хол. — Само ми кажи къде е. Аз ще си налея.
— В барчето с червената политура до прозореца.
Той кимна и тръгна по белия килим. Обръща внимание на всяка подробност, мина през ума на Онър, като прекоси бързо коридора към спалнята, за да вземе чековата си книжка. Какво можеше да разгадае той по подробностите в подредбата на хола й? Вероятно твърде много.
Чак когато влезе в спалнята си в японски стил, Онър смътно усети, че тук имаше нещо нередно. За момент застана на вратата и намръщено огледа всяко ъгълче.
След миг тревожно поклати глава. Всичко беше наред. Червено-черните чекмеджета със златисти кантове на тоалетката й бяха затворени, както трябва, леглото й бе безупречно чисто, бродираната й завивка си беше на мястото. Стаята излъчваше изтънчено спокойствие. Единственият тревожен знак бе телевизорът, който бе дискретно скрит зад сгъваем параван.
За няколко секунди Онър прехапа долната си устна, опитвайки се да се отърси от усещането, че в спалнята има нещо ново. После, едва ли не отвратена от себе си, тя отиде до вградения гардероб и рязко отвори плъзгащите се прати от прозрачна материя. Дрехите й с красиви цветове си бяха на място и висяха над също така блестящите й обувки. Всичко беше като трябва.
— Ставаш нервна стара мома, момичето ми — каза си заядливо тя. С решителен жест се наведе над тоалетката и измъкна чека за пет хиляди долара. След като го подписа, тя се стресна, усещайки, че зловещите тревожни тръпки все още туптяха във вените й.
Единственото място в спалнята, което не бе проверила, беше под леглото. Няма да се поддава на импулса, упрекна се тя.
— О, глупости!
Онър коленичи на белия килим и надникна под леглото. Ироничният глас на Кон откъм вратата я разтърси.
— Дявол да ме вземе! Чувал съм разни приказки за самотни жени, които стигат дотам, че започват да гледат под леглото, преди да си легнат, но не допусках, че си от тях.
— Права бях тази вечер, когато установих, че чувството ти за хумор не е между ограничения ти кръг от таланти, господин Ландри.
Силно притеснена, Онър се изправи и се обърна, за да вземе чека от тоалетката. Съзнавайки, че бузите й са силно зачервени, тя малко по-продължително гледа чека, за да не срещне подигравателния поглед на Кон.
Но когато Онър рязко се обърна, готова да отправи дръзка забележка, тя ненадейно се озова в ръцете на Кон. Той безшумно бе прекосил белия килим и се бе приближил до нея крадешком като хищник.
— Кон?
— Няма нужда да гледаш под леглото, Онър. Аз съм тук.
Без да помръдне в прегръдките му, Онър гледаше като омагьосана как той навежда устни към нейните. Той бе там, изпълвайки всеки сантиметър от красиво подредената й спалня с присъщите само на него сила и присъствие. Всички мисли за нещо нередно в жилището изхвръкнаха от главата й, когато той пое устните й. Кон Ландри създаваше изключително приятно усещане.
Целувката не бе такава, каквато обикновено очакваше и получаваше, когато за първи път целуваше някого. Устните на Ландри не се движеха върху нейните проучвателно и питащо, както правеха в началото мъжете.
Той пое устните й, сякаш отдавна бе очаквал целувката. Гладът у него бе откровен и опасно несдържан. Това, което би трябвало да я разтревожи, бе, че тялото й като че ли отговаряше със същото чувство, което граничеше с желано откритие и освобождаване. Усещането бе вълнуващо и възбуждащо.
Ръцете й се вдигнаха и бавно обвиха врата му, когато той ласкаво раздели устните й. Тя леко потръпна, щом езикът му премина преградата на зъбите й. В отговор той по-здраво обви ръце около талията й. Притегли я към себе си с категоричен жест, нежно принуждавайки я да усети стегнатите му бедра. През цялото време проучваше устата й, жадно пиейки от интимните влажни дълбочини.
Миглите на Онър се затвориха като за сън, тялото й бе обзето от сладка отмала, пронизана от очакване.
