Понякога аз също се връщам в онази далечна страна, където живее моят приятел Алик Головкин от четвърти „А“ клас и дървеният тротоар пружинира под краката, а корабчетата от борова кора с платна от карирана хартия плават към далечни архипелази. Там можеш колкото си искаш да вървиш до колене в тревата, да пускаш от покрива хвърчила и да воюваш с пирати. Там винаги си победител в борбата със злото, защото няма оръжие по-силно от дървената шпага.
Но винаги се връщам обратно. При Володка. При всички.
Ако можеше да се направи така, че никакви ветрове и години да не разделят приятелите! Ако времето не отнемаше детството на човека… А може би това е възможно? Ако много силно се постараеш — може би е възможно?
— Ако се стараеш, ще постигнеш всичко, нали, Володка? — попитах аз.
— Не — каза той, без дори да се обръща. — Не всичко.
— Защо?
— Затова. Не всичко, и толкоз.
— Например?
Вече започнах да се дразня.
— Ами например постарай се да вкараш муха в сапунен мехур, ама без да го спукаш.
Аз се обидих, но той дори не забеляза. После обидата ми мина, ние се къпахме, докато не измръзнахме. И си тръгнахме към къщи.
Аз си подсвирквах сигнала, който помнех от съня:
„Та-а-а-татата“
— „Изпълнявайте всички“, това ли свириш? — изведнъж попита Володка.
— Какво?
— Ами сигнала. Знам го, в лагера два пъти съм бил тръбач. Това е сигналът „Изпълнявайте всички“.
И той изсвири като мен петте дълги ноти.
— Все ги измисляш — промърморих аз.
— Дай да минем напряко, през парка — каза Володка.
— А ти къде отиваш? Ей го входа!
Той въздъхна, учуден от моята недосетливост, отмести една дъска в оградата и посочи: „Минавай!“.
От другата страна върху едно обърнато кошче за боклук седеше рижаво котенце с изключително позната муцунка.
— Позната личност — казах аз.
— Ами че това е Митка. В беседката го намерихме. Храним го поред, а той свикна да тича все подир нас, с всички момчета… Пак е избягал от къщи разбойникът.
Митка беззвучно измяука. Володка го хвана и го пъхна под фланелката си:
— Седи мирен!
Аз свърнах към алеята, но Володка каза:
— Къде? Давай направо!
Подаде ми ръка и ме поведе през високата трева и шипките.
— Как успяваш да не се издереш? — попитах го аз.
— Пфе! — каза той и се тупна по корема, за да укроти рижавия разбойник Митка.
Информация за текста
© 1969 Владислав Крапивин
© 1985 Георги Арнаудов Георгиев, превод от руски
Владислав Крапивин
Далекие горнисты, 1969
Сканиране: Boman, септември 2009 г.
Разпознаване и редактиране: NomaD, октомври 2009 г.
Издание:
Владислав Крапивин. Летец за Особени Поръчения. Фантастични повести за юноши
Издателство „Отечество“, София, 1985
Рецензент: Петя Караколева
Редактор: Асен Милчев
Художник: Виктор Паунов
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Методи Андреев
Коректор: Стефка Бръчкова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13731]
Последна редакция: 2009-10-08 22:30:00
