2
— С радост бих ви придружила до трапезарията — каза лейди Хорвил, облягайки се върху ръката на Кейлъм и поглеждайки го изпод начернените си мигли. — Наистина, като че ли съм ужасно гладна.
Кейлъм смяташе да погледне през рамо назад, но се отказа и отвърна на ослепителната усмивка на дамата. С половин глас той каза:
— Колко мило, от ваша страна, че се притекохте на помощ.
Лейди Хорвил поведе Кейлъм встрани от продължаващата суматоха между Струан и Франчът.
— Той щеше да ви извика на дуел, знаете ли — тихо рече тя. — Етиен е ужасно твърдоглав и страстен. Страстен във всичко, което прави.
— Несъмнено — дори и да искаше, а той не искаше, Кейлъм просто нямаше как да не забележи необикновените размери на щедро разкритите гърди на дамата. Разлистени клончета от зелен сатен украсяваха лилавата й дантелена рокля, чийто корсаж беше изключително пристегнат. Получаваше се впечатление, сякаш човек гледа изобилие от желиран млечен крем, сервиран върху прекалено малка чинийка.
Стори му се непоносимо дълго времето, необходимо да преминат от балната зала в трапезарията. Там имаше няколко дълги маси, отрупани с деликатеси.
Кейлъм се спря.
— Наистина оценявам любезността ви, мадам, но просто не мога да ви отнема от вашите придружители. — Той се въздържа да добави, че не е човек, който се измъква тихомълком от проблемите.
— Хайде, де! — възкликна лейди Хорвил, като леко присви колене и яко тупна с ветрилото си Кейлъм по гърдите. — Нима ще ме използвате и изоставите, сър? Обиждате ме!
— Струва ми се, че вече е време да си вървя.
— Не! Не, забранявам ви! Не и преди да съм узнала абсолютно всичко за вас.
Не за първи път през тази вечер Кейлъм почувства как тръпки полазват по гърба му.
— Аз съм скучен човек, уверявам ви — каза й той.
Дамата отиде до най-близката маса и си избра малка паста, глазирана с розова захар.
— Не ми изглеждате скучен — рече тя и докосна захарта с връхчето на острия си език. После бавничко го завъртя в кръг около глазираната черешка в средата на пастата. — Може би аз съм ви скучна? О, Боже, да! Сигурно това е причината. Вие сте отегчен от компанията ми.
— Съвсем не. — Кейлъм бе изцяло погълнат от Франчът и лейди Филипа. Всичко останало определено го отегчаваше. Но сега той съзнаваше, че тази жена, по някаква неизвестна причина, иска нещо от него. — Да ви придружа ли обратно до балната зала?
— Как се казвате?
Това вече беше опасно — просто го усещаше.
— Кейлъм Инес — отвърна той. Може би опасността, която долавяше, произтичаше просто от това, че тази жена е много близка приятелка на същия мъж, който само преди минути се канеше да го извика на дуел.
— Вие познавате лейди Филипа, нали? — попита лейди Хорвил. Причината за нейния интерес към него започваше вече да му се изяснява.
— Сигурно и вие ще ме удостоите с името си, мадам?
Цялата малка паста изчезна в устата й и тя задъвка. После даде знак на минаващия наблизо лакей и взе чаша шампанско от сребърния поднос в ръцете му. И преди да вземе втора чаша за себе си, подаде първата на Кейлъм.
Без да отговори, тя се приближи до някаква врата, близо до високата мраморна камина и направи знак на Кейлъм да я последва. Макар и неохотно, той влезе след нея и се озова в пищно обзаведен салон.
— Аз съм лейди Хорвил — вратата бе затворена енергично зад гърба му. — Анабел. Можете да ме наричате Анабел.
— Защо?
Тя отиде в средата на стаята и се обърна към него.
— Защото ви харесвам, разбира се — яркосините й очи се ококориха невинно. — А ми се струва, че и вие започвате да ме харесвате. Поне мъничко?
Кейлъм бе завладян от чувството, че неволно е станал зрител на театрално представление — най- вероятно фарс — и, че дамата го кара да играе роля по неин избор.
— Значи името ви е просто господин Кейлъм Инес?
— Да — без колебание отвърна той.
— Колко вълнуващо!
— Че съм просто господин Кейлъм Инес? Или, че въобще съм тук?
— Че очевидно сте близък познат на лейди Филипа, а пък аз въобще не ви познавам. — Тя отпи мъничко шампанско и го погледна през искрящата течност в чашата си. — Познавам всеки, който е някой. И въпреки това не познавам вас.
Колко важно бе за хора като Уокингъм и тази жена да се смятат за членове на един определен кръг от хора, наричащи себе си някой.
— Може би, милейди, просто аз не съм някой — предложи той, не без насмешка в гласа. — Това не обяснява ли ситуацията?
Тя се засмя и Кейлъм мигновено си спомни как бе звучал смехът на лейди Филипа. Сравнението бе като между евтин дудук и флейта.
— О, господин Инес — рече лейди Хорвил и наклони глава така, че русите й букли да погалят бялото й заоблено рамо. — Вие се шегувате с мен. Кога за първи път срещнахте лейди Филипа?
— Тази вечер — незабавно отвърна той.
— Хайде, хайде. — Тя се разходи из стаята, без да спира да го наблюдава, и най-накрая се спря в префинена поза до нисък мек диван. — Плати ли ви да я поканите на танц?
Кейлъм бе прекалено шокиран, за да отговори. Бавно остави чашата си на малката махагонова масичка.
— Аха! Виждам, че най-сетне успях да привлека вниманието ви. Този номер няма да успее, знаете ли. Не и без да вникнете дълбоко в природата на този мъж, а, уверявам ви, Етиен не дава и пет пари за своята глупава малка годеница, както и да го погледнете.
Кейлъм отвори уста и поклати глава.
— Тя може и да си въобразява, че е постигнала някаква победа, като привлече вниманието му тази вечер. Но не може да открадне чувствата му към мен. Двамата с Етиен се познаваме много отдавна. Този противен годеж не е негово дело, а лейди Филипа ще стори добре, ако не започва още отсега да нарича себе си херцогиня. Етиен и аз, ние сме… Двамата сме като виртуозен музикант и перфектно настроен инструмент. Ние си принадлежим.
— Разбирам — рече Кейлъм, почувствал, че ревността на тази жена може да се окаже полезно оръжие срещу Франчът, ако някога му потрябва оръжие. — А може ли да попитам кой от вас е, ъ-ъ, виртуозният музикант и кой перфектно настроеният инструмент?
Тя отметна глава и трите щраусови пера се залюляха около косата й.
— Колко ви плати?
— Горката лейди Филипа! Какви неприятни хора трябва да търпи сред познатите си.
— Колко? — настоя лейди Хорвил.
— Нищо.
— Кавалерство, от страна на платен ухажор? — Тя изсумтя презрително. — Възхитително! Той сигурно вече я е изпратил да се прибира на „Пал Мал“ с ужасната стара вдовстваща херцогиня. Така че, виждате ли, малката ви шарада не постигна абсолютно нищичко.
Челюстта на Кейлъм вече го болеше от продължителното стискане на зъби.
— Кажете ми, лейди Хорвил — каза той, — защо смятате, че лейди Филипа Чонси би ми платила, за да танцувам с нея?