— Онър, скъпа, колко приятен е вкусът ти — промълви Кон дрезгаво, отдръпвайки се с нежелание назад. Той потърси скритото място на врата й, като я хапеше с изключителна нежност. — Апетитна, сладка и секси. Знаех си, че ще си такава.
Тя инстинктивно започна да впива нокти раменете му. Кораловите връхчета потъваха дълбоко в сивата тъкан на сакото. Той изстена и вдигна бавно ръце по гръдния й кош, докато палците му спряха точно в долната част на гърдите й, които бяха без сутиен.
— О, Кон!
— Ще ни е хубаво с теб в леглото — промълви той с нежно задоволство. Леко докосна с палец върха на една от гърдите й и усети как тя разцъфна за живот под златистожълтата коприна.
Твърдата й самоувереност бе обгърната от чувственост, която замъгли разума й.
— Не — прошепна тя. — Не легло. Още не.
И ако имаш поне малко разум, добави мислено тя, никога. Би трябвало на тази възраст да не си играе с огъня.
— Няма да те насилвам — заяви успокояващо той, като продължи да плъзга меката част на палеца си по гръдта й, увита в коприна.
Тя въпросително повдигна глава, срещна напрегнатия му поглед и установи, че се взира в две бездънни сиви морета, които бушуваха от желание. Дълбините на глада му я стреснаха, въпреки че той бе насочен към нея.
— Мисля — започна внимателно тя, — че ще направиш всичко така, както искаш да бъде, независимо дали ще трябва да ме насилваш, или не.
— Не се страхувай от мен, Онър — прошепна той дрезгаво на ухото й. — Няма нужда.
— Какво означава това? — попита настойчиво тя, обхваната от особена паника.
— Нищо. Просто се отпусни. Аз те желая, но мога да чакам. — Погали със силната си ръка тила й, успокоявайки напрегнатото й тяло, докато тя направи това, което той пожела, и се отпусна до него. — Мога да чакам — повтори полугласно той.
Онър смътно осъзна, че нещо в начина, по който я галеше, по който твърдото му тяло се докосваше до нейното, убиваше всичките й защитни сили. Привличането между тях бе толкова неочаквано силно, толкова необикновено, че тя не беше готова да се справи с него. Ключът беше във времето. Поне това можа да разбере.
Очевидно това се отнасяше и за Ландри. Той бавно се освободи от нея с лека усмивка.
— Ще ти дам малко време, Онър. — Той докосна с уста разделените й устни. — Но мисля, че е по-добре да изляза от спалнята ти, защото в противен случай няма да мога да спазя обещанието си.
Без да продума, тя го последва в хола, стиснала чека в ръка. Той допи брендито си, докато стоеше до прозореца и се взираше навън в тъмнината. През тези няколко минути те малко разговаряха, но атмосферата бе натежала от незадоволено мъжко желание. Когато накрая Кон се обърна да излиза, Онър тикна чека под носа му. Той го взе, без да го погледне, и го пъхна в джоба на сакото си.
— Сега, след като плати дълга си, по-добре ли се чувстваш? — попита нежно Кон.
— Да.
Но нямаше усещането, че е платила дълга си, помисли си Онър, когато му каза лека нощ на вратата. Той я бе предпазил от Грейнджър. Тя изобщо нямаше как да се отплати за тази част от дълга си и това малко я разтревожи.
Едва когато изгаси всички лампи в хола и бавно се върна през коридора в спалнята, у нея се възвърна усещането за нещо нередно. Тя отново се озова на вратата, опитвайки се да разбере какво я тревожи.
Този път най-после се съсредоточи върху проблема. Големият сгъваем параван — изящно японско произведение на изкуството, не беше на мястото, на което го бе оставила при излизането от дома си. Не скриваше напълно телевизора.
Дизайнерският инстинкт у нея винаги бе държал параванът да скрива високотехнологичния и крехък портативен телевизор. Технологията на двайсети век като че ли беше в противоречие с елегантната ведрина на стаята.
