въплъщение на самата воля, която отливът подкопаваше и грабваше в една-единствена посока: към него — човекоангела.
Те, двадесетина-тридесетина души, го бяха наобиколили и стесняваха все повече и повече кръга. Скоро кръгът вече не ги побираше, те започнаха да се натискат, бутат, блъскат, всеки искаше да се домогне до центъра.
И тогава, като с един замах, се скъса и последната задръжка у тях, и самият обръч се скъса. Те връхлетяха върху ангела, сграбчиха го, повалиха го. Всеки искаше да го докосне, всеки искаше да притежава къс от него, една перушинка, едно крилце, една искрица от прекрасния огън. Деряха дрехите, косите, кожата му, разкъсваха го, впиваха хищно нокти и зъби в плътта му, като хиени го бяха нападнали.
Но такова човешко тяло е жилаво и не можеш да го разкъсаш току-така, та дори и кон би се затруднил. И ето, скоро засвяткаха камите и замушкаха, и заразпаряха, засвистяха секири и сатъри и трошаха с трясък стави и кости. Набързо разкъсаха ангела на тридесет парчета. Всеки от шайката сграбчи по къс, оттегли се, подгонен от необуздано влечение, и го излапа. За половин час Жан-Батист Грьонуй изчезна напълно от лицето на земята.
След пиршеството канибалите пак се сбраха около огъня. Никой не продумваше. Този или онзи току се оригнеше, ще плювне костица, ще примлясне тихо с език, ще бутне с крак някой изостанал парцал от синия сюртук в пламъците: всички бяха някак смутени и не смееха да се погледнат в очи. Всеки от тях, било мъж или жена, вече поне веднъж бе извършил убийство или мръсно злодейство. Но да изплюскаш човек? Не бяха допускали, че са способни на такова чудовищно изстъпление — никога и за нищо на света. И се чудеха как лесно им се беше дощяло и че — макар смутени — не изпитваха ни най-малко угризение. Напротив! Усещаха търбусите си малко понатежали, но на сърцата им бе поолекнало. В техните мрачни души изведнъж затрептя приятна ведрина. И по лицата им се разля момичешки нежно, щастливо сияние. Оттук вероятно бе и тая плахост да вдигнат взор и да се погледнат.
А когато най-подир се осмелиха, първо крадешком, а после открито, тогава не можеха да не се усмихнат. Бяха изключително горди. За пръв път бяха сторили нещо от любов.
Информация за текста
© 1985 Патрик Зюскинд
© 2000 Юрия Симова, превод от немски
Patrick Suskind
Das Parfum (Die Geschichte eines Morders), 1985
Сканиране, разпознаване и последна редакция: NomaD, 22 юни 2007 г.
Публикация: Издателска къща „Кибеа“, 2000
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3052]
Последна редакция: 2007-06-26 22:38:05
1
Grenoille — жаба (фр.). — Б. пр.
2
Отвъд градската стена, извън града (лат.). — Б. пр.
3
В Северозападна Франция, към Ламанша — Б. пр.
4
Гербът на Бурбоните — Б. пр.
5
Не може да се иска от човек свръх силите му (лат.). — Б. пр.
6
Изравняване на дебелина с нож. — Б. пр.
7
Чукало на хаван. — Б. пр.
8
„Любов към ближния“ (фр.) — име на болници в някои европейски градове. — Б. пр.
9
В гр. митология: стоокият пазач на Йо. — Б. пр.
10
Райската градина. — Б. пр.
11
Последен стадий (лат.). — Б. пр.
12
Начин на изразяване (фр.) — Б. пр.
13
Своя дом (фр.). — Б. пр.
14
Смъртоносен флуид (лат.). — Б. пр.
