държеше електрическата печка в скута си. В куфарите не беше останало място за нея.
Леополд Лехнер вече се готвеше да потегли, когато се зададе в галоп Сеп, пазачът на ски гардероба. От силно вълнение той издаваше гърлени звуци, сграбчи ръката на Шулце и изглеждаше твърдо решен да я откъсне.
— Е, хайде, Сеп — каза Шулце, — няма защо. Вие бяхте много мил към мене, когато ринахме снега от пързалката.
Кеселхут посочи към жалките останки от снежния човек, който се беше стопил.
— С нашия красавец Казимир е свършено.
Шулце се усмихна. Припомни си звездната нощ, когато Казимир се бе появил на бял свят.
— Все пак, хубаво беше промълви той.
Сетне колата потегли. Разтопеният сняг пръсна встрани.
Когато Хчгедорн се завърна в хотела, портиерът му предаде две писма.
— Ха — възкликна Фриц, седна в хола и разкъса пликовете.
Първото писмо гласеше:
Мило мое момче,
Съвсем неочаквано трябва да се върна незабавно в Берлин. Съжалявам. До скоро виждане. Сърдечни поздрави!
На втория лист пишеше:
Мили,
Когато ще четеш тия редове, твоята годеница вече ще е избягала. Тя положително няма да прави друг път така. Щом я намериш, ще ти бъде позволено да й дърпаш ушите дотогава, докато останат да стърчат под прав ъгъл. Може би ще й отива. Върни се, моля те, по-скоро в Берлин, където те чакат не само моите уши, а и устните на бъдещата ти съпруга,
От устата на Фриц се откъсна грозна ругатня и той се втурна към портиера.
— Какво означава това? — запита той, изгубил ума и дума. — Шулце заминал. Годеницата ми заминала! А леля Юлхен?
— Замина — каза портиерът.
— А господин Кеселхут?
— Замина — промълви портиерът.
Хагедорн се вгледа внимателно в мъченическото лице на чичо Полтер.
— Тук нещо не е в ред! Защо са заминали и четиримата? Само да не вземете сега да ми разправяте басни! Инак ще избухна!
Портиерът каза:
— Защо си заминаха двете дами и господин Кеселхут, не зная.
— А господин Шулце?
— Няколко души от курортистите се оплакаха. Господин Шулце развалял хармонията. Дирекцията го замоли да си замине. Той веднага удовлетвори молбата. Не очаквахме, че в края на краищата ще си заминат четирима души.
— Само четирима ли? — запита доктор Хагедорн.
Той пристъпи към разписанието на влаковете, окачено на стената.
— Аз, разбира се, също заминавам. Влакът ми тръгва след един час.
И се втурна към стълбите.
Портиерът едва не рухна. Той се дотътри до канцеларията на хотела; повали се там на един стол и докладва на Смелия Карл за най-новото им нещастие.
— Заминаването на Хагедорн трябва да се осуети! — заяви директорът. — Един такъв недоволен милионер може да ни наклепа тъй, че през идния сезон да затворим дюкяна.
Качиха се на първия етаж и почукаха на вратата на апартамент №7. Но Хагедорн не отговори. Господин Кюне натисна дръжката. Обаче вратата беше заключена. Чуваше се чак до коридора, че в стаята се разтваряха чекмеджета и се затръшкваха вратите на гардеробите.
— Твърде шумно си стяга багажа — каза унило портиерът.
Слязоха тъжно в хола и зачакаха да се появи младият човек.
Той се появи.
— Носачът да отнесе куфара ми до гарата. Аз тръгвам пеш.
Двамата забързаха наред с него.
— Господин докторе — умолително хленчеше Смелия Карл. — Не бива да ни правите такова зло.
— Не се напъвайте излишно! — каза Хагедорн.
На вратата той се сблъска с продавачката от цветарския магазин. Жената носеше подаръците, които той бе купил само преди два часа.
— Позакъснях малко — рече тя.
— Право казвате — каза той.
— Затова пък букетът стана особено хубав! — увери го цветарката.
Хагедорн ядно се засмя.
— Можете да си закачите букета на ревера! Задръжте тоя зеленчук за вас!
Тя се смая, направи реверанс и побърза да се отдалечи.
Сега Фриц стоеше сам в „Брукбойрен“ и държеше в ръце една калаена кана, кутия пури и едни оригинални обици!
Директорът запита:
— Може ли поне да ви помолим да премълчите сред вашите кръгове за този нежелателен инцидент?
— Реномето на хотела ни е застрашено — каза в допълнение чичо Полтер.
— В моите кръгове ли? — рече учудено Хагедорн.
След това прихна.
— А, вярно! Дължа ви още едно обяснение! Вие ме смятате за милионер, нали? Празна работа беше това! За моите кръгове „Брукбойрен“ е пожизнено осигурен. Довчера аз бях безработен. Смаяхте се, нали? И някой ви е пратил за зелен хайвер! Довиждане, господа!
Порталът се затвори зад него.
— Значи той съвсем не е милионер? — запита пресипнало директорът. — Това се казва късмет, Полтер! Човече божи, младото момиче ни е баламосало? Слава богу! Излезли сме глупаци, а! Просто дивотия!
Портиерът развълнувано махна с ръка. Внезапно той се удари по челото. Сякаш искаше да убие бик!
— Ужас! Ужас! — извика той. — Най-добре би било да се гръмнем!
— На драго сърце — заяви все още високомерно директорът. — Но защо, ако смея да попитам? Няколко курортисти си заминаха преждевременно. И? Едно младо момиче ни подложи динена кора. Все ще го преживея някак.
— Тая история ще ни счупи главите! — каза портиерът. — Ние се показахме пълни идиоти!
— Е, е — рече Смелия Карл. — Несправедлив сте към мене.
Чичо Полтер вдигна поучително показалец.
