да злоупотребя с доверието ти.
— Ти си играеш с думите.
Като освободи китката си, Онър се измъкна от него. Той я пусна, гледайки с присвити очи как намъкна един пеньоар от гардероба и завърза колана. Щом се осмели отново да срещне погледа му, установи, че нежността и спокойствието, които излъчваше Кон през нощта, се бяха изпарили. От него струеше предизвикателството на хищник, което разби и последните й надежди.
— Правиш сцени, защото няма как да се увериш, че влиянието ти върху мен е толкова голямо, колкото моето върху теб. За това е всичко, нали? — попита с леден глас той.
— Още от самото начало ти започна да ме манипулираш — въздъхна тя. — Толкова много мрежи оплете около мен, че невинаги мога да мисля както трябва. Предполагам, че затова сега допускаш, че се опитвам да обърна нещата. Не се опитвам, Кон, но все в някакъв момент аз трябва да тегля чертата.
— За да изчистиш сметките ли?
— Ти ме научи колко важно е това.
Тя се обърна и отиде в банята, тъй като не знаеше какво ще направи, ако остане заедно с него в едно помещение. От отчаяние, примесено с гняв, бе станала толкова несигурна, колкото от страха, който я бе обзел предишната нощ. Беше й омръзнало да става жертва на толкова силни чувства. Те вземаха прекалено много от нея, като в един момент я възнасяха на върха на еуфорията, а в следващия я запращаха в отчайващи дълбини.
Онър пусна душа и започна да си налага да се учи на самоконтрол. Самоконтролът, който Кон проявяваше, изведнъж се оказа завидно качество. Ще работи върху себе си, зарече се тя, когато застана под душа. Ще работи усилено, за да го развие. Вече няма да допусне да бъде главозамаяна от Кон. Вече никога нямаше да допуска той да я манипулира или да плете мрежи около нея. Тя бе решителна жена — поне беше такава. В Южна Калифорния човек не може да преуспее, ако не е твърд и решителен. Щеше да се справи с Кон Ландри по свой начин. Щеше да го накара да признае истинските си чувства, да се привърже силно към нея. Тя не искаше мъж, чиито чувства произлизат единствено от суровата страна на мъжката му природа. Чувството за притежание, сексуалното удовлетворение и закрилата са силни и важни фактори. Но им липсва любов.
Онър все още си повтаряше това, когато след петнайсет минути излезе от банята и установи, че Кон го няма.
Двайсет минути след като изхвръкна от жилището на Онър, Кон отиде в конюшнята, където Хъмфри държеше поверените му породисти коне. Двама коняри, с които бе в приятелски отношения, като видяха изражението му, дискретно изчезнаха. Една коза, която свободно се разхождаше из конюшните заради успокоителното й въздействие върху напрегнатите коне, прояви интелигентността, присъща на козите, и с лека стъпка изчезна.
Кон намери бокса на Легаси и спря. Жребецът любопитно се обърна, но не изглеждаше разстроен от настроението, което излъчваше мъжът. Той се замъкна до вратата и напъха муцуната си в ръката на Кон.
— Извинявай, приятел. Днес не ти нося абсолютно нищо. Утре си на състезание. Не може да се рискува — промърмори Кон, галейки загладения му врат. Ушите на коня се наостриха при приближаването на друг човек.
— Здравей, Ландри — каза приветливо треньорът, когато се приближи и застана до яслата на Легаси. — Дошъл си да видиш коня си ли? — взря се Хъмфри с разбиране в своя клиент. — Много добре изглежда. Наистина много добре. Няма причина утре да не се представи, както при последното надбягване. Определил съм да го язди Еди Камбъл. Казах му при старта малко да го забави, а след това да го остави да се откъсне напред.
Кон кимна, слушайки с половин ухо познатото бъбренето на треньора. Ако на следващия ден Легаси не постигнеше победа, щеше да има окуражаващо изброяване на причините за това — кален терен, конят бил много нервен, жокеят не успял да го управлява добре и т.н. Всичко това беше част от живота на надбягванията с коне. Също както мелницата за слухове. Кон се зачуди дали някои слухове за Итън Бейли бяха проникнали в мрежата. Очевидно не, защото Хъмфри нищо не спомена. Треньорът приключи с анализа на коня и след това повдигна въпросително вежди към клиента си.
