пробата. Без колта не можем да отидем и в окръжната прокуратура. Ще ни изхвърлят като мокри котета.
— Виж, просто казвам, че в момента само ние знаем, че оръжието не е у нас. Можем да го фалшифициране.
— Какви ги говориш?
— Не смяташ ли, че всичко ще се сведе до разговора ни с Маки в една тясна стаичка? Искам да кажа, даже пистолетът да беше у нас, не можем категорично да докажем, че той е оставил кръвта си в него по време на убийството на Беки Верлорън. Можем да докажем само, че кръвта е негова. Та затова, ако питаш мен, имаме нужда от признание. Ще го затворим в стаята, ще му шибнем ДНК пробата и ще видим как ще го понесе. И толкова. Просто предлагам да си приготвим реквизит за разпита. Ще отидем в оръжейната, ще вземем един колт четирийсет и пети калибър и когато влезем в стаята при него, ще го извадим от кашона. Ще го убедим, че разполагаме с всички улики, и той или ще го понесе, или няма.
— Не си падам по фокуси.
— Фокусите са част от занаята. В това няма нищо незаконно. Даже съдиите го признават.
— Смятам, че и без това ДНК съответствието няма да е достатъчно, за да го пречупим.
— Съгласен съм. Мислех си, че…
Бош млъкна и изчака сервитьорката да остави двете вдигащи пара чинии на масата. Беше си поръчал пържен ориз със скариди, а Райдър — свински късчета. Без да каже нищо, той вдигна чинията си и изсипа половината съдържание в нейната, после си взе три от шестте парченца свинско. Докато го правеше, едва не се усмихна. По-малко от Ден работеха заедно и вече се бяха върнали в спокойния Ритъм на някогашното си партньорство. Това го изпълваше с Щастие.
— Ей, как е Джери Едгар? — попита Бош.
— Не знам. От известно време не съм го чувала. Така и не успяхме да преживеем оная история.
Хари кимна. Когато с Райдър бяха работили в Холивудския участък, детективите от отдел „Убийства“ бяха разделени на тричленни екипи. Джери Едгар беше третият им партньор. После Бош се бе пенсионирал и скоро след това Райдър я бяха повишили и преместили в Паркър Сентър. Едгар още си бе в Холивуд и се чувстваше изолиран и пренебрегнат.
— Какво искаше да кажеш одеве, Хари?
— Само това, че си права. Ще имаме нужда от още. Мислех си например, че след единайсети септември и законодателните промени ще ни е по-лесно да получим разрешение за подслушване.
Тя лапна една скарида, после каза:
— Да, така е. Това беше сред нещата, които следях за началника. Нашите предложения се увеличиха с около три хиляди процента. Както и одобренията. Като че ли се наложи мнението, че можем да използваме масово това средство. Как ще го приложим в случая?
— Мислех си да започнем да подслушваме Маки и после да подхвърлим материал във вестниците. Нали разбираш-че пак работим по следствието. Ще споменем за оръжието, може би и за ДНК пробата — нали разбираш, нещо ново. Не че имаме съответствие, а че бихме могли да получим такова. После ще го наблюдаваме и подслушваме и ще видим какво ще се случи. Може да му отидем на гости и да видим дали това ще ускори нещата.
Райдър се замисли и си взе парченце свинско с пръсти. Нещо явно я смущаваше — и едва ли бе храната.
— Какво има? — попита Бош.
— На кого може да се обади той?
— Не знам. На оня, с когото или за когото го е извършил.
Тя замислено кимна.
— Не знам, Хари. Върнали сме се на работа от по-малко от един ден, след като три години сме се шматкали, и ти вече откриваш в делото неща, които аз не забелязвам. Май все още си учителят.
— Просто си ръждясала от седене зад голямото бюро на шестия етаж.
— Говоря сериозно.
— И аз. Горе-долу. Чаках тоя момент толкова дълго, че съм като навита пружинка.
