магистралата. Кон сигурно бе тръгнал към хиподрума. Убедена бе в това. На негово място би отишла точно там. Не беше от хората, които ще седят и ще се цупят в хотелската си стая.
Каква глупачка беше тази сутрин! Бе рискувала толкова много. Кон бе прав. Тя си играеше с думите и искаше да бъде окуражена, когато съзнаваше, че той й дава всичко, което можеше да даде на една жена. Щеше да го намери и да го увери, че то бе достатъчно, дори повече от достатъчно. Обичаше го, а чувствата му към нея сигурно бяха много близки до това чувство. Какво значение имаше, че той не можеше да ги изрази с думи?
Да можеше тази сутрин да се овладее и да не допуска да дава воля на емоциите си! Онър горчиво се упрекваше за реакцията си на предложението за брак от страна на Кон.
С тази разлика, че не бе предложение, припомни си тя с тъжна въздишка. Може би ако я бе помолил както трябва, вместо дръзко да реши, че тя ще иска да се омъжи за него колкото може по-скоро, вероятно нямаше да избухне така.
Животът с Кон нямаше да бъде лесен. Той бе много твърд и се ограждаше с почти непреодолими емоционални бариери.
Все пак не бяха напълно непобедими и тя трябваше да не забравя това. Щеше да бъде необходимо усилие от нейна страна, може би няколко години, за да го накара да й се довери така, че той да снижи тези бариери. Онър си каза, че най-много от всичко искаше да спечели пълното и безрезервното му доверие. Тя нямаше избор, защото го обичаше.
Онър остави колата на паркинга, насочи се към конюшните и показа пропуска за посетители, който Кон й бе осигурил. След това тръгна към конюшнята на Легаси. Като примижа, когато влезе от ярката слънчева светлина в прохладното помещение, тя се огледа и видя коня, който надничаше от бокса. Нямаше и следа от Кон. Тя тръгна бавно към Легаси, учудена дали бе сгрешила в предвиждането си за това къде би отишъл Кон.
— Здравей, Легаси — промърмори успокоително тя. — Видя ли го?
Конят изостри вниманието си и насочи муцуна към рамото й. Онър остана така за известно време, като обгърна с поглед сенчестата дълга конюшня. Чак след известно време усети, че Кон я гледаше от другия край на помещението.
Той не помръдна, когато тя се обърна и го зърна, но погълна с поглед стоящата жена, с джинси и розов пуловер, които в бързината бе облякла. Онър бе много сигурна в това, което искаше да каже, когато излезе от дома си, но сега изобщо не можеше да намери думи, за да го изрази. Тя бавно отдръпна ръка от муцуната на Легаси, после тръгна към Кон.
Той стана, когато Онър се приближи към него, слабото му здраво тяло се очертаваше под прилепналите джинси и бялата риза с дълъг ръкав. Без да помръдне, Кон я изчака да отиде до него. В един момент Онър се изплаши, че бе взела погрешно решение, поемайки такъв голям риск. За тези няколко секунди й се стори, че хищническата му същност надделява и че тя нямаше шанс да я потисне. Когато бе толкова близо, че успя да види очите му, вече никаква сила не можеше да я възпре да се хвърли в прегръдките му. Последните няколко крачки се затича, устремена към очакващите я разперени ръце. Кон я притисна, вдъхвайки й увереност.
— Извинявай, Кон — прошепна тя, останала без дъх. — Тази сутрин нямах намерение така да ти се нахвърлям. Разбира се, че ще се омъжа за теб, ако все още ме желаеш. Ние сме създадени един за друг. Не знам защо се усъмних в това. Знам, че ще ми дадеш всичко от себе си. Знам, че не би говорил за всеотдайност, ако тя не съществуваше. Какво повече мога да искам?
Ръцете му развълнувано галеха гърба й.
— А какво ще кажеш за малко доверие? — Гласът му бе дрезгав от едва овладяно чувство.
Тя повдигна глава от рамото му, като очите й се разшириха от изумление.
— Ти ми имаш доверие, нали?
