опит. Аз сега ще си бия, тъй както съм почнал, а другия път ще я караме, както ти искаш!
Проповедникът Хошоу посегна сам да хване въжето, но точно в този миг братът на мис Суси, Джул, се нахвърли върху Хъбърт Уили, изтласка го през страничната врата в гробището и му закрещя в лицето, че той нарочно е нагласил тая работа с камбаната. Преди някой да се намеси, Джул удари Хъбърт и в следващия миг двамата се биеха с юмруци между гробовете и паметниците. От носа на Хъбърт затече кръв, а Джул си раздра панталона, като се закачи на една от железните табели върху гробовете, дето пише: „Не газете отгоре“.
Старият ми каза да продължа да бия камбаната и излезе да гледа боя. Проповедникът Хошоу също излезе, излязоха и всички хора от църквата. Аз продължих да бия камбаната, тъй както си бяхме почнали отначалото и вече бях сигурен, че тя наистина звъни „дааан-дааан“, както когато си я бие за погребение старият чичо Джеф Дейвис Флечър. В туй време Джул и Хъбърт се бяха по-отупали здравата, но никой не се опитваше да ги разтърве, защото всички смятаха, че ще е най-хубаво да ги оставят да се бият, докато се уморят толкова, че сами да спрат. Аз дърпах въжето точно както ми беше показал старият и се чудех как може една и съща камбана да звъни хем „дин-дан“, „дин-дан, дин“, хем „даан-дааан-дааан“, и точно тогава проповедникът Хошоу дотича и издърпа въжето от ръката ми. Езикът удари още два пъти и млъкна.
— Достатъчно, Уилям! — каза той, сграбчи ме за ризата и ме изхвърли от преддверието чак до предните стъпала.
Точно тогава старият дотича иззад църквата. Той беше чул, че камбаната не бие, и се закова на място.
— Защо остави камбаната, мойто момче? — попита ме той.
— Проповедникът Хошоу ме накара да спра — казах аз. — И ме изхвърли навънка!
— Така ли? — рече старият и побесня.
Проповедникът Хошоу излезе от вратата и спря на горното стъпало. Той изглеждаше много уморен.
— Я слушай, пасторе! — каза тате. — Като се съгласих да бия камбаната, реших, че или ще я бия като хората, или хич няма защо да си хабя ръцете! Пусни ме да вляза вътре и да си свърша работата, както съм обещал. Не съм виновен, че теб не ти харесва, както я бия!
— О, не, няма да те пусна! — каза проповедникът Хошоу и запречи вратата. — Ти вече провали цялата сватба и предизвика светотатствен бой в гробището. Тинговци и Уилиевци отново почнаха враждата си само защото ти би тая камбана. Не, аз няма да.ти позволя да се допреш вече до въжето!
— Как, по дяволите, можех да зная, че ти искаш да я бия „дин-дан, дин-дан, дин“, а не „даан-дааан“!
— Здравият разум трябваше да ти подскаже — каза проповедникът Хошоу и заблъска стария от вратата. — А освен това човек, който не знае разликата между бавно теглене и разклащане на камбаната, няма защо повече да се занимава с камбани!
Хората, дето бяха дошли на сватбата, вече си приказваха един друг, че понеже тате бил така камбаната, старата омраза между Тинговци и Уилиевци пак почнала. Мис Суси, която през цялото време седеше и плачеше в кошарата за църковния хор, побягна по улицата към къщи. Тя още държеше големия си букет. Вече не виждах Джул и Хъбърт, но реших, че са се прибрали по домовете си да се измият.
— И, значи, ти не харесваш как ти бия камбаната и туй то! — попита старият.
— Именно, мистър Струп, не харесвам — каза проповедникът Хошоу и така силно го блъсна от вратата, че тате трябваше да подскочи на долното стъпало, за да не падне.
— Тогава вече да не си дошъл у дома да ме молиш да присъствам на твоите проповеди — каза тате, като се обърна и тръгна към улицата. — Щом ти не харесваш моето биене, аз пък да не взема да ти харесвам проповядването!
Проповедникът Хошоу влезе в преддверието. Той, кажи-речи, се беше прибрал, когато старият го повика.
— А какво да правя, ако почувствувам нужда от официална религия? — попита тате. — Може би някога аз ще реша вместо моята си религия да приема официалната, тъй като не ми се ще да остана на сухо, докато душите на другите се спасяват и отиват в рая.
