Стивън Кинг
Неизживени спомени
Посвещава се на Крис Лейвин,
който не знае всички отговори,
а само онези, които се търсят.
Чувал съм, че много кривват от правия път дори по селските улици, когато тъмнината е толкова гъста, че с нож да я режеш, дето се казва…
БИЛ СИ ТУК И ПРЕДИ
Ами да. Видя ли някого — не го забравям никога.
Ела, дай да ти стисна ръката! Да ти кажа честно, познах те още по походката, преди да съм видял лицето ти добре. Това е най-подходящият ден да се върне човек в Касъл Рок. Не е ли прекрасно! Ловният сезон скоро ще започне, глупаците ще хукнат по горите да стрелят по всичко, което се движи и не е облечено в сигнално оранжево, а после ще дойде ред на снега и кишата… Но за това по-късно. Сега е октомври, а в Касъл Рок позволяваме на октомври да си стои колкото иска.
Ако питаш мен, това е най-хубавото време на годината. И пролетта не е лоша тук, но винаги бих предпочел октомври пред май. Уестърн Мейн е част от щата, която остава позабравена, след като отмине лятото и всички баровци с вили край езерото и нагоре по хълма си отидат в Ню Йорк и Масачузетс. Хората тук всяка година ги гледат как идват и си отиват — здрасти, довиждане, здрасти, довиждане. Хубаво е, когато пристигат, защото донасят със себе си градските си долари, но е хубаво и като си тръгват, защото отнасят и градските си дрязги.
Точно за дрязгите искам да ти разправя. Имаш ли време да поседнеш за малко? Ей там, на стъпалата към естрадата е добре. Слънцето е топло и от тук, в средата на градския парк, се вижда почти целият град. Само внимавай за трески! Стъпалата трябва да се рендосат и пребоядисат. Това е работа на Хю Прийст, но на него още не му е скимнало да я свърши. Той си пийва, да знаеш. То не че е кой знае каква тайна… Тук в Касъл Рок умеем да пазим тайни, но човек трябва добре да поработи, преди да си спечели уважение, а всички знаем, че Хю Прийст и работата отдавна не се погаждат.
Какво беше това?
О! Това ли? Какво ще кажеш, момче? Не е ли шедьовър? Такива листовки хвърчат из целия град! Мисля, че Уанда Хемпхил (мъжът й Дон държи Хемпхил Маркет) сама ги е разлепила навсякъде. Дръпни листовката от колоната и ми я дай. Хайде, не се срамувай! Не й е работа да лепи плакати по естрадата на градския парк!?
Боже Господи! Я виж това тук! Отгоре пише „ЗАРОВЕТЕ И ДЯВОЛА“. Изписали го с големи червени букви, че и пушек излиза от тях! Ще рече човек, че тия хартийки са пратени с препоръчана поща право от Тофет1. Ха! Ако не знае човек какво заспало градче е Касъл Рок, ще си помисли, че тук наистина сме го ударили на живот. Но ти знаеш как се раздуват нещата понякога в малко градче като това. Този път обаче преподобният Уили наистина си вкара таралеж в гащите. Сто на сто. Църквите в малките градчета… е, какво да ти разправям, сигурно сам знаеш как е. Уж се разбират на пръв поглед, а всъщност никога не могат да се спогодят като хората. Всичко върви по мед и масло и изведнъж, ни в клин, ни в ръкав — скандал.
Но този път врявата наистина ще бъде голяма. Католиците планираха нещо като „Вечер в казиното“. Щяха да го провеждат в залата „Рицари на Колумб“ от другата страна на града. Доколкото разбрах, всеки последен вторник от месеца. Събират пари да си поправят покрива на църквата. Става дума за „Св. Богородица“, трябва да си я видял на път за насам, ако си дошъл откъм Касъл Вю. Хубава е, нали?
„Вечерта в казиното“ беше идея на отец Бригъм, но Сестрите на Изабела му я откраднаха. Най-вече Бетси Фиг. На нея май й харесва да се разхожда в най-тясната си черна рокля и да играе блек джак, да върти рулетката и да вика: „Залагайте, дами и господа, залагайте.“ Всъщност, ако питаш мен, всички си паднаха по идеята. То не че е кой знае какво, пък и едва ли ще им навреди, но, изглежда, и на тях самите не им се вижда особено греховно.
Само дето преподобният Уили не го приема така. За него и паството му това си е истински грях. Той всъщност е преподобният Уилям Роуз и никога не е харесвал отец Бригъм. Нито пък отецът него. (Именно отец Бригъм почна да вика на преподобния Роуз „Барутлията Уили“ и Преподобният го знае.)
И преди между двамата хвърчаха искри, но след работата с казиното направо пламна вражда. Когато преподобният Уили научи, че католиците смятат да прекарат една нощ в хазарт, направо удари тавана с ръбестата си малка глава. Той плати от собствения си джоб за тези листовки за „ЗАРОВЕТЕ И ДЯВОЛА“, а после Уанда Хемпхпл и шивашката й групичка ги разлепиха навсякъде. Оттогава католиците и баптистите си говорят само на колоните на малкия ни седмичен вестник, където могат на воля да се джафкат и да си казват един на друг, че ще горят в ада.
Гледай там и ще разбереш какво имам предвид. Онази, дето току-що стана от пейката, е Нан Робъртс. Тя върти ресторанта „При Нан“ и май е най-богатият човек в града, след като старият Поп Мерил замина за големия битпазар на небето. Била е баптистка още преди да се роди. А онзи, дето върви насреща й, е големият Ал Джендрън. Той пък е по-католик и от папата и най-добрият му приятел е ирландецът Джони Бригъм. Сега гледай внимателно! Виждаш ли как вирнаха носове? Ха-ха! Какъв театър! Хващам се на каквото искаш, че там, където се разминаха тия двамата, температурата е паднала с двадесет градуса.
А сега гледай натам. Виждаш ли джипката на шерифа, паркирана до видеоклуба на ъгъла? В пея седи Джон Лапоант. Той уж следи за нарушители — в центъра трябва да се кара бавно, да ти кажа, особено като разпуснат учениците — но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че той всъщност зяпа една снимка, която е извадил от портфейла си. Оттук не я виждам, но знам, както знам моминското име на майка си, че това е моментална снимка на Джон и Сали Ратклиф, направена от Анди Клатьрбьк на панаира във Фрайбърг миналата година. На снимката Джон е прегърнал Сали, а тя държи плюшено мече, което той току-що й е спечелил на стрелбището. И двамата изглеждат толкова щастливи, че сякаш всеки момент ще се пръснат от щастие. Но това бе вчера, а сега сме днес, дето викат хората, и Сали е сгодена за Лестьр Прат, учителя по физическо в гимназията. Той е заклет баптист, също като нея. Джон още не може да преживее раздялата.
