на топлина — отговори Юго, — нещо като моментен изблик на светлинна енергия.
— Наистина е странно, че говорите за тези явления, тъй като и баща ви се интересуваше от подобни неща навремето, но, честно казано, аз нищо не разбирах от неговите теории. Освен това се числя към хората, здраво стъпили на земята, и ми е трудно да си представя този процес на светлинна трансмутация.
Щях да отворя уста, за да й отговоря, но Юго ме изпревари:
— Знаеш ли, мамо, когато разглеждаш най-напредничавите научни изследвания, попадаш на обяснения, които силно се различават от общоприетите теории. Последните всъщност не са нищо друго освен вярвания, както всички останали.
Юго за миг се вгледа в чашата си, наполовина пълна с червена течност, усмихна се и отпи глътка бургундско. Най-сетне, понеже нито аз, нито мама бяхме готови да продължим разговора, той отново взе думата:
— Спомняш си, разбира се, че Алберт Айнщайн установи, че материята може да се превръща в чиста енергия. До този момент с тази идея сме си служили за създаване на атомни бомби или производство на електричество, но след като чух това, което ни разказа Сет, не изключвам подобно преобразуване да открие и други перспективи. Знаеш вероятно, че съществува друг клон на физиката, наричан квантова механика, в който явленията изразяват качества и отношения, които варират в зависимост от научния наблюдател. Когато стигнем до това ниво, чистата обективност вече не съществува. Дейвид Бом, един от най-известните учени по квантова механика, обяснява, че материалният свят, който възприемаме със сетивата си или с помощта на инструменти, увеличаващи възможностите на нашите сетива, е само един от аспектите на реалността, който той нарича разгънат или разопакован свят. Матрицата, която го поражда, т.е. сгънатият или опакован свят, нормално не е достъпна за сетивата или за прякото научно наблюдение.
— Юго, за мен това е абсолютно неразбираемо.
— Не се плаши от думите, мамо. Това означава, че всяка частица от Вселената — всъщност всеки атом — съдържа сгъната в себе си цялата съвкупност. И че съседният атом до него също съдържа в сгънато състояние цялата Вселена, включително, което е още по-интересно, и първия, за който стана дума. Или ако предпочиташ — всичко е сгънато във всичко и обратно. Един от професорите по физика ни каза, че подобно обяснение се намира в една стара будистка сутра. Ако не се лъжа, става дума за тъй наречената „Аватамсака“.
Мама стоеше безмълвна, отчасти защото чувстваше, че не разполага с достатъчно аргументи, за да се противопостави на Юго. Накрая понечи да зададе въпрос:
— С какво казаното от теб потвърждава обясненията на Сет?
— Ами след като Вселената се намира в сгънато състояние във всяка клетка от моето тяло, всички информации на Вселената са вече в мен!
— До тук виждам логика.
— Теоретическото последствие е изумително, но само на пръв поглед: ако намеря начин да декодирам тази безкрайна маса от информация, която е вече заключена в мен, ще се превърна във всезнаещ. А това качество, напомням ти, е запазено за Бога.
— И все пак това изглежда невероятно.
— Кой би отхвърлил, че е възможно, ако променим по някакъв начин функционирането на нашето мислене, да получим резултата, за който говори Сет?
— Наистина, мамо — намесих се аз. — Възможностите на човешката мисъл, както казват, са неизчерпаеми. Кой би се заел днес да очертае техните граници?
— Да си спомним за формулата E = mc2 на Алберт Айнщайн. Знае се, че материята е безусловно трансформируема в енергия и че де факто енергията е светлина. Защо тогава да не приемем, както твърдят новите приятели на Сет, че е възможно да преобразуваме собственото си тяло в светлинна енергия, като ползваме вътрешен метод, различен от използвания за получаване на атомна енергия, но също толкова мощен?
— Юго, ти преди малко говореше за будизъм. Струва ми се, че четох навремето нещо по този въпрос — каза мама след миг мълчание. — Мисля, че беше в книга, която ми даде една приятелка — Сара. Сигурно си спомняш за нея?
— Да, твойта приятелка по йога.
