отново погледна пътеката и тогава му хрумна една мисъл:
„А дали този свят не е опетнен от човек… кой би няправил тази пътека… ами храста на Ашли с боровинките… явно някой ги поддържа… “ — момчето погледна ръката си и се взря в ножа… — „еми това не може от въздуха да падне… “
Мислите му бяха прекъснати от силното къркорене на стомаха му…
„Ще споделя по-късно това с останалите но засега ще потърся храна… “-и момчето продължи пътя си… оглеждаше се предпазливо… с нищо нямаше да му навреди… той погледна над себе си и видя на върха на една палма доста голяма връзка с банани… той подхвърли ножа си и с учудваща ловкост го запрати нагоре, толкова точно че уцели бананите и те паднаха тежко на земята… от палмата се разхвърчаха на всякъде птици с цветовете на дъгата… също така и някаква маймуна се хвърли към отсрещната палма, върху която имаше доста кокосови орехи…
— Хмм ще ни трябва и нещо за пиене-сети се той и знаейки за кокосовото мляко свали няколко кокоса… забеляза че маймунката я нямаше… явно беше изчезнала… реши да се върне и пое обратно по пътя…
Скоро стигна огъня и завари останалите, които тъкмо се събуждаха…
— Добро утро… — каза той…
— Всъщност добър ден… — поправи го Мартин който се взря в слънцето и забеляза че то се носи вече високо в небето…
— Няма значение… — отвърна Виктор и добави с усмивка-и без това за никъде не бързаме…
— Е да… — съгласиха се и останалите…
— Реших да набавя малко храна-продължи момчето…
— Урааа-възклихнаха момичетата… Мартин отново беше задрямал…
Виктор захвърли бананите и кокосовите орехи на земята… всяко от момичетата беше взело по един банан и вече го ядеше…
— Имаме един проблем-каза им момчето… — няма с какво да… хммм… счупим… кокосовите орехи…
— Нали имаме нож-каза Ксев…
— Не става-отговори и той…
— Ами някакви камъни няма ли да свършат работа… — предложи Ашли…
— Не знам… може… но не намерих на близо…
— Нали ти разправях за онази скала с храста… — каза му Ашли там трябва да има нещо, което ще ни помогне…
— Добре-отговори той и добяви-но трябва да отидем всички, защото трябва да сме заедно… — и кимна към Мартин… Ксев се усмихна и отиде да буди Мартин… момчето отвори очи и видя бананите…
— Хранааа… — зарадва се той и стана бързо, бързо след това откъсна един банан и започна да го яде… Обясниха му какво ще правят и те тръгнаха… След известно време стигнаха до скалите… те навлязоха във водата и започнаха да търся камъни… за щастие нямериха доста големи, които бях и остри и имаха малки улейчета по тях… Мартин и Виктор взеха два такива…
— Ашли-каза Мартин… — ще отидеш ли да откъснеш няколко листа защото ще ни трябват…
Момичето изтича забързо и се върна… даде широките листа на момчето и той ги постажи в края на улейчетата… те поставиха върху един от камъните кокосов орех и пуснаха другия камък върху него… те чуха едно силно пук и след няколко секунди видяха как от дупчиците започна да тече течност… всички бяха много щастливи… може би можеха да изкарат няколко седмици тук… да може би щяха освен… изведнъж те погледнаха настрани забелязаха че зад скалата всъщност има някакъв малък залив и там току що беше пуснал котва един доста голям кораб… с пиратско знаме на върха на мачтанта… тъй като оидухваше лек ветрец то се развяваше гордо… те погледнаха надолу и видяха как няколко пирати разтоварваха, явно скоро завоюваната плячка… те пееха доста известна, стара, пиратска песен… тийнейджърите обаче чуха само края:
— Йо-хо-хо и бутилка ром…
— Хайде по-живо псета такива… — викна някой с дрезгав, дълбок и заплашителен глас… всички се пирати се засмяха и викнаха в един глас:
— Ай ай капитане…
