Паметникът на Левски в София

Тез паметници горделиви
от времето не се боят.
Гневът, враждата завистливи
всуе над тях ще се ярят!

И непочитаньето става,
без страх посяга днес на тях
и глупаво ги заслепява
със светотатство, с един грях!

И тоя срам не ни бунтува.
И пада туй петно въз нас.
И нийде, нийде не се чува
един възнегодуван глас!

Гледайте в тез блатища кални,
е там, де жабата се крий,
тез камъне мръсни, печални,
потънали в нечистотий.

Днес три години вече става
на ветровете са за смях
и времето зло упражнява
презрението си над тях.

Гледайте там, де се прозява
циганинът дрипав, немит,
де кучето си излежава
на слънце мързела честит.

Защо минувате с презренье?
Защо отвръщате глава?
На нашто самоуниженье
е грозен паметник това!

Милано, август 1881

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Гергана Стойчева

Публикация

К. Величков. Съчинения в пет тома. Подбор и редакция: Илия Тодоров. Български писател, С. 1986

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6321]

Последна редакция: 2008-04-16 09:00:00