Бейли изгледа сърдито Кон и после се отпусна.
— Ако наистина започнете да се ровите, ще откриете — призна той. — От петнайсет години се страхувам от това, което може да се случи, ако някой започне да търси отговори. Мислех си, че съм в безопасност, защото никой не възнамеряваше да се рови много надълбоко. Най-опасно беше след инцидента.
— Инцидент ли? — попита Онър. — Искаш да кажеш, след смъртта на Стоунър и баща ми?
Бейли кимна.
— Мислех си, че ако добре се справя, ще се измъкна. Разбира се, трябваше да ви накарам да продадете Стайлиш Легаси. Не можех да предявявам претенции към коня. Това щеше да бъде рисковано, защото бях положил много големи усилия никой да не разбере, че съм финансово обвързан.
Кон помисли за момент.
— Искал си никой да не разбере, че имаш финансов интерес към коня — повтори най-после внимателно той. — Защото ако някой разбере, може да те заподозре, че имаш и нещо друго общо с бащите ни?
Онър му хвърли бърз въпросителен поглед. Какво целеше Кон?
Бейли кимна мрачно.
— Не можех да рискувам. Беше ми мъчително да загубя Стайлиш Легаси. Най-добрият жребец по Западното крайбрежие. От него можех да натрупам състояние. Дори не посмях да купя някой от потомците му. Не исках да рискувам. Но следях какво става с тях. Не можех да не го правя. Когато разбрах, че един от жребците е купен от сина на Ричард Стоунър, имах чувството… — гласът му тъжно заглъхна.
— Предчувствието, че нещо се е провалило ли? — попита Онър.
Бейли кимна.
— Стори ми се, че е опасно. Като че ли съдбата ме подканяше да се заема с всичко, което бях заличил преди петнайсет години. Бях решил само да се свържа с теб, Ландри, Най-лесно можех да го направя, като прехвърля няколко от конете си в конюшнята на Хъмфри. Беше много удобно да ти се представя като собственик, който ползва същия треньор. Така можех да те следя. Да се уверя, че няма да станеш прекалено любопитен. Или поне да разбера предварително, ако започнеш да любопитстваш.
— И после аз се запознавам с дъщерята на Ник Мейфийлд — промърмори Кон. — Тогава сигурно доста си се изнервил.
— Всичко започна да изглежда много опасно. Съдба.
Онър се намръщи.
— Отначало си искал да посееш малко съмнение, като си се надявал, че това ще ме отблъсне от Кон, нали?
— Ако се беше отдръпнала от него, всичко можеше да мине много по-безболезнено. — Итън въздъхна. — Но ти не се отдръпна. Гледах как все повече се привързвате един към друг. Знаех, че щом разбереш кой е той, може би ще се ядосаш — обясни Бейли. — А и знаех, че ако Ландри разбере, че си се опитала да отровиш Легаси, направо ще се вбеси.
— Значи си подготвил ситуацията и си наел Тони да натисне спусъка, така ли? — изръмжа Кон. — Добре, това мога и сам да си го представя. Но защо не ни спестиш малко време, като ни обясниш защо не си искал да се разбере каква е била връзката ти с втория ми баща и с Мейфийлд? Струва ми се, че може да има само една причина.
Онър притаи дъх, когато по интуиция стигна до същото обяснение.
— Ти си ги убил? — прошепна напрегнато тя, вторачена в Итън. — Убил си баща ми и Стоунър?
В стаята настъпи тягостна тишина, когато Бейли кимна.
— Нямах друг изход, не разбирате ли? Те разкриха, че пренасям контрабанда оръжие, като използвам връзките и съоръженията им в Близкия изток. През нощта, в която узнаха това, трябваше да действам. Нямаше време за мислене — продължи той, като погледът му стана отчужден, сякаш се бе върнал петнайсет години назад. — Всичко стана много бързо. Не знаех, че са ме заподозрели. Реших, че са си помислили, че проявявам любопитство към операциите им. В края на краищата, бяха допуснали да вложа много пари в бизнеса им.
— Отново като партньор в сянка? — попита Кон с леден глас.