На паулбата се беше появил пират с триъгълна доста широка шапка изпод която се подаваше червена кърпа и сравнително дългата му гарваново-черна коса беше разпиляна от вятъра…
— Кога ше видя повече движение от теб, а Малчо… заради тази проклета твоя мудност щяхме да загубим баща ми… който с цялата си глупост излезе да се сражава… — изкрещя той… — остави проклетите диаманти отново в съндъчето Еднорък… много добре знаеш че няма да получиш ни повече ни помалко от това което ти се полага по дяволите не го ли разбра вече от толкова време си на този кораб…
До капитана се беше появил някакъв човек който леко накуцваше… момчетата и момичета забелязаха че единия му крак липсва и той е заменен от дървен…
— Кажи Хук-продължи вече по-спокойно чернокосият…
— Джон… Роко има ми каза нещо… — каза му мъжът и добави… — на онзи бряг е видял няколко младежи, които били лагерували там…
— Не е възможно… какво би правил някой близо до лагуната на Мъртвите…
— Не знам-отвърна му еднокракия-но кога ни е лъгал Роко… — и той погали шерения си папагал…
— След като разтоварим и оправим плячката ще отидем да проверим какво става… и без това Берта ще се бави доста докато направи кльопачката… първо трябва да се погрижи за новите рани на баща ми…
— Така да бъде капитане… — отвърна му смирено Хук…
Тийнейджърите се изплашиха…
— Господ да ни е на помощ-Ксев отново започна да губи самообладание…
— Предлагам да се скрием някъде-каза плахо Ашли…
— Да-съгласиха се всички с нея-права си…
— Хайде-викна леко Виктор и всички затичаха след него… те стигнаха до границата между джунглата и плажа… бяха взели част от багажа си… Ашли тичаше след останалите и се оглеждаше боязливо зад себе си… изведнъж попадна в нечий доста силни обятия…
— Здравей-тя разпозна гърления глас на капитана-Джон… и изпищя, но вече явно беше късно тя се огледа и видя че Виктор и Мартин отчаяно се мятат в ръцете на така наречения малчо… Хук пък беше уловил Ксев, а Рейчъл беше попаднала в ръцете на Едноръкия…
— Така така… — рече тихо Джон… — какво според законите на Мистичния Остров е наказанието за натрапници като вас…
— Нима сган като вас има закони… — каза Ашли, която отново беше възвърнала до една степен гордостта си… тя усети как силните ръце на капитана я обръщат грубо… очите им се срещнаха изведнъж и двамата ахнаха… тя забеляза как занниците на капитана се разширяват и как ситни капичици пот избиват по челото му… той се покашля и продължи… — заповядвам преди да решим какво ще правим с тези петимата, ще ги отведем в Лъвската паст…
— Но капитане-възкликна Хук… — там крием съкровищата…
— Спокойно Хук… — каза Джон… — хей хей Еднпрък махни си куката от врата на момичето казах ти нещо… това е заповед хайде тръгвайте…
Моряците метнаха тийнейджърите върху рамената си… Мартин и Виктор едновременно удряха Малчо, но той като че ли нищо не усещаше… Ашли започна също да блъска с юмруци гърба на капитана… той също не показваше с нищо, че усеща отчаяните опити, но изведнъж той каза:
— Стига толкова ако не искаш аз сам да те укротя…
Усетила заплашителния тон на гласа му Ашли престана и те продължиха… скоро достигнаха отново залива…
Беше някъде по обяд и слънцето жарко печеше над тях. Лъчите му се отразяваха в безбрежния океан и щом някой погледнеше натам блясъкът бе способен буквално да го ослепи. Отначало Ашли си помисли(тъй като нямаше добра видимост, метната върху гърба на пирата), че отиват към кораба им, но когато излязоха пред плажа те тихомълком се запътиха именно в обратната посока. Малко по малко палмите се превърнаха в тропически гори и сякаш петимата приятели заедно с техните похитители вървяха из сърцето на някоя