— Нещо искаше да попиташ ли?
— Не. — Кон поклати глава, неспособен да започне някакъв неангажиращ разговор. Точно в този момент му се искаше да остане сам. Може би не трябваше да идва на хиподрума. Но мисълта да се връща в хотелската си стая бе потискаща. — Просто исках още веднъж да погледна Легаси. Според теб дали притежава качествата на предшественика си?
— На Стайлиш Легаси ли? Притежава ги. — Хъмфри кимна към жребеца. — Ако питаш мен, Легаси е взел най-хубавото от гените на Стайлиш Легаси. Яка предница, силни хълбоци. Умен. Бърз. Обича да се надбягва. Какво повече може да се иска от един кон!
Колко ли може да се иска от една жена — чудеше се мълчаливо Кон. Колко може една жена да иска от един мъж? Легаси беше приятелски настроено животно, на надбягванията бе готов да даде всичко от себе си. Но това не означава, че той беше емоционално обвързан с хората.
По дяволите — помисли си отчаяно Кон, — побърквам се. Доколко ще изтъняваш, Ландри? Няма смисъл да правиш сравнение между животните и хората. Не и когато става въпрос за отношения.
— Тук съм, ако ти потрябвам — обяви Хъмфри, като кимна за сбогуване. — За днес искаш ли ложата?
— Не, благодаря. Няма да гледам състезанията.
Хъмфри отново кимна и се отдалечи, като остави Кон с Легаси. Мъжът разсеяно продължи да гали муцуната на коня.
Онър нямаше да успее да запази дистанцията, която тази сутрин бе поставила между тях — каза си Кон. Той по най-различен начин си повтаряше тези думи, откакто излезе от жилището й. Както Онър казваше, тя имаше слабост към него. Искаше го, имаше нужда от него. По дяволите, обичаше го! И знаеше, че той е привързан към нея. Тя го знаеше! Трябваше да го знае с цялото си същество. Той никога не бе изпитвал такива чувства към друга жена. Въздействието, което оказваше върху него, разбърка целия му живот.
Кон знаеше, че неговото въздействие върху нея бе също така силно. Беше сигурен в това до мозъка на костите си. Тя не можеше да скрие всеотдайността, с която се подчиняваше в прегръдките му. Въпреки това се бе въздържала да направи последната крачка — да се омъжи. Кон си блъскаше главата, за да разбере причината. Обвиняваше я, че иска да се наложи над него, но вече не беше толкова сигурен в това. Една друга много по-шокираща възможност проблесна през ума му.
Дали тя не бе толкова против узаконяването на връзката им, защото все още му нямаше доверие?
Ръката на Кон престана да гали муцуната на Легаси, когато тази мисъл направо го разтърси. Разбира се, че му имаше доверие. Трябваше да му има доверие! Беше му казала, че му вярва, по дяволите!
Но нещо я възпираше да вземе окончателно решение. Твърдеше, че иска любов и Кон й бе казал, че използва тази дума, но има предвид сила. Може би той грешеше. Може би тази дума означаваше доверие.
Легаси подуши смутено рамото на Кон, настоявайки за повече внимание. След като той не реагира, а продължи да гледа с невиждащ поглед бокса, жребецът мъдро се оттегли.
След всичко, което бяха преживели заедно, мисълта, че тя може да му няма доверие, бе непоносима. Абсолютно непоносима! Не разбираше ли, че той е готов да направи буквално всичко за нея? Да я защити с цената на живота си?
Кон се обърна и тръгна като на сън към дъното на дългата конюшня. Там намери една пейка. Наоколо нямаше никого. Бавно се свлече на твърдата седалка и се опита да разбере какво става с него.
Онър може би го смяташе за непоносимо безочлив. И си беше такъв — призна си Кон. Невероятно безочлив. Как можеше да му се доверява напълно, след като съзнаваше, че той не й се доверява дотолкова, че да я разбере? Когато човек дава нещо, той очаква в замяна да получи нещо също толкова ценно. Той не й бе дал това, което й бе необходимо.
Онър се ръководеше от инстинкта си, когато излезе с колата от подземния гараж и се насочи към
