— Има ли тук някаква Елена? — попита махмурлийски мухльото.
— К’ва Елена бе? Не виждаш ли че пикая? — изгони го Никеца.
Рано сутринта всички излязоха от дискотеката, сякаш са играли на кегли. Нямаше нито един нещастен.
Глава IX
Късно следобед Никеца се събуди изветрял и първата му мисъл беше да информира Поли за предателството на Женята. Женята обаче го беше изпреварил. Той не можеше да живее без интриги. Изтърсил се при Поли и предал информацията точно в обратен вид. В смисъл, че не той, а Никеца му предложил да прескочат организацията.
Беше хубав неделен ден. Един от малкото, през които можех да отморя вкъщи. Поли ми звънна на пожар привечер. Той ми имаше пълно доверие и винаги говореше почтително с мен.
— Какво стана? — качих се аз до къщата му в Бояна.
— Слез във фитнеса, сега ще ти донеса нещо за пиене — отвори ми той. Изглеждаше блед, недоспал и изключително нервен.
Усетих веднага, че се е случило нещо много лошо.
Фитнес-залата представляваше неголямо помещение с два аквариума вместо стени. В единия плуваха акули. В другия пирани. Заварих Женята да хвърля живи хамстери на пираните и да им се кефи, докато ги изяждат. Макар че работехме заедно, той никога не ми е бил приятен. Сега съвсем ме отврати.
— Твоят човек Никеца е решил да работи зад гърба ми — влезе като градоносен облак Поли.
Веднага усетих интригата. Малко по-късно разбрах откъде идва. Женята съобщил за срещата пред гаража, а Никеца наистина се появил там в уговорения час. Поли беше от хората, които проверяваха детайлите. Появил се на същото място преди Никеца. Оттук нататък нямаше какво да кажа в защита на приятеля си, макар пределно добре да съзнавах коварството на Женята.
— Искам да ми го доведеш — отпи от уискито Поли. — Ще го закопаме в двора.
— Прости му! Момчето все пак не е свършило нищо лошо.
— Как така не е свършило? Опитва се да измами шефа — обади се подмазвачески Женята.
— Добре де — взе алтернативно решение Поли. — Прати му хора да го натрошат.
— Послушай ме Поли, Никеца е свестен човек — намесих се аз.
— Не може да мине без нищо. Трябва да плати някаква глоба!
— Колата — подсказа Женята.
Никеца си беше купил една спортна хонда, а заедно с него притежавахме тежко БМВ 7 за специални случаи. Женята знаеше това отлично. И не пропусна случай да ни натопи:
— Взимаме му хондата, продаваме общата кола, ти си получаваш твоята част, а частта на Никеца делим на три.
— Щавиш свои.
— Предложението е добро — приключи разговора Поли и с това реши въпроса.
Пътят ми към София не беше от най-леките. През цялото време си мислех как да спася Никеца. Намерих го и му обясних сложността на ситуацията.
— Да се върнем при Поли и да му разкажем голата истина — предложи той. Работеше отскоро в системата и не познаваше добре схемата от интриги, сплетни и заблуди.
— Няма как — спрях го аз. — Женята веднага ще каже, че те е тествал за лоялност.
Все пак намерих решение на въпроса. Имахме агенти в тогавашното ДЗИ и МИК. Твърде често застраховахме несъществуващи, скъпи вещи, след което ги обявявахме за изчезнали и им вземахме парите. Изкарвахме поне по една две хилядарки на месец, без никакъв зор. Убедих Никеца да блъсне спортната си кола в един стобор и после извиках един от агентите, с които разполагахме. След това отново се качих при Поли.
— Нашият човек е много зле — казах му аз. — Катастрофирал е жестоко.
— С коя кола?
— Със спортната.
— Забрави за нея, но прибери другата.
— Вече съм го направил и ти нося парите.
— Тоя Никеца пак се измъкна — обади се Женята.
— Остави го! Човекът е контузен — каза Поли. Той си беше такъв. Не знаеш кога да чакаш от него добро и кога зло.
Този път наистина измислих акцията отначало докрай. Спортната кола на Никеца беше застрахована с пълно каско и момчето си взе всичките пари. Половината от мангизите за БМВ-то и без друго си бяха мои. Другите Поли опрости с обичайното си великодушие.
— Вземи ги — каза ми той. Женята се изприщи от злоба.
— На нас не ни трябват, нали? — погледна Поли към него.
— Както кажеш, шефе — сведе поглед Женята.
Седмица по-късно се разбра, че Никеца се е оправил и отново шета по софийските заведения. Улицата той познаваше добре. Тя не представляваше никаква трудност за него. Слуховете бързо достигнаха до ушите на Поли и една нощ той ме повика в едно от известните софийски заведения. Телефонът ме събуди около четири часа.
— Много ли е спешно? — попитах.
— Идвай веднага! — каза Поли.
Пристигнах в заведението около пет часа сутринта, когато всички нормални хора се бяха изнесли. Едва намерих къде да паркирам. Поли беше курдисал своята черна 8 класа напреко на улицата. Изобщо не се интересуваше дали някой може да мине.
В заведението също сварих странна картинка. Целият персонал плюс охраната стоеше мирно и не смееше да шукне. Масите и сепаретата бяха празни. Поли водеше оживен разговор с една изключително грозна курва.
— Бог е любов. Бог е в нас, а не някъде имагинерно съществуващ. Всички ние носим божието царство в сърцето си, но не го осъзнаваме. Разбираш ли ме?
— Нищо не разбирам — гледаше го изумено курвата.
— Да ти еба майката! — зашлеви я Поли и най сетне ме видя. Махна с ръка да се приближа.
Аз знаех, че това заведение се охранява от Аполо. Затова много се изненадах, когато видях дузина юнаци разтреперани от страх.
— Какво става, Поли?
— Нищо особено.
— Какво правят охранителите от Аполо навън?
— Изгоних ги да си търсят да воюват с някого.
— За какво ме викаш?
— Никеца е отново по улиците, моето момче, и върлува както си иска. Този път ще го заровим!
— Недей така, Поли — седнах до него аз. Грозната курва ме погледна като Богородица и без никаква причина измърка:
— Господине, бог е любов!
— Слушай сега — измъкна ме от сепарето Поли. Минахме през заведението и влязохме в неговата 8 класа.
— Никеца трябва да го убием тази нощ.
— Защо си се разбързал толкова?
— Не искам от теб услуга. Ето ти десет хиляди долара — подаде ми една пачка той и извади дамско пистолетче от джоба. — Ти ще му позвъниш, а аз ще го гръмна.
— Постъпваш глупаво, шефе. Ти обичаш да обмисляш нещата.