Проповедникът Хошоу подаде глава от вратата.
— По-добре върви при методистите или баптистите — каза той. — Универсалистите ще минат и без тебе, мистър Струп!
ХЕНСЪМ БРАУН И ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ
— Ако и това не е работа на баща ти, не знам на кого ще е! — каза мама, сякаш всичко й беше дошло до гуша. — Ох, то се е видяло, че на тоя свят за мене вече няма спокойствие!
Тя крачеше насам-натам из двора, чупеше ръце и се мъчеше да измисли нещо.
Козите, дето тате и Хенсъм Браун ги бяха докарали в къщи от село, сега стояха на покрива, дъвчеха и гледаха надолу към нас. Големият козел имаше дълга бяла брадичка и приличаше много на мистър Картър, който живее точно срещу нашата къща.
— Какво да правя сега? — попита мама и продължи да крачи насам натам. — Днес следобед съм поканила у нас цялото женско дружество. Ако Тия кози са още на покрива, когато почнат да пристигат жените, просто ще умра от срам!
Двете женски кози също дъвчеха, но техните брадички не бяха толкова дълги като на големия козел. Заедно с трите кози на покрива имаше и две ярета. Яретата бяха само на два месеца и бяха, кажи-речи, колкото четвърт от козела, но петте кози заедно на покрива изглеждаха като цяло стадо.
— Уилям, кажи на Хенсъм да слезе в града, да намери баща ти и да му каже веднага да си идва в къщи и да сваля тия кози — каза ми мама.
Хенсъм чистеше кухнята и аз трябваше само да прекося верандата и да го повикам. Той излезе и попита какво искаме.
— Най-напред ми кажи, Хенсъм Браун — сърдито му викна мама, — за какъв бяс доведе тук тия кози?
— Аз направих само това, което мистър Морис ме накара да направя, както винаги правя, когато ти или мистър Морис ме накарвате да направя нещо мисис Марта! — каза той и престъпваше от крак на крак. — Мистър Морис каза, че иска да доведе тези кози в къщи и ми поръча да ги докарам и ето аз ги докарах. Ти не бива да ми се караш чак толкова, щом мистър Морис ме е накарал да направя това, мисис Марта!
— А защо не каза на мистър Морис, че най-напред трябва мене да попита, а? — каза тя. — Толкова ли не ти дойде на ум?
— Да, госпожа, дойде ми на ум, но като го рекох на мистър Морис, той ми каза: „Я стига си дрънкал“, точно така ми каза и затова аз най-накрая ги докарах тука ей така, както ми беше поръчал!
Мама побесня от яд. Тя грабна едно дърво и го запрати по козите, но дървото падна, преди да стигне и половината път. То се удари в стената на къщата, вдигна голям шум и остави белег върху дъските.
— Веднага слизай в града да намериш Мистър Морис — каза мама на Хенсъм. — И да му кажеш, че искам веднага да дойде! Виж в бръснарницата, в железарницата и навсякъде, дето обикновено се мотае, но го намери! Да не си посмял да се връщаш без него, Хенсъм Браун! Тоя път не приемам никакви извинения!
— Да, госпожа, мисис Марта! — каза Хенсъм и се повлече да търси тате.
Козите вървяха покрай връхната греда на покрива и ту гледаха към задния двор, дето бяхме ние с мама, ту мятаха поглед към отсрещната страна към улицата. Те се бяха качили горе, като бяха скочили от купчината дърва на бараката, от бараката — на покривчето на верандата, от покривчето на верандата — на кухненския покрив и оттам — на главния покрив. Те бяха два етажа и половина по-високо от нас и бе много смешно да гледаш как три големи кози и две ярета вървят в индийска нишка по върха на покрива.
Щом спряха и погледнаха надолу, козелът пак се раздъвка, поклати брадичка и сякаш ни правеше муцуни отгоре.
Мама потърси друго дърво да го хвърли по него, но беше толкова ядосана, че не можа да намери. Тя го заплаши с юмрук и побягна в къщи.
Аз седнах за миг на стъпалата, но мама се върна и ме дръпна за ръка.
— Уилям, я бягай на улицата и гледай дали не идва баща ти! — каза тя и ме изблъска от стъпалата. — И
