нещо. Приказни одежди, с които да танцуваш под лунната светлина. Кейлъм винаги е бил голям ценител на красотата и направо ще се влюби във видението, което ще представляваш, облечена така.
Един поглед към поруменялото и извърнато настрани лице на Пипа подсказа на Грейс да бъде по- предпазлива.
— Нека поговорим направо за проблемите, пред които си изправена.
— Сигурно си уморена — рече Пипа. — Вече и без това те задържах прекалено дълго.
— Глупости. Не, и аз не харесвам тази дума. Предполагам, вдовицата е трябвало да те инструктира по въпросите, свързани с поведението на съпругата?
— О, такава досада! — тихо възкликна Пипа.
— Именно — рече Грейс. — Предполагам, че ти е говорила неща, от които да заключиш, че всичко е голяма досада. Но не бива да вярваш на нито една думичка от това.
— Не вярвам.
Сепната, Грейс се върна, за да отпие още една глътчица шоколад.
— Не вярваш на обясненията на вдовицата?
— Че задълженията на съпругата са ужасяващи и, че трябва да бъдат понасяни без никакви оплаквания въпреки неизбежното страдание? Не. Разбира се, че не!
— Разбирам — Грейс изду бузи и бавно издиша. — Е, това определено е чудесно като за начало. Защото те наистина не са такива. А колкото до поведението на Кейлъм… това, че става младоженец, е предизвикало у него пристъп на нервно прималяване. Това е то, съвсем ясно и просто. Винаги ще вярвам, че и странното поведение на Арън донякъде се е дължало именно на нервното му прималяване.
Челото на Пипа се набръчка.
— Нервен? Кейлъм?
— Ами да, разбира се! Той поема огромна отговорност. Негова задача е да се погрижи всичко между вас да мине гладко. В края на краищата, той е мъжът. Той е този, който смята, че трябва да води във всички неща. — Грейс набърчи нослето си. — Мъжете често са такива празноглавци!
— Нали? — рече Пипа, като поклати глава. — Кейлъм е най-големият празноглавец от всички.
— Ще ми позволиш ли да ти дам един съвет?
— Наистина не мисля…
— Добре. Точно така трябва да бъде. Ти няма да мислиш, а аз ще мисля вместо теб. Нека сега те облечем в твоята прелестна, ефирна като паяжина, нощница.
— Защо?
— Защото ти ще идеш при него.
— Не мога!
— Напротив, можеш. Хайде, ставай. Започни така, както искаш да продължиш. Всичко, което се иска, за да се справя човек с тези неща, е да позволи на мъжете да си мислят, че те ни водят. Позволи им да крачат наперено и да си представят, че са главата на семейството. Но ние сме истинските водачи, скъпа ми приятелко. И с моя помощ ти ще започнеш точно така, както ще бъдеш щастлива да продължиш с този твой чисто нов съпруг.
Пипа мълчаливо стана и търпеливо се остави на грижите на Грейс, докато беше облечена в нощницата и робата, които дори и заедно пак бяха прозрачни като паяжина. Грейс дискретно се обърна настрани, за да не смущава младата булка.
— А сега сме готови да продължим нататък. Предполагам, Кейлъм ще си е позволил чаша или две от някакъв алкохол. Да се надяваме само, че не е твърде много, защото, доколкото знам, това може да окаже крайно нежелан ефект.
— Какъв нежелан ефект? — тревожно попита Пипа.
— За този разговор все още е прекалено рано. Нека продължим нататък. Кейлъм ще бъде в леглото си, или поне така предполагам, и дори е много вероятно вече да е заспал. Ти сама ще разбереш, че мъжете имат и още една способност, която повечето жени, изглежда, не притежават. Докато ние стоим будни и страдаме заради проблемите си, те успяват да изтласкат проблемите вън от съзнанието си и почти веднага да потънат в дълбок сън.
— Тогава какъв смисъл има да ходя при него?
Грейс събра сили и кураж.
— Ти ще… хмм. Ти ще го възбудиш.
Пипа нацупи устни.
— Има известни начини, по които един мъж може, почти без изключение, да бъде накаран да желае съпругата си. Желание е онова, което съпругът изпитва към съпругата си в такива моменти, когато тялото му, а понякога и съзнанието му, желае да бъде… хмм. Когато той желае да се съедини с теб.
Лицето на Пипа просветна, и тя кимна.
— А, да. Разбира се!
Грейс се намръщи.
— Има някои докосвания, които със сигурност ще предизвикат реакция в онези…
— Да. Да, наистина. — Пипа погледна към вратата, която водеше към спалнята на Кейлъм. — И ти смяташ, че аз трябва… мислиш, че
— Мисля, че задължително трябва. И мога да ти обещая с пълна увереност, че Кейлъм ще бъде безкрайно грижовен съпруг. Разбира се, мъжете имат някои… апетити. Странното е, че те смятат, че на техните апетити не е задължително да съответстват подобни апетити и у съпругите им. За щастие двамата с Арън вече преминахме този стадий… О, Божичко.
— Предполагам, те си мислят, че апетитът е тясно свързан с въпроса за отдаването на семето им — отбеляза Пипа.
Грейс я зяпна.
— Наистина много ми помогна — рече Пипа. Тя взе своята чаша с шоколад, изпи я до дъно и застана с лице към вратата за съседната стая. — Ще следвам стриктно инструкциите ти.
— Но аз не довърших…
— Уверявам те, че съм добре осведомена благодарение на проучванията си. — Като приказна фея в ефирната си рокля Пипа се приближи към тоалетната стая. — Благодаря, че ми вдъхна куража да сторя това, което трябва да бъде сторено. Сега ще отида при него. И съм готова да приемам семето на Кейлъм толкова често и толкова дълго, колкото е необходимо, за да родя плод.
Когато вратата се затвори зад Пипа, Грейс откри, че й се налага да поостане седнала още известно време, преди да иде да търси Арън. А когато го намери, определено щеше да се нуждае от още горещ шоколад.
30
Чаршафите в леглото на Кейлъм се бяха превърнали в усукани въжета, които се впиваха в пламналото му тяло. Лекият ветрец откъм отворения прозорец, вместо да го охлади, само се нагорещяваше от парещата му кожа.
Сънят започна да го надвива. Първо го налегна неспокойна дрямка, после тъмнината го обгърна и най- сетне се затвори над кипящото му съзнание, за да го дари с покой.
До слуха му долетяха тихи шумове, шумове от непозната стая в древен замък.
Нежна ръка се докосна до глезена му.
Ръката го погали нагоре до коляното, после се плъзна под него и се върна през прасеца му обратно до глезена.
Дълбоко в себе си Кейлъм потръпна. Извъртя лице към прозорците и се опита да наложи на нервите си да го пощадят от това мъчение. Сладостно мъчение.
Пръстите отново се плъзнаха от глезена към коляното. И втора ръка започна същите нежни движения върху другия му крак.
Външните мускули по бедрата му се стегнаха при този допир, лек като милване с перце.
Стегнаха се и вътрешните мускули по бедрата му.
Той не спеше.
