— Казах ви. За да се опита да открадне вниманието на херцога от мен. Тя ревнува.
— Но защо да ревнува? Без значение колко много ви се ще да не е така, тя е негова годеница, доколкото знам. И ще се омъжи за него в края на лятото, нали? Сигурен съм, не мислите, че можете да сторите нещо, с което да промените това положение.
— Мисля, че лейди Филипа се страхува да не загуби онова, което винаги е очаквала да спечели от горкичкия Етиен. — В привидно простодушните й сини очи вече проблясваше лукавство. — Но вие знаете фактите. И сте замислил тазвечерното представление.
— Грешите — увери я той. — Не знаех нищо. И нищо не съм замислял. Непохватният господин, който разля шампанско върху вашия избухлив херцог, е мой приятел от детинство. Той е Струан, виконт Хънсингор, и ме покани да го придружа тази вечер. Никога досега не бях виждал лейди Филипа.
— Хънсингор — повтори лейди Хорвил. — Къде ли съм чувала това име?
— Чухте го, когато се представи.
— Не, не. — Тя нетърпеливо щракна с ветрилото си. — Какво ви накара да поканите на танц лейди Филипа?
Първият му импулс бе да защити лейди Филипа, но той веднага осъзна колко безсмислено е да изпитва подобни чувства.
— Поканих я на танц, защото ми се стори привлекателна и защото все още не бе заета от друг кавалер.
— Вие не сте англичанин — внезапно рече тя.
Кейлъм повдигна вежди. Не можеше да й каже, че въпреки едва доловимия си шотландски акцент, той си е чист англичанин, роден в Корнуол.
— Шотландец ли сте?
Той кимна.
— По-голямата част от живота си съм прекарал в замъка Къркълди. — Истината винаги опростява нещата. — Покойният маркиз Стоунхейвън беше мой настойник.
— Хънсингор! — възкликна тя. — Разбира се! Той е по-малкият брат на сегашния маркиз. По какъв начин сте свързан с тях?
— Колко много въпроси!
— Казах ви. Бях под опеката на покойния маркиз. По-късно станах… съветник на неговия син. — Поне това бе достатъчно близо до истината.
— Но сигурно има някаква кръвна връзка между вас? Може би чрез майка ви?
— Абсолютно никаква. Аз съм подхвърлено дете — докато изричаше тези думи, той я погледна право в очите, стъпил здраво на краката си. — Аз, милейди, съм никой. Съвсем никой. А сега, бихте ли ме извинила?
— Все пак притежавате осанката и поведението на много самоуверен мъж. А и се осмелихте да поканите на танц една благородна дама? — Тя зацъка с език, после седна на страничната облегалка на дивана. — Не, господин Инес. Има много неща; които не искате да разкриете. Ако ви кажа, че няма да повторя нищо от казаното тук пред херцога, това ще ви направи ли по-разговорлив?
— Съмнявам се.
— Направете ми това удоволствие, господин Инес. — Тя замълча за момент, а устните й останаха разтворени. Между извитите й вежди се образува малка бръчка. — Инес? Сигурна съм, че съм срещала някой Инес.
— Това е често срещано шотландско име.
Затвореното й ветрило бе насочено към него.
— Срещали сме се и друг път.
— Изглежда — рече Кейлъм с въздишка, — че или съм особено незабравим, или напълно безличен човек. Никога досега не сме се срещали.
— И продължавате да твърдите, че лейди Филипа не ви е наела, за да събуди ревността на херцога?
— Да, точно така.
— Но вие определено успяхте да го ядосате, нали? — Върху лявата й буза се появи малка трапчинка. — Как само мрази той някой да му противоречи!
Кейлъм почти изпита съжаление към Франчът. Горкичкият, очевидно търсеше утеха в злонамерени и алчни прегръдки.
— Никому не е приятно да го правят на глупак.
— Богат ли сте, господин Инес?
— Аз… — Покойният маркиз Стоунхейвън му беше оставил достатъчна издръжка в завещанието си, но това ни най-малко не влизаше в работата на тази жена. — Аз съм независим човек.
— Независим беден човек? Или независим богат човек? Второто е къде-къде по-примамливо от първото, не мислите ли?
— Несъмнено.
— Но вие не сте от втората разновидност?
— Трябва да ме извините, но си тръгвам.
— Не и ако не искате да разкъсам роклята си и да се разпищя.
Кейлъм замръзна на мястото си. Докато я гледаше, лейди Хорвил издърпа надолу деколтето си и си разголи гърдите.
— Мадам! — Той отстъпи назад, като подпря вратата, да не би някой случайно да я отвори.
— Виждам, че ви смаях. Винаги така се получава.
Тя хвана няколко от къдриците си и ги разпиля върху едната си гърда. Голямото й розово зърно се подаде между лъскавите коси. Лейди Хорвил хвана с два пръста стегнатата плът и облегна глава на канапето.
— Защо не дойдете при мен, господин Инес? Знам, че това ще ви хареса дори повече, отколкото на мен.
Той можеше просто да си излезе и така да поеме риска от последствията.
— О, притеснявате ли се? — каза тя, а гласът й звучеше леко дрезгаво. — Просто исках да се подсигуря, че вниманието ви ще остане изцяло ангажирано.
— И успяхте — рязко отвърна той.
— Добре. В такъв случай смятам, че трябва да си поговорим по-делово за нашето съвместно начинание.
— Нямаме абсолютно никакво съвместно начинание.
— О, напротив! — Сякаш с известно усилие тя се изправи и се приближи към Кейлъм. — Вие ми подсказахте великолепно разрешение на най-голямата дилема в живота ми.
— Предлагам ви да се погрижите за облеклото си, лейди Хорвил.
— Вие се погрижете за него — каза тя, приближи се плътно до него и съвсем безцеремонно облегна тяло върху неговото. — Вие сте много красив мъж, господин Инес.
Той се втренчи в лицето й, после и по-надолу.
— Да — прошепна тя. — Виждате нещо, което желаете, нали? И ще го имате, скъпи мой. Всичко. Когато му дойде времето.
Пръстите й запълзяха по бедрото му, докато стигнаха до твърдите очертания на мъжествеността му и се спряха там. Кейлъм изсумтя и хвана ръката й.
Тя изпищя и се притисна към него, като разтвори бедра, за да обхване единия му крак.
— Трябва да сме тихички — каза тя, като се кикотеше. — Иначе ще дойдат и ще ни открият. И тогава какво ще им кажете?
Той реши да зареже дръзката й ръка и да се погрижи за корсажа й. Когато пръстите му неволно се докоснаха до едното й набъбнало зърно, тя тихичко извика. Кейлъм стисна здраво устни и се опита да хване деколтето на роклята й.
— Как само ще си подхождаме — въздъхна лейди Хорвил. — О, да! Но първо трябва да сторите онова, което ще ви кажа.
Докато той изтегляше дантелите на мястото им, тя приклещи ръката му в деколтето си, притисна я и