— Само ми обясни как виждаш нещата, Хари. Няма нужда да се оправдаваш за инстинкта си.
— Всъщност още не ги виждам никак и отчасти това е проблемът. Името на Роланд Маки го няма в делото и това ме смущава. Знаем, че е бил наблизо, обаче нищо не го свързва с жертвата.
— Какви ги говориш? Имаме оръжието с неговата ДНК.
— Кръвта го свързва с оръжието, не с момичето. Чела си материалите. Не можем да докажем, че неговата ДНК е останала в колта по време на убийството. Даже само тоя доклад може да провали всичко. Това е голяма дупка, Киз. Толкова голяма, че съдебните заседатели могат да минат накуп. Маки само трябва да се изтъпани на процеса и да каже: „Да, откраднах колта по време на обир на Уинетка. После се качих на хълмовете, гръмнах няколко пъти като Мел Гибсън и тая проклетия ме прищипа, откъсна парче от ръката ми. Не бях виждал с Мел да става така. И толкова се ядосах, че хвърлих гадния патлак в храстите и си отидох вкъщи да си залепя лейкопласт“.
Райдър не се усмихваше. Бош виждаше, че започва да го разбира.
— Маки трябва да каже само това, Киз, за да внуши основателно съмнение, и ние не можем да го опровергаем. Нямаме пръстови отпечатъци от местопрестъплението, нямаме косми и нишки, нямаме нищо. Обаче имаме неговия психопортрет. И ако бяхме погледнали досието му, преди да се заемем със следствието и да имаме ДНК съответствието, никога нямаше да го обявим за убиец. Може да е импулсивен и спонтанен. Обаче не и убиец, не и нещо планирано, и категорично не на осемнайсетгодишна възраст.
Райдър поклати глава почти със съжаление.
— Преди няколко часа ни поднесоха това дело като подарък за добре дошли. Трябваше да е лесна работа…
— ДНК съответствието е накарало всички да прибързат със заключението. Хората си мислят, че техниката гарантира сигурен успех. Явно прекаляват с гледането на телевизия.
— Това значи ли, че не го смяташ за извършителя?
— Още не знам какво смятам.
— Тогава ще му пуснем опашка, ще подслушваме телефона му, някак ще го подплашим и ще видим на кого ще се обади и как ще се държи.
Бош кимна.
— И аз така мисля.
— Първо трябва да получим разрешение от Ейбъл.
— Ще изпълняваме правилника. Точно както днес ми каза началникът.
— Мама му стара — новият Хари Бош.
— Самият той.
— Преди да започнем да го подслушваме, трябва да се уверим, че не е познат на никой от играчите. Ако се окаже, че е така, ще отидем при Прат.
— Съгласен. Какво друго ти направи впечатление в делото?
Искаше да разбере дали и Райдър е забелязала расовия аспект, преди да повдигне въпроса.
— Само каквото пишеше — отвърна партньорката му. — Пропуснала ли съм нещо?
— Не знам — нищо очевидно.
— Тогава какво?
— Ами… момичето е от смесен брак. Даже през осемдесет и осма тая идея не би допаднала на някои хора. Освен това имай предвид и обира, откъдето идва оръжието. Жертвата е бил евреин. Той заявил, че е бил подложен на тормоз. Затова купил пистолета.
— Струва си да се поразровим в това — рече тя. — Обаче за момента не виждам достатъчно основания да му обръщаме прекалено голямо внимание.
Няколко минути се храниха мълчаливо. Бош винаги беше смятал, че в „Чайниз Френдс“ дават най-меките и вкусни скариди с пържен ориз. Нарязано на толкова тънко, колкото пластмасовите чинии, от които ядяха, свинското също беше идеално. И Киз имаше право — най-вкусно бе да го ядеш с ръце.
— Ами Грийн и Гарсия? — накрая попита Райдър.
— Какво по-точно?
