тръгнал да търси Каландра. Керн беше говорил с Каландра на излизане. Тя току-що се беше върнала от дома на Хатауей и се беше изненадала, когато беше разбрала, че сър Джон я е търсил.
Дали тя лъжеше? Дали Тримбъл не я беше разкрил и не беше отишъл да говори с нея за убийството? Дали тя не го беше отровила, за да запази тайната?
Той се обърна към икономката.
— Сър Джон каза ли къде е ходил вчера? С кого е говорил?
Тя поклати глава.
— Беше прекалено слаб, за да говори. Побързах да повикам доктора и когато се върнах, на него му беше много зле.
— Каза ли изобщо нещо? Някакво име? Каландра или Кали?
Жената понечи да отговори отрицателно, но лекарят я изпревари.
— Аз си спомням, че го чух да мърмори нещо снощи, милорд. Повтаряше името на някакъв гръцки бог.
Керн пристъпи напред и едва се въздържа да не сграбчи мъжа за реверите и да го разтърси.
— Кой бог? Кажи ми, човече.
— Аполон.
Може би Мини беше сбъркала. Може би Тримбъл не беше ходил при Каландра, защото я смяташе за виновна, а защото бе смятал, че тя знае нещо за бащата на Изабел. Това означаваше, че Тримбъл не беше Аполон. Ако Тримбъл беше ходил да се срещне с Аполон…
Аполон бе имал мотив и възможност да го отрови.
Керн си тръгна и се качи в каретата си. Преди да се върне в бордея да говори с Каландра, трябваше да провери една теория, която го тревожеше, откакто беше прочел мемоарите и беше забелязал нещо в тях.
Каретата тръгна. Ако имаше късмет, Керн може би щеше да научи самоличността на Аполон.
Изабел отнесе подноса си по стълбите, които водеха към кухнята на подземния етаж. Като малка, тя бе обичала тази кухня. Беше се преструвала, че това е тайна пещера, в която може да се скрие от лоши вещици и огнедишащи дракони.
Леля Мини стоеше в средата на помещението и режеше лук. Когато забеляза Изабел, Мини остави ножа и избърса ръце в престилката си. Погледът й се спря върху подноса, който Изабел носеше.
— Дори не си докоснала зелевата супа. Същото направи и с яйцата ми на закуска. — Тя погледна обидено Изабел. — Започвам да си мисля, че в дома на Хатауей са те разглезили с хубава храна.
— Не е това. Просто днес не съм гладна.
— Света Богородице. Вчера също не хапна почти нищо. Дори Пърси яде повече от теб. Седни тук и ще ти донеса нещо за хапване.
Изабел беше твърде уморена, за да спори, и се отпусна на един стол. Храната не я интересуваше, но въпреки това щеше да направи опит да угоди на леля си.
Мини сложи една чиния пред Изабел.
— Да не те боли стомахът? Твърде рано е да показваш признаци на зачеване.
Изабел застина на мястото си. Тя остави бавно ножа, който беше хванала в ръка.
— О, лельо Мини. Наистина ли смяташ, че вече може да съм забременяла?
— Възможно е. Лесно е да се оставиш на страстта, но след това трябва да си платиш. Трябва да ми обещаеш, че отсега нататък ще внимаваш.
Мини не знаеше, че Керн нямаше да се върне вече. Изабел нямаше да го види никога, освен ако не се решеше да направи онова, което беше обмисляла цяла нощ.
— Но аз обичам Джъстин и искам дете от него.
— Недей, скъпа. — Мини поклати глава. — Не трябва да си въобразяваш такива неща, за да не останеш разочарована. Казвала ли съм ти за бебето, което загубих?
— Не — отвърна изненадано Изабел. — Какво се случи?
— Това стана малко преди майка ти да ме приеме тук. — Мини се настани на един стол. — Бях сираче и имах щастието да си намеря работа като прислужница в дома на един виконт. Синът на господаря ме харесваше и ме изкушаваше да вдигна роклята си. Колко приятно беше когато го направихме за първи път! Аз исках още и ние продължихме така няколко месеца. — Тя се усмихна, но миг по-късно чертите й се втвърдиха. — Родителите му се досещаха, но си затваряха очите, докато коремът ми не се наду. Тогава моментално ме изхвърлиха на улицата.
Изабел преглътна конвулсивно, когато си представи Мини като младо момиче, оставено само да се справя.
— О, лельо Мини. И какво направи? Къде отиде?
— Беше лято, така че успях да оцелея на улицата. Разбира се, никой не искаше да ме вземе на работа. За храна имах само няколко пенса, които бях спестила. Нищо чудно, че бебето се роди преждевременно и беше твърде слабо. Горката ми дъщеричка умря в ръцете ми.
Очите на Изабел се насълзиха. Тя стана от мястото си и прегърна жената, която й беше като майка.
— Толкова съжалявам. Не съм и предполагала.
— О, така стана по-добре. Нещастието ме изпълни с решителност да се справя и когато чух, че майка ти търси компаньонка, веднага отидох при нея. Аврора имаше добро сърце. Тя беше потресена от общото между нас и веднага ме нае. Тогава се роди ти и това беше като благословия за мен, защото имах втора дъщеря, която бе заменила бебето, което изгубих.
— Обичаше ли го? Имам предвид бащата.
Мини сви рамене.
— Любов е просто по-красива дума за похот. Е, той вече не е сред живите. Една година по-късно той и родителите му починаха от някаква болест. Дано черните им души се пържат вечно в ада. От него научих много ценен урок — можех да се забавлявам с мъжете, но трябваше да вземам и парите им.
Цинизмът на възрастната жена накара Изабел да потръпне вътрешно. Колко странно, че беше познавала Мини през целия си живот, а никога не бе чувала за тази трагична случка в миналото й.
— Джъстин не е такъв. Той няма да изостави детето ни. Обеща ми.
— Всички мъже дават обещания в спалнята. Несъмнено и баща ти е постъпил по същия начин с Аврора. Но да ти е изпратил и пени след смъртта й?
— Не е.
— Виждаш ли? Мъжете изобщо не се интересуват от копелетата си.
Изабел сведе глава. Като дете, тя бе мечтала да бъде поканена в замъка за среща с краля. Той щеше да я приеме с разтворени обятия, да я обяви за отдавна изгубената си дъщеря и двамата щяха да бъдат заедно завинаги…
Сега, когато беше пораснала, Изабел знаеше, че това беше невъзможно.
Но тя можеше да познае щастието с Керн.
Тази мисъл й се струваше като светлина в края на дълъг и тъмен тунел. Изабел усети внезапен прилив на надежда и осъзна, че й беше предоставена възможност, каквато Мини и Аврора не бяха имали. За разлика от тях, тя имаше мъж, който я обичаше истински и който искаше тя да бъде постоянна част от живота му. А тя му беше отказала заради някакви глупави скрупули.
— Джъстин не е като Аполон и като развратника, който те е прелъстил — каза бавно тя. — Той иска да бъда негова любовница.
Мини присви очи.
— Той е поискал от теб да го обслужваш?
Изречено с такива откровени думи, предложението на Керн изглеждаше срамно и ужасно. Изабел се загледа в храната пред себе си.
— Аз исках да се омъжа за него, лельо. И все още го искам. Но сега осъзнавам, че положението ни е твърде различно. Не мога да се надявам да получа невъзможното. Мога само да се възползвам от щастието, което той ми предлага.
Мини отиде до Изабел и я потупа по гърба.
— О, не се тревожи, скъпа. Разбира се, че негово благородие не може да се ожени за момиче с твоя
