— Трябваше да се отговори на въпросите — съгласи се тихо тя.
Кон я погледна.
— Доста ловко стигна до най-важното. Ако не беше проумяла, че връзката на Бейли със Стайлиш Легаси е толкова здрава, всичко останало щеше да отиде на вятъра. Много си пъргава, госпожице. Бива си те.
Онър несигурно се усмихна.
— Щом ти го казваш, ще го приема като комплимент.
Кон премига изненадано.
— Разбира се, че е комплимент.
— Ти самият доста бързо напредна, когато случаят го наложи — отвърна сухо тя.
Кон повдигна рамо в знак на оправдание.
— Много години се учих на това. То беше част от работата ми.
— От някаква работа! — Онър замислено млъкна, гледайки към Итън. — Какво ще правим сега?
— Имаме достатъчно доказателства, за да се отървем от Бейли — започна бавно Кон. — Но не знам дали ще можем да го обвиним за миналото. Освен ако в този стар сандък няма разобличителни документи.
— Съмнявам се — каза Онър. — Наистина попрегледах нещата, когато се нанесох във вилата. Не си спомням нищо, което може да помогне като доказателство за връзката на Бейли с това, което се е случило преди петнайсет години. Но кой знае? До вчера не бях обърнала внимание на това колко е важно, че Итън е на тези снимки. Може от сандъка да се изрови нещо. — Тя замълча. — Било е много отдавна, нали? Сега всичко е приключило.
Кон я погледна.
— Знаем отговорите. Вече няма неизвестни.
Гласът му бе странно доволен.
Онър разбра това чувство. То бе подплатено с дълбока тъга, но и с покой. Вече нямаше неизвестни.
Може би, с изключение на едно. Онър си спомни въпроса, който подсъзнателно я занимаваше. Тя се обърна към Итън.
— Ти ли помести паравана в спалнята ми?
Той излезе от мрачното си състояние и леко се сепна.
— Как си разбрала, че съм претърсвал стаята ти? Аз едва се докосвах до предметите!
Устните на Онър се свиха иронично.
— Достатъчно е само нещо да бъде леко разместено. Започвам да си мисля, че точното ми око ще се превърне в заплаха за съществуванието ми.
Бейли отново потъна в спомените си.
— Просто исках да проверя дали имаш нещо за Стайлиш Легаси. Интересувах се колко знаеш за коня и за предишните му собственици. Нямах представа, че всички отговори са в тази вила.
По-късно сутринта Итън Бейли бе арестуван и необходимите документи — уредени. От полицията предупредиха спешните отделения в болниците да внимават за мъж, отговарящ на описанието на Тони, който търси лекарска помощ за рана от нож с особена форма.
По време на вечерята в жилището на Онър разговаряха спокойно, като и двамата осъзнаваха последствията от травмиращите събития. Постепенно започнаха да се отпускат и да приемат това, което се бе случило. В един момент Онър осъзна, че между тях съществуваше чувство на приятелство, на взаимна връзка. С Кон споделиха нещо общо от миналото и от тайните, погребани в него. Това задълбочи увереността й в бъдещето, но нещо липсваше. Имаше нещо неточно в начина, по който се подготвяха да посрещнат бъдещето.
Чак късно вечерта Онър разбра, че скоро ще трябва да се заеме с проблема, който постави всичко това — отношенията й с Константайн Ландри. Ако не се изправи лице в лице с този проблем, той ще я преследва и тя дълбоко в себе си ще чувства несигурност. А беше ясно, че Кон сам никога не би решил тази неяснота, защото не признаваше, че съществува. Но още докато мисълта минаваше през ума й, Онър бързо заспа. Щом си легнаха, тялото й се сви в успокояващата топлина на Кон.
Утре — обеща си Онър точно преди да затвори очи. Утре ще намери начин да накара Кон да проумее, че това, което чувства към нея, е любов. Той трябваше да признае този факт заради двамата. Трябваше да се увери, че чувствата между тях са нещо повече от желание, необходимост и влечение.
Докато не направи тази последна крачка, прецени Онър, Кон никога нямаше да може да й се отдаде напълно така, както тя искаше да се отдаде на него. Винаги щеше да си има някакъв непристъпен периметър.
Беше ли егоизъм — чудеше се Онър — необходимостта, която изпитваше, да го накара да разбере, че е уязвим спрямо нея? Напълно възможно. Не, вероятно. Може би не бе правилно да очаква от него да свали гарда си, след като тя е свалила своя. Той дълго време е бил сам в един суров свят и бариерите, които бе изградил около себе си, имаха най-различен смисъл. Във вилата го бе видяла ожесточен, успя да опознае безпощадната, крайно решителна страна на неговата природа. Качествата му на хищник му бяха помогнали да спаси своя и нейния живот. Не можеше да оспорва тяхното съществуване.
Но инстинктът на ловец у него го затрудняваше да признае любовта. Той можеше да бъде предан — Онър не се съмняваше в това. Можеше да бъде страстен, да закриля. Но в замяна искаше много. Лоялност, уважение, ангажираност, страст — всичко това и дори повече. Онър му бе дала повече. Бе му дала любов. Но досега той не бе показал желание да направи опасната стъпка. Още ме бе в състояние да признае, че е уязвим и че това, което чувства към нея, е любов.
Докато Кон не може да направи това, в техните взаимоотношения винаги щеше има нещо недоизяснено.
Единадесета глава
Онър се събуди с убеждението, че все още имаше проблеми за разрешаване между нея и Кон, но не си бе съставила план за това как да изясни несигурните неща между тях, когато той несъзнателно я избута в ъгъла.
Отвори очи и видя, че той седи, облегнат на таблата на леглото с чаршаф, небрежно увит около кръста. Не се бе облякъл, но явно бе станал по-рано, защото държеше каничка с кафе.
— Тази сутрин безспорно си ранобуден и в добро настроение — отбеляза тя, протягайки се уморено. — Не е ли рано, за да изглеждаш толкова бодър? След всичко, което преживяхме през последните няколко дни, струва ми се, че заслужаваме малко повече сън.
— Размишлявам — заяви много сериозно Кон, без да отговори на поздрава й.
В подсъзнанието на Онър отекна предупредително звънче, но тя нямаше представа защо.
— О?
Погледна към кафето с нарастващ интерес.
— Този следобед можем да вземем самолет до Вегас, да прекараме нощта в някой от големите хотели и да се приберем тук навреме, за да гледаме Легаси утре следобед.
Онър се опита да схване всичко това.
— Предполагам, че можем. Има ли някакви причини да го правим? И има ли и за мен кафе?
Кон се намръщи и се пресегна към другата чаша на масичката.
— Ето. А причината, поради която трябва да отидем във Вегас, е, че там най-бързо и лесно ще можем да се оженим.
— Да се оженим! — Онър едва не изля горещото кафе върху чаршафите, когато пое каничката и с усилие седна в леглото. При това движение няколко капки капнаха върху нощницата на черно-бели райета. Тя с ожесточение ги почистваше, като същевременно се опитваше да мисли. — Да се оженим ли?
Кон се пресегна да вземе каничката, докато тя приключи с петната.
— Бихме могли да подадем молба за разрешение тук, в Калифорния, но се чака известно време, а ми се иска да се погрижа за всичко колкото може по-бързо и по-добре.
Онър най-после престана усърдно да почиства нощницата си и после не помръдна. Като че ли й бе трудно да се съсредоточи върху най-главното. Умът й блуждаеше и търсеше начин да избяга. В този момент
