— Не съм чувал никой от двама ви да говори за това.
— По принцип не говорим и помежду си, но е така. Повечето трансплантати идват от осъдени криминални престъпници, заловени от герои като теб и мен. Някой път материалът е от почтени граждани, уловени от органоборсаджии, разпръснати из нелегални банки за органи и в крайна сметка заловени и конфискувани отново от споменатите герои. На Тафи не й казват кое откъде идва. Тя работи с части от хора. Не смятам, че би могла да живее с мен и да не мисли за това.
— Дори да те беше застрелял онзи бивш органоборсаджия, не би помогнало особено. По-добре ще е да внимаваме да не се случи отново.
— Джексън, той просто е бил хахо.
— Но е работил с Анубис.
— Никога не съм имал нищо общо с Анубис. — Което ми припомни друго. — Ти обаче си имал, нали? Спомняш ли си нещо за отвличането на Холдън Чеймбърс?
Бера ме погледна озадачено.
— Холдън и Шарлот Чеймбърс, да. Паметта ти е добра. Има голяма вероятност Анубис да е бил замесен.
— Разкажи ми за този случай.
— По онова време навсякъде по света имаше вълна от отвличания. Знаеш как работят органоборсаджиите. На официалните болници никога не им достигат трансплантати. Някои болни граждани са твърде нетърпеливи, за да си чакат реда. Бандите отвличат здрав гражданин, разфасоват го на резервни части, изхвърлят му мозъка и използват останалото за нелегални операции. Така бе, докато Законът за замразяването не им измъкна пазара от ръцете.
— Спомням си.
— Някои от бандите започнаха с отвличания за откупи. Защо не? Нали точно за такава работа бяха създадени. Ако семейството не успееше да плати откупа, жертвата винаги можеше да стане донор. Което увеличаваше вероятността хората да платят. Единственото необичайно нещо при отвличането на Чеймбърс беше, че Холдън и Шарлот Чеймбърс изчезнаха по едно и също време, около шест вечерта.
Бера не бе преставал да трака по клавиатурата. Сега погледна екрана и каза:
— Да приемем в седем, на 21 март 2123 г. Но те са били отдалечени на километри един от друг: Шарлот е била в някакъв ресторант с приятеля си, а Холдън — на вечерен курс в университета Уошбърн. А сега да се запитаме защо ли са й притрябвали и двамата на бандата, която ги е отвлякла?
— Някакви хипотези?
— Може да са смятали, че попечителите на Чеймбърс ще са по-склонни да платят, ако се отнася и за двамата. Вече никога няма да го разберем. Така и не хванахме никого от похитителите. Имахме късмет, че успяхме да върнем децата.
— Какво те кара да мислиш, че е бил Анубис?
— Стана в територията на Анубис. Отвличането на Чеймбърс беше последното от половин дузина в същия район. Операциите преминаха гладко, без шум, без затруднения, жертвите бяха върнати, след като бе платен откупът. — Той се извърна към мен. — Не, не се гордея с Анубис. Просто той се стараеше да не допуска грешки, а освен това бе свикнал да организира изчезването на хора.
— Аха.
— Накрая те самите изчезнаха, цялата банда, някъде по времето на последното им отвличане. Предполагаме, че са натрупали парички.
— Колко са получили?
— За децата на Чеймбърс ли? Сто хиляди.
— Можели са да получат десет пъти повече, ако ги бяха продали като трансплантати. Трябва да са били на голям зор.
— Знаеш как беше. Никой не купуваше. Но какво общо има всичко това с факта, че стреляха по теб?
— Налудничаво хрумване. Възможно ли е Анубис отново да се е заинтересувал от децата на Чеймбърс?
Бера ме изгледа недоумяващо.
— Едва ли. Че за какво? Изстискаха ги напълно още първия път. Сто хиляди ОН марки не са малка сума.
След като Бера си отиде, останах сам с моите съмнения.
Анубис беше изчезнал. Лорън незабавно бе поел района му. Къде ли се бяха дянали Анубис и останалите? В органовите банки на Лорън ли?
Но тук бе Тилър/Линкълн.
Не ми се нравеше мисълта, че всеки случаен бивш органоборсаджия би могъл да реши да ме убие в мига, в който ме зърне. Най-накрая реших да направя нещо. Запитах компютъра за информация относно отвличането на Чеймбърс.
Нещата, които Бера не ми бе казал, не бяха много. Интересно защо не бе споменал нищо за състоянието на Шарлот.
Когато агентите на РАМО открили децата на Чеймбърс, упоени, на паркинга върху покрива на един хотел, и двете били в добро физическо състояние. Холдън бил леко изплашен, вече поуспокоен, тъкмо започвал да се ядосва. Но Шарлот била изпаднала в кататония. От която все още не е излязла, според последната справка. Никога вече не могла да говори свързано за отвличането, нито за каквото и да е друго.
Нещо й е било направено. Нещо ужасно. Навярно Бера се бе помъчил да не мисли за това.
Иначе похитителите бяха играли почти честно. Откупът бил платен и жертвите били върнати, като останали упоени на онзи покрив по-малко от двайсет минути. По тях не личали следи от наранявания, нито от малтретиране… което отново показваше, че са били отвлечени от органоборсаджии. Органоборсаджиите не са садисти. Отнасят се с чувство на уважение към материала.
Забелязах, че откупът е бил платен от адвокат. Децата на Чеймбърс бяха сираци. Ако убиеха и двамата, попечителят, грижещ се за наследството, би останал без работа. От тази гледна точка наистина имаше смисъл да отвлекат и двамата… но не чак толкова голям.
А за повторното им отвличане не можеше да има мотив. Нямаха пари. Освен…
Удари ме направо като гръм. Вторият Законопроект за замразяването.
Номерът на Холдън Чеймбърс получих от компютъра в подземията. Вече го набирах, когато ми хрумна нещо друго. Вместо на Чеймбърс се обадих долу и изпратих група да открие дали случайно няма подслушвателни устройства в апартамента или телефона му. Групата не трябваше да ги пипа или да привлича вниманието на вероятните подслушвачи. Стандартна процедура.
Децата на Чеймбърс бяха изчезвали и по-рано. Ако нямахме късмет, биха могли да изчезнат отново. Понякога работата на РАМО бе като да се копае кладенец в движещи се пясъци. Ако копаете достатъчно упорито, можете да го поддържате, но веднага щом спрете…
Законът за замразяването от 2122 г. донесе големи успехи за РАМО. Някои от бандите просто се оттеглиха. Други се опитаха да продължат, но при продажбата налитаха на таен агент на РАМО. Трети се насочиха към други пазари, но такива нямаше, дори не и за Лорън, който се опита да разшири дейността си към астероидния пояс и откри, че и там не го искаха.
А някои банди се заловиха с отвличания, но неопитността им непрестанно ги проваляше. Името на жертвата посочваше съвсем точно единствения възможен пазар за похитителите. Доста често там ги чакаше РАМО.
Прочистихме ги. Органоборсаджийството трябва да се бе превърнало в загиваща професия още миналата година. Изчезналите чакали, в преследване на които бях прекарал дните си, не представляваха днес опасност за обществото.
Само че официалните трансплантати, осигурени от Закона за замразяването, бяха на свършване. И взе да става нещо странно. От закъсали превозни средства, от блокове с апартаменти за самотници, от навалици по плъзгащите се пътеки започнаха да изчезват хора.