— Мислех, че ти имам, Онър — каза тихо той, като притегли главата й към себе си. Пръстите му ровеха из косата й. — Имах ти повече доверие, отколкото на когото и да било. Но като размислих, реших, че не съм ти се доверявал изцяло.
У нея се надигна тревога.
— Но защо? Какво съм направила, за да си помислиш, че те предавам? Мислех, че между нас всичко е решено. Аз те обичам, Кон.
— Точно това не ми се искаше да повярвам. Струваше ми се, че се заблуждаваш, защото говореше за чувство, което никога не бях вярвал, че съществува. Тази сутрин изхвърчах от дома ти и си мислех, че се стремиш да ме принудиш да кажа неща, които искаш да чуеш, а искаш да ги чуеш, защото така ще си сигурна, че имаш власт над мен.
— Не — започна отчаяно тя, но Кон внимателно запуши устата й с ръка.
— Макар да бях вбесен, трябва да си призная, че ти имаше право да знаеш, че не възнамерявам изцяло да давам тон на нашите отношения. Сигурно ти се струва, че още отначало аз решавам как ще се развива нашата връзка. Аз те проследих, уредих първата ни среща, продължих да стягам нишките на мрежата, докато ти нямаше къде да отидеш, освен в прегръдките ми. Мислех си, че като настояваш да ти дам някаква нелепа декларация за любов, искаш да се наложиш в нашите взаимоотношения.
— Настоявах, но не защото исках да ти се налагам — обясни отчаяно тя.
— Разбирам — съгласи се с пресипнал глас той, като я галеше с пръсти по врата и наклони глава така, че челото му докосна нейното. — Сега разбирам. Нямах ти достатъчно доверие, за да повярвам напълно на чувствата ти. Представях си, че изпитваш това, което и аз. Ти или даваше някакви определения, или драматизираше нещата, или искаше да се разделим. Не ти повярвах, че просто си се влюбила в мен.
Онър долови, че той бе до болка нещастен и го прегърна през кръста.
— А сега? — прошепна с треперещ глас тя и очи, блеснали от сълзи.
— Имам ти доверие, скъпа. Наистина. — Той хвана с палци брадичката й и повдигна главата й за бърза и страстна целувка, която изразяваше всичките му чувства. Когато се отдръпна, продължи с пресипнал глас. — Искам всичко, което можеш да ми дадеш, включително и това, което наричаш любов. Не съм съвсем сигурен какво точно имаш предвид под това, но го искам.
— Твое е, Кон. Винаги ще бъде твое.
Той поклати глава.
— В замяна ще ти дам всичко, което мога, скъпа.
— Знам.
— Още не съм сигурен какво точно включва. Това огорчава ли те? Не бих понесъл да те огорча.
— Не — отрече тя. — Не би ме огорчил, ако се посветиш на мен колкото можеш повече. И знам, че ще го направиш. Ти си такъв.
Той бавно издиша, сякаш камък му падна от сърцето. Кон я притегли до себе си, държа я продължително време в прегръдките си, после отново заговори.
— Вегас?
Тя кимна върху гърдите му.
— Да.
— Още днес ще взема билетите. Искаш ли Адина да дойде с нас?
— Не е необходимо. Тя ще разбере. Тази сутрин я използвах само като извинение.
Той въздъхна, като я освободи от прегръдката си и я поведе към изхода на дългата конюшня.
— Говорихме за доверие и си го обещахме взаимно, но не изяснихме какво точно означава то. Приехме, че е само да се казва истината за фактите. Не съобразихме, че означава и да вярваме на чувствата един към друг — каза Онър с лека усмивка. — Но ми се струва, че можем да бъдем извинени. В края на краищата, всичко се случваше толкова бързо. Нищо чудно, че тази сутрин все още взаимно се проучвахме.
Кон кимна объркано.
— Преди малко седях на онази пейка и се чудех как да се обърна към теб. Най-после разбрах колко безочлив сигурно ти изглеждам.
— Понякога ужасно безочлив — съгласи се весело тя.
Той трепна.
— Ще положа големи усилия, за да овладея тази черта от характера си.
— Аха.
