— Как би ги оценил?
— Не знам. Може би с четворка, от мен да мине. Допуснали са грешки, забавили са се. След това на пръв поглед са си свършили работата. Ами ти?
— И аз. Постарали са се за делото, обаче сякаш са знаели, че няма да разкрият убиеца, и само са искали да изглежда, че са обърнали всеки камък.
Бош кимна и погледна бележника си, оставен на свободния стол отстрани. Най-отгоре бяха хората, които искаше да разпита.
— Трябва да приказваме с родителите и с Гарсия и Грийн. Нужна ни е и снимка на Маки. От осемнайсетгодишната му възраст.
— Предлагам да отложим родителите, докато не разговаряме с всички останали. Те може да са най- важни, но трябва да ги оставим за накрая. Искам да знам колкото може повече, преди да им се натрапим пак след седемнайсет години.
— Добре. Може би трябва да започнем с инспектора от службата за условно освобождаване. Освободили са Маки само преди година. Сигурно са го разпределили във Ван Найс.
— Да. Можем да идем там и после да продължим с Арт.
— Откри ли го? Още ли е в управлението?
— Нямаше нужда да го търся. Той е комисар на бюрото в Долината.
Бош кимна. Не се изненадваше. Гарсия се бе справил добре. Положението му го поставяше точно след заместник-началник в полицейската йерархия. Бюрото обхващаше пет участъка, включително Девъншир, където преди години Гарсия беше работил по делото Верлорън.
— Освен обичайната ни работа в кабинета на началника, всеки от асистентите му изпълняваше ролята на свръзка с едно от четирите бюра — продължи Райдър. — Аз отговарях за Долината, затова с Гарсия се чувахме от време на време. Най-често имах работа с неговите хора или със заместник-началник Вартан, такива неща.
— Знам какво искаш да кажеш — че имам партньорка с големи връзки. Сигурно си обяснявала на Вартан и Гарсия как да ръководят работата в Долината.
Тя поклати глава с престорена досада.
— Не ми се прави на много важен. Работата на шестия етаж ми даде представа как действа управлението.
— Или как не действа. Като стана дума за това, трябва да ти кажа нещо.
— Какво?
— Когато слязох за кафе, се натъкнах на Ървинг. Веднага след като ти излезе.
На лицето на Райдър се изписа безпокойство.
— И какво стана? Какво ти каза?
— Почти нищо. Само ме нарече регенерат и заяви, че ще се проваля с гръм и трясък и че ще повлека началника със себе си, задето ме е назначил. И че когато прахът се слегне, той, Ървинг де, ще е готов да заеме полагащото му се място.
— Господи, Хари. Още ти е първият ден на работа и Ървинг вече те е подгонил, а?
Бош широко разпери ръце и едва не удари мъжа на съседната маса по рамото.
— Отидох за кафе. Той беше там. И ме заговори, Киз. Аз просто си гледах работата. Кълна се.
Тя се наведе над чинията си и мълчаливо продължи да яде. Остави последното парче свинско недоядено.
— Не мога повече, Хари. Да ставаме.
— Готов съм.
Бош остави на масата повече от достатъчно пари и Райдър каза, че ще плати следващия път. Качиха се в колата на Хари, черен мерцедес, и потеглиха обратно през китайския квартал към магистрала 101. Едва когато се включиха в движението на север, Райдър отново заговори за Ървинг.
— Не го приемай толкова лекомислено, Хари. Много внимавай.
— Винаги внимавам, Киз, и никога не съм приемал този човек лекомислено.
— Само ти казвам, че на два пъти се е провалял в опитите си да стане началник. Може да започва да се отчайва.
— Знаеш ли какво не мога да разбера? Защо твоят човек не се е избавил от него, когато е дошъл в управлението. За да започне на чисто, нали загряваш? Преместването на Ървинг оттатък улицата не слага край на опасността.
— Не можеше да го изхвърли. Ървинг е в управлението повече от четирийсет години. Има много връзки, включително в общината. И знае много мръсни тайни. Началникът няма да му направи нищо, ако не е сигурен, че няма да има последствия.
Отново се умълчаха. Толкова рано следобед нямаше много движение. Бяха пуснали радиото на КФУБ, канал, по който предаваха само новини и информация за движението по пътищата, и не се съобщаваше за задръствания. Бош хвърли поглед към таблото и видя, че има половин резервоар бензин. Щеше да му стигне.
Бяха решили да се редуват да използват личните си коли. Бяха им разрешили да получат служебен автомобил, но и Двамата бяха наясно, че най-вероятно ще минат седмици, Докато им го предоставят. Управлението не разполагаше нито със свободни коли, нито с пари за нови. Разрешението просто им даваше основание да осребряват сметките си за бензин, изразходван с личните им коли. Сигурно щяха да навъртят толкова много километри с мерцедеса, помисли Бош, че в крайна сметка бензинът щеше да излезе на управлението повече от одобрения служебен автомобил.
— Виж, знам какво си мислиш и без да го казваш — накрая наруши мълчанието той. — Ти не се тревожиш само за мен. Напъха си главата в торбата и убеди началника да ме вземе пак на работа. Повярвай ми, Киз, разбирам, че не става въпрос само за мен. Излишно е да се измъчваш и можеш да кажеш на началника, че няма нужда да се безпокои. Няма да се издъня.
— Добре, Хари, радвам се да го чуя.
Той се опита да измисли още нещо, за да я убеди. Знаеше, че думите са само думи.
— Знаеш ли, не си спомням дали съм ти го казвал, обаче след като напуснах, отначало наистина ми хареса. Нали разбираш, да не ходя на работа и да правя каквото ми скимне. После започна да ми липсва и накрая пак започнах да разследвам престъпления. Сам. Така или иначе, една от последиците беше, че започнах да накуцвам.
— Да накуцваш ли?
— Само малко. Все едно, че единият ми ток е по-нисък от другия. Или че краката ми са с различна дължина.
— И провери ли си обувките?
— Нямаше нужда. Не бяха виновни те. Беше заради пистолета.
Бош я погледна. Райдър се взираше право пред себе си, свила вежди, както често правеше в негово присъствие. Той отново насочи вниманието си към пътя.
— Толкова дълго бях носил пистолет, че липсата му нарушаваше равновесието ми.
— Странна история, Хари.
Минаваха през прохода Кауенга. Бош погледна през страничния прозорец и потърси с очи къщата си, сгушена сред другите в гънките на планината. Стори му се, че зърва задната веранда да се подава над кафявите храсталаци.
— Ще се обадиш ли на Гарсия да видиш дали може да се отбием при него, след като свършим с инспектора? — попита той.
— Да, веднага щом стигнеш до извода от странната си история.
— Изводът е, че имам нужда от оръжието си. Имам нужда от детективската си значка. Иначе се нарушава равновесието ми. Имам нужда от всичко това. Разбираш ли?
Бош пак се обърна към нея. Тя отвърна на погледа му, ала не отговори.
— Знам какво означава тоя шанс. Майната му на Ървинг и на това, дето ме нарече регенерат. Няма да се издъня.
