гъвкаво, чувствено, но прикрито.
Флора знаеше, че излъчва изкушение и всячески потискаше прелъстителката в себе си. В момента беше във ваната, но вратата на банята остана отключена. Козела знаеше, че това не е намек. Ни най-малко. Това беше доверие и той нямаше да злоупотреби с него. Пиеше кафе, загледан в скованата от сняг Атина, и чакаше позиви на телефона.
Беше Ивановден според Григорианския календар, а това значеше, че и той, и Хакел имат имен ден. Бяха парализирани от студ и сняг, не можеха да предприемат каквото и да е, но никой и нищо не им пречеше да празнуват.
Флора излезе от банята в момента, когато джиесемът иззвъня. Беше Алкалай. Най-малко от генерал от КГБ имаше нужда, други имена очакваше да се изпишат на екрана, но и „сабри“ не би го търсил случайно.
— Радвам се да те чуя, Морис.
— В София празнуват, Козел. Честито!
— Благодаря. Любезно от твоя страна. И Джон Хакел има имен ден, въпреки че не е християнин.
Алкалай мълча миг-два, преди да каже:
— Грешиш, християнин е независимо какво знаеш за него. Бог е един.
— Както и да е, сабри. Довечера ще го отпразнуваме. В тоя студ нищо друго не ни остава.
— Мислено ще бъда с вас, момчета. Бог наистина е един, Козел. Замисли се над тия думи, въпреки че няма място за него в Космоса.
Козела се изсмя в слушалката.
— Противоречиш си, Морис. Защо наемаш „хамъри“ срещу чадата Аллахови?
— Бизнес като всеки, приятелю. Братовчед на Шамил Басаев е в Атина… Истински опасно момче. Струва десет хиляди долара.
Когато ставаше дума за пари, Козела ставаше извънредно сериозен.
— Двайсет. Или търси друг. Светът гъмжи от евтина работна ръка.
След няколко мига на размисъл Алкалай прие.
— Няма да се пазаря, Козел. На рецепцията ще те чака снимка, адрес и чек. Тотал! Искам резултат в рамките на сто часа.
Единствено Хакел можеше да му каже в кой хотел пребивават, но в това нямаше нищо чудно. Козела вече знаеше, че и двамата са евреи, а това беше по-силна връзка от която и да е на този грешен свят.
— Добре, сабри. И без това скучая. Ще те потърся в уговорения срок.
Мълча дълго. Чуваше стъпките на Флора в стаята, самият той дремеше на канапето в хола, разсейваше се, но и без това днес нямаше да мисли за чеченци. Имаше имен ден, да му ебеш майката, и щеше да го отпразнува. Дори знаеше как, стига Флора да свърши с тоалета си.
Като че ли беше прочела мислите му. Появи се на вратата в хотелската хавлия, боса, вчесала на алаброс мократа си коса, но сериозна, като че ли мрачна.
— Молдова беше съветска република, Иван. Аз зная руски.
— Искаш да кажеш, че си подслушала разговора.
— Без да искам… през вратата се чува всичко.
Козела не изпита и за миг неудобство. Напротив! Руският й език беше значително по-добър от английския, а това облекчаваше разговора им.
— Нещо смущава ли те? Или те изненадва?
Флора седна срещу него, наля кафе, запали от цигарите му.
Виждал ли съм я да пуши?, мярна се в главата му, но въпросът й го разтърси.
— Какво ще правиш с мен, Иван? В смисъл, каква съдба си ми отредил?
Беше сериозна, замислена, тъжна, а изглеждаше свежа, крехка и апетитна. Слабо казано! Членът му се вдървяваше и трябваше да кръстоса крака, за да го прикрие.
— Почакай да омекне времето, Флора. Въпрос на дни. Ти ще си избереш съдбата. Няма да предприема нищо, което не искаш.
Флора се взря за миг в очите му, после сведе глава.
— Знам, Иван… Не знам защо, но знам… А имам толкова въпроси…
Козела се усмихна приветливо.
— Искаш ли да ти отговоря на част от тях?
— Можеш ли?
— Ще опитам. Някои неща знаеш, други ще ти кажа, ако останат съмнения, питай.
— Добре.
Козела отиде до бара, наля водна чаша водка, седна на един от трите високи стола… Разказа й бавно почти всичко. Спести й имена, които и без това нищо не й говореха, градове, които не познаваше, идеи и цели, които си въобразяваше, че са го движели през всички тези дълги, кървави години.
Флора слушаше. Когато реши, че е достатъчно и ерекцията му е спаднала, се върна на канапето.
— Достатъчно ли е?
— Не.
— Слушам.
— Защо ме спаси…
— Не знам — прекъсна я той. — Иначе с това щях да започна — запали цигара, облегна се удобно, усмихна й се. — Не те задоволява отговорът, нали?
— Не.
— Знам, Флора. Ще се опитам да ти отговоря, но не сега. Може би по-късно. Става ли? — момичето кимна. — Днес имам имен ден. Ще го отпразнуваш ли с мен?
Флора стана, премести се на канапето, сгуши се на врата му.
— Не те прелъстявам, Иван. Просто съм благодарна и щастлива? — косата й беше влажна и хладна, но започна да го затопля, а това значеше, че от очите й текат порои.
Козела я прегърна. Обви с ръце раменете й и притихнаха.
Флора беше получила гардероб. Не мебел, а съдържанието му. За втори път се беше насладил на парите си. Навремето беше пратил момчетата да следват в Америка, беше ремонтирал бащината си къща в Лесидрен, купил апартамент и кола. Срещу бандитските си средства беше създал само нещастия и на себе си, и на най-близките си. Днес синовете му бяха мъртви, жилищата необитаеми, колите не влизаха в сметките на който и да е съвременен гангстер. Какво ли щеше да се случи сега? В най-тежките студове, които Атина беше преживявала някога. Докато Флора възкръсваше в басейна на хотела, в козметичния салон, сауната и фитнес-центъра — разбира се по негово настояване — той убиваше повсеместната скука, шофирайки сам по стръмните ледени улици на града. Беше купил най-необходимите й дрехи, предимно топли, от магазините на „Елион“, но докато скиташе от кръчма на кръчма, започна да наднича и в бутиците.
Малко по малко Флора се сдоби от копринено бельо до кожени палта и бижута. Коя беше тя? Никоя. И го съзнаваше. В началото дори не разопаковаше пакетите, но когато вродената й женственост надделя и онемя пред подаръците, все пак събра кураж и преглъщайки, попита:
— Защо?
Тогава Козела омаловажи отговора.
— Театърът го изисква, Флора. Легендата „богати американци“ ни задължава. Разбираш ли?
Флора кимна и се отказа да задава въпроси, но той знаеше, че в хотелската стая, в която никога не влизаше, с часове пробваше тоалетите, с които я беше затрупал. Тази вечер обаче Хакел чакаше в ресторанта, а Флора се бавеше вече половин час.
— Флора?
— Идвам — отговори глухо през вратата, но не излезе.
— Хакел ни чака, Флора!
— Идвам.
