широката публика се предлагаха някои подробности от биографията ми.
Навярно някога доста сам докачил автора на статията, защото в нея гъмжеше от груби намепи по мой адрес. Според този драскач не можеше и дума да става за случайност и в цялата тази история бях замесен аз.
Смачках вестника и придърпах стола с крак.
— Пак се накиснахме! — измърмори.
Велда съблече мангото си и го закачи на закачалката. Разказах й цялата история в най-големи подробности и й дадох време да я възприеме. Когато млъкнах, тя ме попита:
— Виж какво, не мислиш ли, че така е по-добре и за нас?
— Глупости.
— Тогава преспиш да се безпокоиш. — Че аз не се безпокоя.
Тя се обърна и ми се усмихна, показвайки блестящите си бели зъби.
— Така ли?
— Наистина е така, миличка.
— Така си и помислих, но все пак се обади на Пат и си изясни как стоят нещата.
— Добре — казах аз и взех телефонната слушалка. Пат не ми се зарадва много и не ме назова по име, с което ми даде да разбера, че в кабинета му има още някой.
— Момент — каза той и аз го чух как става, приближава се до картотеката и измъква едно чекмедже.
— Какво има, Майк?
— Обикновено любопитство. Има ли нещо ново при теб по това убийство?
— Засега не. Все още не са идентифицирали тялото. Сверяваме отпечатъците.
— А зъбите?
— По дяволите, ами че тя няма нито една пломба в устата си! Но прилича на кабаретна актриса, така че е напълно вероятно да е регистрирана някъде в полицията.
— Говори ли вече с журналистите?
— Успях да им се изплъзна. Сигурно ще се доберат до мен, но едва ли ще мога да им кажа повече от това, което вече ЗНУЯТ.
— Какво става мри теб? Като че ли нещо си разстроен?
— Мич Темпъл от The News забеляза сходството между прозрачните роби, с които са били облечени и двете убити жени. Той успя да сравни етикетите и да ни натрие носа. Били са купени на различни места. Нали знаеш, в онези магазини, които са специализирани в търговията с еротични дрехи за дами. Не е кой знае какво, но е напълно достатъчно, за да се извърти цяла история.
— А какво може да каже той?
— Напълно достатъчно, за да размъти мозъците на всички побъркани от секса глупаци, които се навъдиха навсякъде. Сам знаеш какво става, когато нещо такова се появи в пресата.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Да. Ако познаваш добре Мич, помоли го да намали оборотите.
Усмихнах се.
— Дяволите да ме вземат, много приятен ден ми се очертава!
Пат изсумтя в слушалката и каза:
— Моля те, само си поприказвай с него, старче!
— Разбира се, приятел. Задачата е ясна. Кога искаш да дам официално изявление?
— Ако можеш, още сега.
Оставих слушалката, предадох на Велда накратко съдържанието на разговора и посегнах към шапката си. Тя ме погледна лукаво и каза:
— Майк…
— Да?
— Пат забелязал ли е връзката между цветовете на бодитата?
— Какво имаш предвид?
— Ами черното мри блондинката и зеленото — при червенокосата?
— Не каза нищо за това.
— Това не е обикновено консервативно бельо. Специално е създадено, за да възбужда мъжете.
— Да, Пат наистина мисли, че второто момиче е шоугърла.
— Но първата е била детска учителка.
— Хрумват ти доста забавни неща, момичето ми — казах аз.
— Може би и ти трябва да се замислиш над това — отвърна ми тя.
Глава 2
He може да се каже, че в полицията ме посрещнаха сърдечно. Дадох показания в кабинета на Пат в присъствието на полицай стенографист. Когато приключихме, новият помощник-прокурор взе протокола, като се опита да открие в него нещо, което би могло да ме свърже с убийството.
За щастие Пат се намеси навреме, за да ни поохлади и двамата, въпреки че вече бях успял да накарам ревностния помощник-прокурор да достигне точката на кипене.
Той се предаде без особено удоволствие и излезе от кабинета, като ме предупреди да не напускам града.
— Трябва да го е прочел в някое криминале — казах на Пат.
— Не му обръщай внимание. В прокуратурата винаги настъпва паника, когато в навечерието на нови избори във вестниците започнат да се появяват сензации.
— Не ме будалкай, Пат — казах аз. — Сигурно ще ти извадят душата, ако нещата не тръгнат както трябва.
— Знаеш как раздрусват отдела. Много добри служители вече си отидоха и когато го сториха, направо им се повръщаше от гадории.
— Не позволявай на тези политически негодници да ти се качват на главата.
— Аз съм държавен служител, старче.
— Аз пък не съм — ухилих му се аз. — И имам доста голяма уста. Отвън ме чака цяла тълпа журналисти. Ако някой се опита да ме ядоса, мога да вдигна доста голям шум.
— Избий си го от главата!
— По дяволите, не се притеснявай.
— Да забравим това Успя ли да се видиш с Мич Темпъл?
— Още не.
— Направи го и ще ти бъда много задължен. Останалото все някак си и сами ще го наредим.
— Вече ти казах, че нямам намерение да си пъхам носа в тази работа.
— Кажи го на тези, които те чакат отвън. — Той стана и кимна с глава към вратата. — Да започваме. Публиката чака.
Пат се ноти заедно с мен през цялото интервю, като ме наблюдаваше как позирам пред фотоапаратите и одобрително кимаше с глава, когато избягвах да давам определени отговори на въпросите. Този път не ми се налагаше да увъртам. Журналистите разбираха, че историята ми беше истинска. Двама репортери искаха да чуят мнението ми за убийството, но аз отказах да отговоря на въпросите им. До този момент само Мич Темпъл беше направил опит да свърже това убийство с предишното. Ако наистина има връзка, Пат непременно ще я открие. Засега това са само догадки.
Когато всичко приключи, ние слязохме долу и изпихме по едно кафе.
— Справи се отлично, момчето ми.
— Ама аз наистина нямам какво да им кажа.
— Благодаря ти, че не се опита да им кажеш мнението си. Може би ще ти разкажа това-онова.
— Мислиш ли, че ще ми бъде интересно?
— Да — каза кисело Пат. — Засега няма никаква връзка между двете убийства и облеклото на двете жени. Ако в първия случай става въпрос за самоубийство, нещата са много прости. Голяма част от жените
