— Естествено, думите ми ви се струват преувеличени. Може и да не са я мразили, ако толкова настоявате, но… Виждате ли, аз я разбирах.
— Виждам много добре.
— Тя беше на двадесет и пет, аз съм на двадесет и три, а това неизбежно създава връзка.
— Но и мащехата ви е на двадесет и пет — отбеляза Дюлак.
— Именно.
Тя беше вложила в думата такава сила и такъв подтекст, че инспекторът наостри уши.
— Искате да кажете, че…
— Искам да кажа, че на двадесет и пет Едвиж се държи като матрона. О, не й е лесно, разбира се. Виждате ли, тя е жената, на Вотан Грюн! А в Страсбург това значи нещо. Ако не беше тази роля, рангът, който трябва да защищава, нищо нямаше да ни пречи да я приемаме като равна, като истинска приятелка.
— Но тя се противопоставя, така ли?
— Да. За да не слезе от своя пиедестал, тя съзнателно е убила младото момиче в себе си. Не забелязвате ли? Тя е мъртва.
— Много сте строга!
— Мъртва. Диана… Диана беше животът! И затова Едвиж й завиждаше! Защото Диана беше свободна! Тя и на мен завижда по същата причина.
— Да допуснем…, но защо ми разказвате всичко това?
— Защото двуличието им ме възмущава. О, наистина, Дьони ще изпита мъка, голяма мъка и много трудно ще се съвземе. Диана му беше като майка.
Беше абсолютно вярно, но Терез продължаваше и сякаш нищо не можеше да я спре:
— Точно затова Диана искаше да се оженят. Тогава ролите им щяха да бъдат напълно определени. Но! Дьони харесваше двусмислеността на положението. Страхуваше се, че след като официално се ожени за Диана, ще очакват от него да поеме задълженията на съпруг. Докато животът, който от четири години водеше с Диана, го привличаше повече. Всъщност тя беше мъжът в тяхната двойка. Разбира се, по отношение на финансите студентската стипендия на Дьони играеше решаваща роля в равновесието на бюджета. Но все пак Диана излизаше всеки ден, за да отиде на работа, Диана в края на всеки месец получаваше заплата.
— Терез — вметна инспекторът, — мислех, че сте за еманципацията на жените?
— Еманципацията на жените не означава, че те трябва да се трепят, за да изхранват своя хубостник! А има и нещо друго…
— Друго?
— Да… малко е неудобно. В известен смисъл Дьони не изпълняваше онова, което би трябвало да очакваш от един мъж през деня. Но ако вярвам в признанията на Диана, положението било същото и през нощта.
— Искате да кажете, че брат ви е импотентен? — учуди се инспекторът.
— В никакъв случай. Но… Как да се изразя прилично? В известни моменти Диана би желала той да бъде по-малко деликатен, по-малко почтителен. И в тези случаи брат ми се държал повече като дете, отколкото като възрастен. Въпреки всичко Диана го обичаше безкрайно и знам, че срещаше взаимност. Често хоках брат си и с нетърпение чаках деня, когато най-после щеше да свърши следването си, защото си мислех, че тогава ще настъпи някаква промяна у него. Да, чаках, надявах се. И ето! Ето какво стана. Всичко е свършено за Диана.
— Но не и за брат ви — отбеляза със симпатия Дюлак. — Дори може би това изпитание ще му причини шок, ще го накара да реагира. Може би той ще излезе от тази история възмъжал?
— Колко сте любезен — каза Терез с нотка на наивна изненада в гласа, която накара инспектора да се усмихне.
— Не смятахте, че едно ченге може да бъде любезно?
Без да отговори, девойката направи уклончиво движение с ръка.
— Ето, господин главен инспектор. Разказах ви всичко от игла до конец. Дори не стана нужда да ме измъчвате.
— Благодаря за доверието, Терез. Разбира се, вашите признания ще си останат между нас, с тях ще си послужа само доколкото те биха могли да ми бъдат полезни в разследването. Сега, ако искате да ми помогнете, ще е добре да ми разкажете подробно какво сте правили през нощта на престъплението.
— Успокойте се — каза Терез уморено, — притежавам съвършено алиби.
— Не става въпрос за алиби — обясни инспекторът. — Вашите показания могат да засекат други показания и така чрез методично съпоставяне на фактите да ми проправят път до откриването на истината.
Терез се съсредоточи за миг. Цигарата й беше изгоряла и тя я смачка в пепелника с един от онези жестове, които той харесваше у нея и които му напомняха баща й.
Последвалите сведения съвпадаха във всички точки с тези, които Дюлак беше получил от Вотан Грюн и Едвиж. В двадесет часа и тридесет минути сбирката започнала и много скоро Терез и баща й се спречкали. Затова към девет часа Терез се качила да успокои нервите си при Диана. Намерила я по нощница, готвела се да си ляга. В продължение на повече от час двете девойки бъбрели за различени неща пред чаша питие. После към двадесет и два часа Терез и Диана се разделили на площадката на втория етаж. И докато по всяка вероятност Диана отишла да си легне, Терез се върнала при гостите. На въпроса, поставен й тогава от инспектора, Терез отговори:
— Да, напълно, Диана ми се стори, както обикновено. Изглеждаше изморена от работата и загрижена за Дьони. Но нямаше вид да я тревожи нещо друго.
След това Терез се присъединила към малката сбирка в приземния етаж. Много скоро съпругата на Вотан Грюн сложила край на вечерта. И докато малкото събрание се разотивало, Терез помогнала на Едвиж да подредят, което им отнело четвърт час.
— След това двете поехте към механата? — попита невинно инспекторът.
Терез го стрелна с поглед.
— Не е любезно от ваша страна да ми поставяте клопки. Баща ми и мащехата ми сигурно са ви казали и следователно ви е известно, че точно в този момент аз оставих Едвиж и се качих в апартамента.
— Така е, Терез, това ми е известно. Имахте някаква работа в стаята си?
— Не, просто трябваше да се обадя по телефона на Жак.
— В единадесет часа през нощта? — учуди се инспекторът.
— Но Жак не беше в Страсбург тази нощ — обясни спокойно Терез, без да отмества поглед от полицая. — Беше в Колмар при един приятел и се бяхме уговорили да го потърся късно вечерта. Знаете ли — добави с усмивка тя, — откак Жак ходи с мен, той възприе навиците на клана Грюн: стана нощна птица.
— Мога ли да ви попитам какъв беше смисълът на това телефонно повикване?
— Никакъв. Щяхме да бъдем разделени четиридесет и осем часа и двамата чувствувахме желание да побъбрим.
— Разбирам — каза инспектор Дюлак.
— Какво разбирате? — попита Терез с агресивна нотка.
— Разбирам, че сте много влюбена — обясни Люсиен Дюлак. Той забеляза, че тонът му издаваше известна горчивина, и дълбоко в себе си се нарече глупак.
— Приблизително колко продължи вашият разговор? — попита той с желанието да се прикрие зад професионалната си маска.
— Не знам. Може би десет минути. Възможно е и повече. Във всеки случай, щом затворих телефона, отидох в стаята си, навлякох един пуловер и поех към механата, където пристигнах към единадесет
