Единственият син на бедната бабичка
Осетинска приказка
Живели някога една бабичка и момчето й. То било на около петнадесет години. Веднъж у съседите имало танци, синът се поскарал с другарите си и те го упрекнали:
— Преди да се впускаш в кавги с нас, намери изчезналия си баща!
Синът се върнал в къщи и тъжно застанал до майка си.
— Какво те натъжава, синко? — попитала го тя.
А той й казал:
— Опукай ми пуканки!
Тя опукала и му подала пълна шепа много горещи пуканки. Той стиснал ръката й с горещите пуканки в нея и я попитал:
— А сега ми открий къде се е дянал баща ми?
Майка му отговорила:
— Да не прости господ на този, който е заприказвал с теб за това! Ще ти открия тайната: баща ти го похити един великан, но ти нищо не можеш му направи и не се опитвай.
— Не остана ли от баща ми кон и нещо друго? — попитал синът.
— Ей там в конюшнята е конят му — отговорила тя, — от тора се виждат само ушите му. Изведи го и се погрижи за него!
Той отишъл в конюшнята, измъкнал коня от тора, изкъпал го със сапун и белтък от яйца. След това го оседлал, качил се на него, шибнал го с камшик и започнал да го пришпорва ту на една, ту на друга страна.
— Как изглеждам на моя кон? — попитал майка си.
— Как изглеждаш ли? — отвърнала майката. — Изглеждаш на коня така, както конски тор изглежда върху пресен сняг.
— Нима? — казал той, шибнал коня и прескочил къщата. След това прескочил обратно при майка си и попитал:
— А как ти харесвам сега?
Майка му отговорила:
— Страхувам се за теб, момчето ми, а иначе си достоен за похвала!
— А не остана ли от баща ми някакво оръжие? — пак попитал той.
— Остана един меч, но ти не ще можеш дори да го повдигнеш — отговорила майката.
— Покажи ми меча — помолил синът.
Тя отворила сандъка и му показала меча. Синът го грабнал, изтъркал го и го препасал.
— А сега — казал той на майка си — бързо ми приготви храна, лека за гърба, приятна за стомаха. Тръгвам да търся баща си.
Майка му бързо приготвила храна, лека за гърба, приятна за стомаха, и той тръгнал на път. Конят му бил вещ и му сочел накъде да вървят.
Яздил дълго и нощта го заварила на път. Принудил се да пътува по-нататък в тъмнината с пушка на гърба. Изведнъж пушката се закачила за нещо и той спрял коня.
— Трябва да узная какво е това — казал си той. — Иначе няма да мръдна по-нататък.
Пренощувал тук, а сутринта се събудил и видял един човешки труп, на ръст колкото най-високото дърво; трупът вече се бил разпаднал на отделните си части и пушката се закачила за дупката на бедрото му.
— Божичко — рекъл си учуденият момък, — какъв ли е бил като жив! Хайде да го върна към живот.
Ударил го с плъстения си камшик и казал:
— Господ да те превърне на този, който си бил, но така, че очите ти да не виждат!
Покойникът се размърдал, зяпнал, изправил се в целия си ръст и се оказало, че е великан.
— Кой си ти? Къде отиваш? — попитал той момъка.
— Моя баща го отвлякъл някакъв великан и аз отивам да го търся — отговорил момъкът. — А какво се е случило с теб? — попитал той великана. — Защо са те убили?
Великанът отвърнал:
— Ех, момче, и аз загинах от неговата жестокост. На света нямаше по-красива жена от моята и този великан ми я отвлече. Ти нищо не можеш да му сториш.
Докато разговаряли, настанала вечер. Великанът казал на момъка:
— Легни да спиш на върха на тази могила!
Момъкът си помислил: „Добре, тъкмо ще узная какво е решил“ и легнал на друго място. През нощта великанът започнал да затрупва могилата с дървета и камъни, с всичко, каквото му попаднело под ръка. Тогава момъкът взел плъстения камшик, ударил го и казал:
— Превърни се на това, което беше!
Великанът отново се превърнал на труп, а момъкът яхнал коня си и поел напред. В далечината забелязал един замък и конят му казал:
— Това е домът на великана. Когато стигнем там, великанът няма да си бъде в къщи. Научи от жена му по какви пътища и кога ще се върне.
Момъкът се отбил в дома на великана, поздравил жена му. Жената се зарадвала, но рекла:
— Върви си по живо, по здраво, докато не е късно! Когато се върне моят господар, ще те погуби.
А той се престорил на уплашен и попитал:
— Посочи ми по кой път ще се върне, ще изляза да го посрещна!
Тя му посочила пътя. А на момъка само това му трябвало. Направил засада на великана. Конят поръчал на момъка:
— Великанът ще ти крещи, ти го остави да се задъха — от крещенето ще се лиши от силата си и тогава ще можеш да постъпиш с него, както щеш.
Великанът се показал на пътя. Конят му внезапно запръхтял.
— Кучета да те ядат — викнал великанът. — Ние нямаме врагове! Има само един, но засега той е хлапе и не е опасен за нас.
Великанът закрещял така, че се вдигнал вятър, който чупел дърветата в гората. Когато останал без сили от крещенето, момъкът изскочил насреща му от засадата и казал:
— Ей сега, куче, ще видим какво ще стане с теб!
Великанът отвърнал:
— Господ да те убие! Винаги се страхувах от теб, но сега ще премерим силите си!
Сграбчили се и се борили цял ден, до вечерта. Единият повдигал другия, с все сили го удрял в земята и той потъвал до колене, но като се измъкнел, на свой ред вдигал съперника си и го удрял в земята. Така се борили до вечерта, изтощили се и двамата.
Конят на момъка дълго ги гледал, а на края се втурнал и започнал да рита великана. Докато ритал великана, момъкът си отдъхнал, пипнал меча си и отсякъл една от главите на седмоглавия великан. Великанът залитнал. Момъкът му отсякъл шест глави, а една оставил и му рекъл:
— Посочи ми къде се намира баща ми, ако не — ще ти отсека и тази глава.
Великанът се замолил:
— Моля ти се, не ми сечи последната глава. Ще ти посоча къде се намира баща ти: той е коняр през девет планини в десета.
Момъкът отсякъл последната глава на великана, качил се на коня си и потеглил. Конят му казал:
— Трудно се стига дотам, където се намира баща ти: две планини се бият като два овена. Когато се отделят една от друга ти ме удари с камшика така, че да отхвръкнат парцали от кожата ми, тогава ще се промъкнем между тези планини.
Приближили се до планините. Когато двете планини се отдалечили една от друга, момъкът силно заудрял коня си с камшика и той успял да прелети, преди планините да се съберат отново. Но планините все пак откъснали половината опашка на коня и той останал късак.
Така те попаднали през девет планини в десетата. Момъкът препуснал на коня и видял в далечината един конски табун. Приближил се до табуна и намерил един стар човек, който седял до пътя и се занимавал с лов на въшки, понеже кожухът му бил въшлясал на него.
— Кой си ти и как си попаднал тук? — попитал го момъкът. Старецът му разказал историята си.