— Почакайте — каза тя, ставайки от масата, — мисля, че още я пазя някъде тук.
Мама отстъпи за малко, докато Юго отвори още една бутилка бургундско и напълни чашите. Тя дълго разглеждаше рафтовете на библиотеката и се върна в хола, като държеше в ръце едно томче, озаглавено „Тара, божественото в женски род“ от Бокар Римпоче.
— Божественото в женски род — сигурна ли си, че това не е книга за Мария Магдалина? — попита Юго на шега.
— Не съм я чела изцяло, но Сара тъй настоятелно ми я предлагаше, та все пак я прелистих оттук-оттам. Така попаднах на откъса, за който стана дума. Нека да видим… Дайте ми време да намеря страницата… А, ето, заглавието е „Сахибът с тяло на небесна дъга“. Авторът — съвременен тибетец, разказва как неговият учител на име Куну Лама бил свидетел на превръщането на човек в светлина в източната част на Тибет. Най-странното във връзка с историята, която ни разказа Сет, е, че става дума за човек от западна страна: „Към средата на 40-те години Куну Лама се намирал в Кам, където се отдавал на отшелничество. Живеел в къща на два етажа — той заемал първия, а вторият бил зает от човек, дошъл от запад, който — голяма рядкост по онова време — практикувал будизма… Хората в околността имали навик да наричат чужденеца «сахиб», уважително название, ползвано от индийците спрямо западняците. Кой е бил този сахиб? Откъде е идвал? Не зная дали Куну Лама го е уточнил. Може би е избягал от Индия по време на Втората световна война, може да е бил мисионер — имаше тогава няколко в Кам, — възприел тибетския будизъм… Така или иначе, случило се, че няколко дни подред никой не срещнал сахиб. Накрая някой казал, че като гледа от своя прозорец, в стаята на сахиба се вижда небесна дъга. Заинтригувани, Куну Лама и няколко други се качили на етажа, отворили вратата и действително на мястото на сахиб видели само небесни дъги! Те преровили дрехите му, от които като дъжд се посипали снопове малки небесни дъги! От сахиб останали само ноктите и косите. Това се нарича получаване на «тяло небесна дъга», необикновен резултат от практиката, който се свежда в момента на смъртта до разлагането на тялото на светлина с цветовете на дъгата.“
— Каква невероятна история — извика Юго, подсвирквайки от удивление. — Във всеки случай, тя потвърждава странните разкрития на твоя кардинал!
— Не зная доколко трябва да се вярва на тези тибетски истории — заключи мама, — но все пак повече съм склонна да се доверя на явления от този характер, които се случват по наше време, а не през Средновековието.
Събудих се малко късно с леко главоболие поради прекаляването с бургундското. След обилна закуска се отправих към библиотеката „Сент Женвиев“. Направих справка в каталозите и поисках да ми дадат всички издания, засягащи пряко или косвено съкровищницата на „Сен Дьони“. Проучих ги обстойно в голямата читалня и най-сетне успях да възстановя продължението на историята на Граала.
През 1793 г. Конвентът решил да бъдат претопени всички златни предмети, намиращи се в „Сен Дьони“, а получените средства да бъдат използвани за финансиране на войните срещу коалиционните сили, противници на Френската революция. Няколко образци били запазени по решение на комитет, натоварен да оцени художествената или историческата им стойност. Мощехранителницата на светия пирон била част от предметите, изпратени за претопяване, с цел оползотворяване на ценния метал. Но един от комисарите на име Льолиевр успял да издейства светият пирон да му бъде поверен лично, под предлог че той е интересна находка от гледна точка на историята на металургията. Същинските му мотиви не са известни. Дали е бил част от Пасьорите? Съмнявам се, защото в такъв случай те биха придобили Граала преди повече от два века и биха го вкарали в употреба. По обратни на тези причини не би могъл и да е член на Ордена на първенството. През април 1824 г., предчувствайки вероятно близкия си край, Льолиевр подарил светия пирон на парижкия архиепископ. Последният го затворил в мощехранителница от кристал и позлатено сребро във форма на стилизиран пирон и незабавно го депозирал в трезора на катедралата „Нотър Дам“.
