Антон Страшимиров
Свекърва
комедия в пет действия
ЛИЦА
ВЕЛЧО-СВИЛЕН — чиновник, 30-годишен
ДЕЧКА — негова жена, 23-годишна
КОСТАНДА — майка на Свилен
ПАВЕЛ КЕРЕКОВ — брат на Дечка
ГОСПОЖА КЕРЕКОВА
БАБА НЕДЕЛЯ — квартирантка у Свилен
ДАФИНКА — нейна дъщеря, 20-годишна
ПОРУЧИК ДОЙЧИНОВ — годеник на Дафинка
ЛЕКАР
АКУШЕРКА
СЛУГИНЯ
ПРОЛОГ-РЕЦИТАЦИЯ
Режисьор (на рампата, пред спусната завеса чете, седнал на стол). Три века богомилска ерес… И преследвания, мъчилища, гибел върху огнени клади… И масови забягвания в чужбина!
Три века! Едно след друго българските семейства са се лишавали от своите стопани, жените — от своите съпрузи и децата — от своите бащи.
Ето така българският бит е дошел до една странност, непозната в живота на никой друг европейски народ.
В интимния семеен мир днес авторитетът на българската майка е по-голям от тоя на бащата — и то еднакво спрямо мъжката и женска челяд! Силата на този авторитет продължава и след като синовете се задомят. Нещо повече: старата майка простира своята власт и върху доведената снаха. И се получава трагично състояние, изразено от общ повик в българския бит: „Пази боже от свекърва!“
А знайно е, че във всички европейски народи (включително и у най-близкия до нас — сърбите) битовият повик е: „Пази боже от тъща!“ Изключение правят само израилтяните в европейските страни. И в техния бит днес поради религиозните преследвания в средните векове авторитетът на майката в интимния семеен живот е изместил авторитета на бащата. Така битовият повик и сред евреите днес е: „Пази боже от свекърва!“
Тази изключителна особеност на българския бит е дадена в комедията, която ще играем тази вечер. Четвърт век вече тя не слиза от българската сцена, играна е и в последното българско село, а мина и в чужбина. Този успех на нашата комедия не се дължи само на „сляпо вдъхновение“. По признанието на автора й той е работил комедията си „Свекърва“ с пълно съзнание, че прави значително завоевание за българските поколения: открива им основните черти в характера и в психологията на нашия народ. А неоспорима е мъдростта, която крие възгласът: „Познайте си народа, за да познаете себе си!“
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ЯВЛЕНИЕ 1
Костанда. Мари, поразия слугиня, да ти изсъхнеха ръцете макар!
Гласът на Дечка. Стига бе, мамо. Ох, господи, човек и ум да има, ще го изгуби с тебе!
Костанда
Гласът на Дечка. Пак ли да ни слуша махалата ма!
Костанда. Като не искаш да ни слуша махалата, учи си слугинята на скопос — ей че и слугиня имаш.
Гласът на Дечка. Невидели ми се мен и слугинята, и животът.
Костанда
Гласът на Дечка. Чух, чух — затвори сега, че вее.
Костанда. Дано те отвееше, боже, прости ме! От чия къща ме пъдиш мари?
Гласът на Дечка. Кой те пъди бе, мале. Затвори само вратата.
Костанда
Дечка
Костанда. От какво ти е притъмняло, снахо? Кажи да чуем! Дрехи ли си нямаш от нови по-нови, яденето ти ли не е ядене, пиенето ти ли не е пиене и в село ли живееш, а не в къщи-сараи? От бога се побой, Дечке, ако от хората срама нямаш: слугиня рече, слугиня имаш…
Дечка
Костанда
Дечка. Слугиня да бях, свекърво…слугиня да съм ти, по-малко би ме мъчила.
Костанда
Гласът на Свилена
ЯВЛЕНИЕ 2