— Трябваше да настоявам за това. Не исках никой да ме свързва с оръжието, ако случайно бъде разкрито. След това щях да действам по-скромно. Не ме разбирайте погрешно. Бях натрупал пари, като продавах оръжие на всеки, който искаше да купи, но исках да разширя дейността си. Трябваше ми сигурно прикритие за големи доставки. Можеше още толкова много пари да се направят с този бизнес. Винаги някъде по света някой иска да воюва. Големи войни, малки войни, партизански войни, революционни войни… Бандити с политически искания и просто хора извън закона. Безкраен пазар. Мечта за бизнесмена. Но човек трябва да бъде предпазлив.
— Нужно ти е било законно прикритие и сигурен транспорт. — Кон кимна в знак на разбиране, което изуми Онър. — Искал си сигурен бизнес, който е имал връзки с Близкия изток.
— Срещнах баща ти и Мейфийлд, когато за първи път искаха да купят заедно състезателен кон. Тогава имах няколко състезателни коня, но нито един от тях не бе от класата на Стайлиш Легаси. Но винаги съм бил свързан с хиподрума. Бях в течение на слуховете там. Знаех, че бащите ви развиват международен бизнес и се сприятелих с тях. Аз им предложих Стайлиш Легаси. Бях решил да го купя, но когато предложих да станем партньори, те с радост се съгласиха.
— Едно партньорство води до друго, предполагам? — каза Кон.
— Така беше до момента, в който, когато Стоунър и Мейфийлд решиха да напуснат голямата корпорация, в която работеха. Искаха да започнат свой бизнес. Предложих им да налея малко пари в него. За всеки нов бизнес трябва капитал и те се съгласиха да инвестирам. След като започнаха новия бизнес, за известно време всичко вървеше много добре. Дадох няколко подкупа, използвах някои връзки и си уредих доставки на пушки, които пътуваха заедно с металните тръби и съоръженията за нефтодобив, които бащите ви изпращаха в чужбина. Не се правеха щателни проверки, защото всички имаха доверие на Мейфийлд и на Стоунър. Те си имаха свои хора. Точно такива, каквито им трябват.
— А ако някой бе проверил по-щателно, ти щеше да си чист, защото си бил партньор в сянка — приключи Кон. — Никой не е знаел, че си имал нещо общо.
— Направих така, че името ми да не фигурира по документите. Това беше джентълменско споразумение.
— Но една нощ Стоунър и Мейфийлд са станали подозрителни.
Кон неспокойно поглади с палец дръжката на пистолета.
— Поставиха капан — изръмжа войнствено Итън. — Един от тези, които бях подкупил, се беше разприказвал, и те разбрали, че имам още една доставка за чужбина. Знаеха, че трябва да бъда там, за да приключа сделката. Изпревариха ме и отидоха преди мен. Това, което не бяха преценили, беше, че този, който им бе продал информацията, продаде информация и на мен. Той играеше и за двете страни и аз извадих късмет.
— Успял си да поставиш капан — предположи мрачно Онър. — Представил си нещата да изглеждат така, като че ли баща ми и Ричард Стоунър са прекарвали оръжие контрабанда и са се скарали за доставката. Убил си ги и двамата.
— След това ме хванаха нервите призна Бейли. — Разбрах, че късметът ми изневерява. Реших да се махна от бизнеса с оръжията. В края на краищата, бях натрупал достатъчно пари. Беше време да се заема с по-законни неща. Хората не са склонни да се съмняват в инвестициите.
Кон и Онър го изгледаха продължително. Бейли сякаш изобщо нямаше представа от това, което преживяваха те. Той се бе потопил в своя свят и проучваше в кой момент нещата се бяха провалили.
— Негодник такъв! — каза накрая Кон, но в думите му нямаше злоба. Само примирение с това, че миналото не може да се промени.
— Знаех си — каза тихо Онър. — Знаех си, че има нещо гнило във версията, че Стоунър и Мейфийлд взаимно са се предали. Никога не съм го приемала за чиста монета.
Кон кимна.
— Знам. Твърде много въпросителни. Твърде много въпроси без отговор. Това е една от причините, поради която те потърсих, Онър. Не мога да отрека. И не съжалявам, защото иначе никога нямаше да се запознаем.
