгна към вратата.

— Нямаш друг избор, Колин.

Това я накара да спре.

— Нека кланът ме прокуди. Няма да го убия заради тебе. — Колин не знаеше откъде й бе хрумнало това, а само, че го беше изрекла. Не беше ли се заклела да прекоси ада, но да запази Андрю? Как би могла да се грижи за него, ако ги прокудеха? Щяха да умрат от глад.

— Прокудата не е най-лошото, което може да те сполети, сестричке.

Нещо в гласа му я накара да се обърне. Изчака да чуе какво имаше да й каже.

— Да не би да си мислиш, че понеже съм осакатен, вече не мога да разсъждавам с целия си акъл? Знам каква тайна криеш, Колин.

Тя дълбоко преглътна.

— Никакви тайни нямам от тебе, Емет. Той само се усмихна — бавно, без да бърза.

— Мислиш ли, че не разбирам тайната ти всеки път, когато погледна Дрю?

— Какво… — Гласът й затрепери, като че ли щеше да разкрие страха й, но тя се овладя. — Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа… — Емет си подбираше думите, като очевидно се наслаждаваше на хитростта си. — Искам да кажа, че Дрю е син на Блекстоун.

Колин почувства как кръвта й се изцежда от главата, а силата напуска краката й. Както изглеждаше, Джейкъб се беше задълбал много повече в шпиониране, отколкото тя смееше да си мисли, а брат й още повече беше полудял. Тя потръпна от срам.

— Не беше чак толкова трудно да се досетя. Не се ли притесняваш, че и други могат да разберат за това?

— За Бога! — Колин изпита ужас, който скова мисълта й. — Емет, моля те…

Емет пак се засмя. Безчувствието му я насълзи.

— Той не е син на Блекстоун — извика тя.

— Лъжеш. Знам, че Блеър беше бременна. Каза ми го онази нощ, докато се любехме. — Той още по- широко се усмихна. — Шокирам ли те, сестричке?

Като се хвана за последната сламка, Колин каза:

— Блеър не знаеше кой е бащата. Дрю може да е твой син.

— Престани да лъжеш — изрева той. — Погледни го само. Същински малък Черен вълк. Тя може и да не е знаела, когато е била бременна, но е разбрала, когато той се е родил.

— Престани, престани — извика Колин, като покри ушите си с ръце.

Емет се надвеси и й махна ръцете оттам.

— Какво мислиш ще си кажат селяните, когато разберат, че ти си родила син на Блекстоун, че си измамила народа си и си спала с дявола.

— Те няма да ти повярват.

— Така ли? Ти замина през лятото точно след като това се случи с мен. Дойде си чак наесен, когато прибраха животните от планинските пасища. Ти доведе да отгледаш едно изоставено бебе, но изобщо не спомена, че е дете на Блеър. Много хора си помислиха, че е твое.

— Не можеш да си сигурен — му отвърна тя.

— Така ли?

На Колин й се искаше да каже нещо, да отрече обвиненията му, но просто замълча.

— Блеър изостави Дрю, когато се роди. После работи три месеца като проститутка, каквато си беше. После се разболя. Повика те, когато разбра, че ще умре. Каквато си мекушава, ти си отишла при нея. Обещала си й никога да не разкриваш кой е бащата на Дрю, за да го предпазиш от Блекстоун.

Сълзи се стичаха по бузите й.

— Всички се отрекоха от Блеър — семейството й, мъжът й, любовникът й. Тя си нямаше никой.

— Тя беше проститутка! — изкрещя Емет.

Някакво ужасно чувство изпита Колин, като изгледа брат си. От крайчеца на устата му се стичаше слюнка, докато й крещеше, а очите му странно проблясваха и разкриваха нещо ужасяващо дълбоко в тях.

— Ще те убият с камъни, Колин, а може и да те изгорят, защото си в съюз с дявола. Ужасно е да умреш по тоя начин.

Тя отвори уста, но не можа да издаде дори един звук.

— Какво мислиш, че ще стане с Дрю? Синът на дявола…

— Той е невинен, не можеш да мислиш… — тя се задъха.

— Не мога да предвидя какво могат да направят тия суеверни глупаци. Ами самият Блекстоун? Какво може да направи той, когато научи, че синът на Блеър не е мъртъв, както всички го смятат. Само един поглед е достатъчен, за да научи истината. Блекстоун изостави жена си, когато тя забременя, и така обрече и двамата на жестока смърт. Какво ли би направил, ако разбере, че той е жив?

Ясно беше какво иска да каже и тя се ужасяваше от това.

— Ще го убия, Емет. Ще направя каквото ми кажеш.

— Добре — изсмя се Емет и проследи с поглед как тя става и отива до вратата.

— Повикай Джейкъб да ме измие и да ми смени чаршафите. Да си подремвам не е единственият детински навик, който придобих, откакто съм на легло.

— Да не искаш да кажеш, че искаш да изпълниш обещанието си?

Думите на Дуайт Макдъгъл отекнаха в голямата стая, останала без семейния уют на хора, събрани около голямата каменна камина. Дори времето, прекарано в спокойствие и любов с Дрю, й се струваше маловажно в сравнение със спомените от миналото.

Колин се махна от прозореца и пусна овехтелите пердета на облените от дъжда прозорци.

— Разбира се, Дуайт.

Чичо й се приближи, а по лицето му се четеше неодобрение. Покритите му с качулка очи се присвиха от безпокойство и й напомниха за баща й.

— Ти да не би да си загубила разсъдъка си, Колин? Двама твои братя и баща ти загинаха, а Емет лежи в кулата, осакатен за цял живот. Черния вълк не е шега работа.

Странен гняв обзе Колин и бавно я обсеби.

— Не си правя шеги. Лично аз ще се погрижа Ян Блекстоун да умре.

Дуайт вдигна ръце, напълно изумен.

— Ти си луда!

— Не, не съм луда.

— Луда си! Не можеш да се биеш с Блекстоун. Той ще те убие. Разбираш ли?

Колин още повече се ядоса, по-скоро от безнадеждността си, отколкото от довода на Дуайт.

— Разбира се, че разбирам. Не съм си загубила разсъдъка. Знам какво означава да го убия. През последните пет години само със смърт се срещах. И напълно осъзнавам, че не мога да се бия с него.

Вы читаете Бялата дева
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×