да разкаже нито едно от тези неща, защото не знае как, така че само всмуква обратно една лига и нищо не казва.
— Никой не обичаше стария Джо кой знае колко — казва старият Клът… и тогава лицето му изведнъж светва. — Обаче, дяволите да го вземат, той просто ти влизаше под кожата!
Другите нищо не му отвръщат.
Деветнадесет дни по-късно, седмица преди да падне първият сняг и да покрие безполезната почва, Гари Полсън сънува удивително сексуален сън… само дето по-голямата част от него е спомен.
На 14 август 1923, докато минаваше с камиона на баща си край къщата на Нюъл, тринадесетгодишният Гари Мартин Полсън случайно видя Кора Ленърд Нюъл да се отдалечава от пощенската си кутия в дъното на алеята. В едната си ръка държеше вестник. Когато видя Гари, тя спусна свободната си ръка надолу, към подгъва на домашния си пеньоар. Тя не се усмихна. Това огромно лице с форма на луна бе бледо и празно, когато тя повдигна роклята си и му показа срамните си части — тогава за първи път той видя това тайнство, което другите момчета така разгорещено обсъждаха. И като продължаваше да не се усмихва, а само да го гледа сериозно, тя разтвори бедрата си пред неговото зяпнало, удивено лице, докато минаваше край нея. И докато минаваше, ръката му се спусна в скута й и миг след това той се изпразни във фланелените панталони.
Това бе първият му оргазъм. В последвалите години той прави любов с доволно много жени, като се започне от Сали Келет под моста още през 1926, и всеки път, когато се приближаваше до оргазъм — абсолютно всеки път, — виждаше Кора Нюъл: виждаше я изправена до пощенската кутия под нажеженото сиво небе, виждаше я как повдига полата си, за да разкрие почти несъществуващо петно рижи косми под кремавата изпъкналост на корема й, виждаше удивителната цепка, с червени устни, постепенно преливащи се в нещо, което той би определил като най-сладостно коралово
(Кора)
розово. И въпреки това, не беше видът на влагалището й под безразборната подутина на нейния корем или поне не само това, което не му даваше мира през всичките тези години, така че всяка жена се превръщаше в Кора в момента на освобождаването. Това, което просто го подлудяваше от сласт, когато си спомнеше (и когато правеше любов, той просто не можеше да не си спомни), беше начинът, по който тя бе помпила с бедра в посока към него… веднъж, два пъти, три пъти. Това и липсата на изражение на лицето й, едно такова безразличие, което напомняше за някакъв идиотизъм, сякаш тя обединяваше в себе си ограниченото сексуално разбиране и желание на всяка млада жена — стегната и жадуваща тъмнина, нищо повече, един тесен рай в (Кора)лово розово.
Неговият сексуален живот бе едновременно очертан и ограничен от това преживяване — семенно преживяване, ако може да има такова, — но той никога не бе го споменавал, въпреки че много пъти се бе изкушавал да го направи, особено когато си пийнеше. Беше го съхранил за себе си. И точно това сънуваше, с пенис в пълна ерекция, за първи път от почти девет години, когато един малък кръвоносен съд в мозъка му се пръсна, оформяйки съсирек, който тихо го уби, милостиво спестявайки му четири седмици или четири месеца парализа, тънките тръбички към вените, катетъра, безшумните сестри с коси под мрежичките и високите гърди. Той умря в съня си, пенисът му се отпусна, сънят избледня като остатъчния образ върху екрана на вече изключен телевизор в тъмна стая. Приятелите му обаче щяха да се изненадат, ако бяха чули последната дума, която той произнася, изречена задъхано, но все пак достатъчно ясно:
В деня, в който го погребаха на гробището, върху новото крило на къщата на Нюъл, започна да се издига нов купол.
Информация за текста
© 1991 Стивън Кинг
© 1994 Мария Парушева, превод от английски
© 1994 Андрей Жишев, превод от английски
Stephen King
It Grows on You, 1991
Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008
Издание:
Стивън Кинг. Татик (сборник разкази)
Издателска къща „Плеяда“, 1994
Превод от английски: Мария Парушева, Андрей Жишев, 1994
Редакция и оформление на поредицата: Петър Станимиров, 1994
Коректор: Диана Мерджанова, 1994
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9434]
Последна редакция: 2008-11-10 09:30:00
