— Така и допусках — извика Равено. — Къде го откараха?
— В Гвайяквил — отвърна гасконецът.
— В Гвайяквил? Чудесно съвпадение. Тъкмо решавахме да нападнем града. Сега е седем часа. В девет можем да бъдем на сушата и преди изгревслънце — пред града.
Всичко стана така, както каза корсарят.
Слънцето едва беше изгряло, когато триста и петдесет корсари се появиха пред стените на Гвайяквил. Разделиха се на три групи, за да нападнат едновременно и трите форта. Едната беше предвождана от Гроние, другата от Равено, а третата от гасконеца.
Обсадените се защитаваха отчаяно. Ожесточената битка продължи през следобеда и цялата нощ. На няколко пъти корсарите напразно се опитваха да превземат фортовете.
Към осем чеса на другата сутрин се пусна слухът, че Гроние е смъртно ранен.
При известието всички корсари ревнаха в един глас:
— Да отмъстим за Гроние!
Те отново нападнаха и след ожесточено кърваво сражение, превзеха два от фортовете. Третият, който беше под командването на маркиза и в който се намираха пленниците, отвърна на поканата да се предаде със силен оръдеен огън. Към единадесет силата на испанците още не бе преодоляна. Тогава Равено повика гасконеца.
— По всяка вероятност няма да можем да превземем третия форт — каза той. — Искате ли да разговаряте с маркиза и да му предложите да се предаде? Ще му обещаете, че ще оставим жив както него, така и хората от целия гарнизон.
— Не ми се вярва той да се съгласи — рече гасконецът-. — Но можем да опитаме.
Корсарите прекратиха огъня и гасконецът се отправи смело с едно копие към форта. На копието беше привързана бяла кърпа.
Испанците също прекратиха огъня. На крепостната стена се показа офицер и извика:
— Какво искате? Даваме пет минути примирие. Побързайте да съобщите онова, което имате да ни кажете.
— Искам да разговарям с маркиз Монтелимар — отвърна гасконецът.
Маркизът се появи.
— Кой ви изпраща?
— Равено дьо Люсан — каза Барейо.
— Какво искате? — попита намръщен маркизът.
— Искаме да се предадете! Господин Равено ще пощади вас и целия гарнизон, ако веднага освободите граф Вентимилия и неговата сестра. Даваме ви пет минути за размисъл.
— Ще се посъветвам с офицерите. Гасконецът запали пура и спокойно седна на чудноватото си знаме.
В това време корсарите се приготвяха за нападение. Те смятаха, че маркизът няма да приеме предложението. Отговорът не се забави.
— Кажете на господин Равено — рече маркизът, — че крепостта ще се защитава до последна капка кръв.
— Надявам се да се видим отново, господин маркиз — каза гасконецът, като взе знамето си и без да бърза се върна при корсарите.
— Както превзехме двата форта, така ще превземем и този — замислено каза Равено, когато Барейо му предаде отговора на маркиза.
Той издаде заповед за нападение.
Корсарите бяха решили на всяка цена да превземат форта. Те нападнаха с невиждана храброст. Испанците не успяха да ги отблъснат.
Гасконецът се качи заедно с първите на стената. Той почти веднага откри маркиза и гневно го нападна с шпагата си. За негово голямо учудване маркизът хладнокръвно отби всичките му нападения.
— Господин маркиз — каза най-сетне гасконецът. — Вие не можете да издържите кой знае колко време. По-млад съм от вас, при това съм гасконец. Ако не се предадете, ще се наложи да ви убия, а това би ми било наистина изключително неприятно. Крепостта е превзета и всяка по-нататъшна съпротива е безполезна. Хвърлете най-после шпагата!
Маркизът отстъпи крачка назад, избърса потта от челото си и се огледа.
Неговите хора се предаваха поголовно, а се бяха защитавали наистина достойно и храбро. Когато Равено дьо Люсан се притече на помощ на гасконеца, маркизът хвърли шпагата си.
— Маркизът се предаде — рече Барейо. — Той се предаде в ръцете на един гасконец. Господин Дьо Люсан няма работа повече тук. Маркизът се намира под мое покровителство!
Равено сне шапката си, поздрави противника си учтиво и рече:
— Господин маркиз, корсарите умеят да уважават смелостта. Бих искал да ни отведете при граф Вентимилия.
— Вървете след мен — отвърна маркизът. Отключи някаква врата и каза:
— Елате, пленниците са тук.
В следващата секунда графът беше в обятията на Равено, докато гасконецът даде на Мендоса и фламандеца четири звучни целувки по бузите.
— Господин графе — каза Равено, — вие намерихте сестра си и сте свободен. Можем ли да направим нещо за вас?
— Дайте ми човек, който да ме отведе до Мексиканския залив. Там ме чака моята фрегата. Имам още едно желание.
— Да чуем — каза Дьо Люсан.
— Да се върна в Европа. Моята мисия свърши, господин Дьо Люсан.
— А какво ще стане с маркиз Монтелимар?
— Дайте му кон и го оставете да се върне в Панама.
Равено погледна графа със силна изненада. Синът на Червения корсар обаче прошепна нещо на ухото му.
— Аха, разбирам — усмихна се Равено. — Вече чух нещо подобно. Моите благопожелания, господин графе.
Корсарите оплячкосаха града. Те се върнаха натоварени с храни и съкровища. Отделно водеха петдесет заложници, които трябваше да им донесат порядъчен откуп на брега на Тихия океан.
Останаха цял месец на остров Пена. Чакаха там искания откуп. Когато получиха двадесет и две хиляди пиастра, освободиха пленниците и напуснаха убежището си, за да търсят нови приключения.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В деня на превземането на Гвайяквил граф Вентимилия, сестра му и тримата му приятели напуснаха града със свита от тридесет корсари, които бяха решили да се върнат в Европа, тъй като бяха събрали достатъчно пари, за да могат да живеят спокойно до края на дните си.
Десетина дни по-късно те стигнаха пристанището на Рива, където „Светкавица“ стоеше на котва от три месеца.
Една лодка беше дошла на сушата, за да вземе графа и спътниците му. Гасконецът изглежда беше загубил чувството си за хумор. Той издърпа настрани графа и Мендоса и рече:
— Трябва да ви призная, че нямам желание да се върна в Европа. Много ми е мъчно да се разделя с приятелите си, но се надявам, че все някога ще се видим отново…
— Какво казваш? — извика графът учуден.
— Какво да се прави! — отвърна Барейо. — Вече съм на четиридесет и имам огромното желание да създам свое семейство…
— Негодник! — извика Мендоса. Фламандецът, присъединил се към тях, избухна в смях:
— Той се е влюбил в красивата гостилничарка!
— Братовчед, ти отгатна — рече гасконецът. — Ще направя от храбрата вдовица госпожа Дьо Люсак и
