Свекърва (комедия в пет действия)

Свилен. В Русия се е учила, мамо, бабува.

Костанда (плясва ръце). Ама тази ли бре, сине! Сойтария вчерашна… още не й изсъхнали полите.

Свилен. Ти не знаеш!

Влизат при родилката.

Костанда. Гледай му приказките! Господи, ще ми уморите хубавата снахица! (Тича по него.)

Дафинка (търси си яката). И аз мислех да се уча за акушерка! Да се попаднеш на такава бабущерница!…

Костанда (тегли Свилена). Тя ли ще ми бабува бре! Полите й още мокри! Сойтария, на теб казвам, чуй: майка ли съм ти аз тука, или какво? Ще я махнеш от главата ми, че хаир няма от тебе!

Свилен. Мамо!

Костанда. Да я изпъдиш още сега! Що знае тя и какво може бре, синко? Вчерашна такава, ни мома, ни жена, Велчо!

Свилен (отдръпва се и плачливо). Остави ме бе, майчице!

Костанда. И господ ще те остави, като не слушаш старата си майка! Що ми си довлякъл тая, дето сама не е… (Хваща го.) Да я изпъдиш! Да изпъдиш и оная, сватята!

Свилен. Мамичко бе! (Откъсва се и бяга.) Аз ще отърча за доктор бе, мамо! (На Дафинка.) Госпожице, успокойте майка ми! (Бяга през коридора.)

Костанда. Доктор ли? Господи, доктор! А бре, сине глупав, що ти е тази жена утре, която днеска доктор ще я гледа?!

Свилен (към Дафинка). Моля ви се, госпожице! (Излиза.)

Дафинка. Успокойте се, госпожа! (Възпира я и глухо.) Що ставате такава! Мъжете какво разбират: нека той гони вятъра, а вие си вършете своето.

Костанда (опомня се). Чакай, чакай да видим, майка ли съм аз тука, или какво! (Отърчава при родилката.)

Дафинка. И-и, бабущерница!

Завеса

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Същата стая. Масата, отместена до прозорците надясно. Лятна вечер.

ЯВЛЕНИЕ 1

Баба Неделя и Костанда

Баба Неделя (плете чорап на лампа до масата). Да не дава господ, госпожа Костанда — ще набедят тебе.

Костанда (поема от слугинята колца с дете). То се знае. А какво й правя, како Недельо? Сърцето и е лошо, ти поне гледаш: щом взема детето, ума й сякаш вземам. Слушала бях за снахи, но и такава!

Баба Неделя. Не знам, госпожа Костанда! Като ви гледам, иде ми да ти кажа остави й го пък, остави й детето!

Костанда (над колцата). Ами като си го обичам повече от нея? Ох, сладкото ми, медено на баба! Поглеж го само, поглеж как ми е заспало захарно!

Баба Неделя. Все пак остави й го, Костандо. Като не ти цени добрината, защо да й обичаш детето?

Костанда. Как да го оставя ма, како Недельо, поглеж го — ох, елмазено на баба! Виж само, не е ли цял бащица, боже!… И не съм ли им майка ма, Недельо? Дошла през деня сватята и ми вика: не е най-после твое детето.

По стълбите се явява Свилен и отвежда лекар наляво през коридора.

Баба Неделя (следи ги с очи). Защо трябваше сега лекар, само пари да се трошат. Нека се съмнеше, че ако не й мине.

Костанда (движи колцата). Бог да ни е на помощ, Недельо! И само от зло сърце го прави. До обед беше на крака, а следобед й хрумна, ще изведела детето на двора, да дишало. Ами ако простине, горкото? И не й дадох. Поне да бяхме си казали нещо ма, Недельо — нищо не си казахме. Само я погледнах — тя избели очи и след час легна.

Баба Неделя. Не ми харесва вашето, госпожа Костандо, не ми харесва!

Костанда (движи колцата). Та почнала бях да ти казвам, дошла сватята и ми вика: не е твое детето. Не било мое! Не е ли момчано? Повече е на бащата. Да беше женско, щеше да е друго… макар че, ох, Недельо, не ме послуша господ, не ми даде внучка! (Обърсва сухи очи и продължава.) А сватът Павли като рекъл: ще ми умориш сестрата! Да сме я изведели на село, на въздух да е, самичка с детето си… Взел, та подучил и лекаря — и той същото да казва. Какво им правя, боже, та толкова ме взеха на очи! Знам, все оттогаз е, когато изпъдих оная скопосница.

Баба Неделя. Хи-хи, те и мене оттогава мразят.

Костанда. И сега — да сме тръгнели по села, из балкани. Та къде ма, како Недельо, къде: зароби се син ми по лекари и лекарства! Хората снахи имат, сестро-о, а нашата… гледаха я толкова мъже, били и лекари! (Шум по стълбите.)

Баба Неделя. Гостенин ви иде.

В антрето се явява Кереков.

Костанда, И-и, сватът! (Бърза с колцата наляво.)

Кереков (на баба Неделя). Доведоха ли лекар?

Баба Неделя (прекосва бързо край него и се закрива по стълбите). Доведоха.

ЯВЛЕНИЕ 2

Костанда и Кереков

Кереков (на Костанда). Къде бягаш, ха?