съдействал и за съставянето на списъка на съвременните йероглифи, употребявани в японския език. Бил е президент на телеграфната агенция Кьодо. Удостоен с Ордена на изгряващото слънце.
Тази академия е от голямо значение за японската общественост, голям човек се е заел с нейното появяване. Понастоящем академията се оглавява от господин Исао Судзуки, бивш генерален директор на Академията по културата. А изложбата представляваше творби на изтъкнати майстори на калиграфското изкуство върху стихове от различни императори и императрици на Япония. Смята се, че петстишието „вака“ води човека към самодисциплина. От древни времена това изкуство е било еднакво популярно сред японците, без разлика на общественото им положение. В традицията на тази литературна форма стои Императорът.
В съвременна Япония Новогодишният празник на поезията се провежда в императорския дворец. Всеки гражданин може да участва, като прочете стихотворение.
Изложбата, която всъщност беше литература и изкуство — слети в едно, задълбочи разбирането на много хора за японската култура и същевременно ги предразположи към нея, преодолявайки езиковите и културните различия. За българите това направи Цветана Кръстева. Тя завеждаше катедра „Японска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е една от най-изтъкнатите японоведки в България — за всички времена. Занимава се с японска класическа литература и преведе включените в изложбата петстишия, които бяха произведения на японски императори, изписани от най-добрите съвременни японски калиграфи, вложили душата си в тях. Оставиха ми автограф и много съжалявам, че нямам технически способ да изобразя калиграфиите — ако можете да си ги представите. Изображението им е черно-бяло. Но когато мой приятел попита защо в Япония не прибягват до цветни калиграфии, отговориха му: „Та те са цветни.“
Цветни били?! Едни от чертите се виждали надебелени. Други — бледи. Трети четката едва ги е отразила. Какви сетива имат японците?! Няколко петстишия:
