в министерства, магазини, репортери, сутеньори, офицери в цивилно облекло. Пияници във фракове, хапнали и пийнали в някоя кръчма, прекарващи тук времето си между Операта и Булеварда, още цяла гмеж подозрителни личности, неподдаващи се на анализ. Колкото се отнася до жените — те са от един вид: такива, които вечерят в „Америкен“; професионални проститутки — с цена от един до два луидора, дебнещи чужденците, които плащат пет луидора. Те съобщават на клиентите си кога не са ангажирани. В разстояние на шест години аз ги опознах всичките, срещам ги всяка вечер, цяла година в едни и същи места, с изключение на „Сен Лазар“ или друго подобно място, когато те се намират на лечение.
Дюроа не чуваше. Една от жените, която се беше подпряла с лакти на тяхната ложа, го гледаше. Това беше една пълна брюнетка, напудрена, с почернени клепачи под едро изписаните вежди. Нейният разкошен бюст се обтягаше от тъмен копринен корсаж; устните, начервени, подобно на рана, предаваха на лицето й нещо възбуждащо, възпламеняващо, което събуждаше страстни желания.
Тя повика с кимане на глава една от своите разхождащи се приятелки, блондинка с възруси коси, и й каза умишлено високо, за да може да се чуе:
— Погледни. Ето един красавец. Ако той поиска да ми плати десет златни, няма да се откажа.
Форесте се обърна и, като се усмихваше, удари Дюроа по бедрото:
— Това е по твой адрес; имаш успех, драги мой. Поздравявам те.
Някогашният подофицер се изчерви и с машинално движение на пръстите си пипна златните монети в джоба на жилетката си.
Завесата са спусна, оркестърът засвири валс. Дюроа каза:
— Да се разтъпчем ли край галерията?
— Както искаш.
Те излязоха и веднага бяха подети от вълната разхождащи се: блъскаха ги, притискаха ги от всички страни; те се движеха, като имаха пред очите си цяла гора от шапки. Проститутките, на двойки се мушкаха из тази тълпа от мъже, майсторски лавираха между гърбове, лакти, плещи, като че бяха в дома си и се чувстваха сред този поток от самци като риби във вода.
Дюроа, възхитен, вървеше по течението, като гълташе с наслада въздуха, напоен с тютюн, човешки изпарения и благоуханията на кокетките. Но Форесте почервеня, закашля се и се задуши.
— Да идем в градината — каза той.
И като завиха наляво, те се спряха в един ъгъл на градината, където имаше два фонтана. Под дърветата, край цинкови маси, бяха насядали пиещи мъже и жени.
— Да пием ли още по чаша? — попита Форесте.
— Да, с удоволствие.
Те седнаха, наблюдавайки минаващите. От време на време до тях се приближаваше жена, която питаше с банална усмивка: „Ще ме почерпите ли с нещо, господине?“ и отговора на Форесте беше: „Чаша вода от фонтана“. Тя се отдалечаваше като измърморваше: „Муцуна!“
Пълната брюнетка, която току-що се беше подпирала на преградката на тяхната ложа, отново се появи, като гордо вървеше под ръка с дебелата блондинка. Те бяха хубава двойка и много си приличаха.
Като забеляза Дюроа, тя се усмихна, сякаш погледите им бяха вече успели да си кажат един на друг някаква тайна; взе стол и много спокойно седна срещу него и, като накара и другарката си да седне, поръча с висок глас:
— Момче, два гренадина!
— Нима ти не се стесняваш? — каза учудено Форесте.
— Това е приятелят ти, който ме съблазнява — отговори тя. — Такъв красавец. Струва ми се, че той е способен да ме накара да върша глупости!
Дюроа, смутен, не знаеше какво да каже. Той засука мустаците си, като се усмихваше глупаво. Момчето донесе сиропа, който жените изпиха на един дъх. После те станаха. Брюнетката, като кимна с глава приятелски и леко като удари с ветрилото си Дюроа по рамото, каза:
— Благодаря, котенце. Ти май не обичаш да разговаряш. Двете тръгнаха, като кълчеха бедрата си.
Форесте започна да се смее на глас:
— Наистина, любезни мой, знаеш ли, че ти имаш успех сред жените? Това не трябва да се пренебрегва. С това може да се отиде далеч. — Помълча секунда, после отново с този мечтателен тон на човек, който мисли не на ум, а гласно, каза: — С тяхната помощ най-лесно може да се сполучи в живота.
Тъй като Дюроа продължаваше да се усмихва без да отговаря, той попита:
— Ти ще останеш ли още? Аз излизам. За мен стига.
— Да, ще остана още малко. Още не е късно.
Форесте стана.
— Е, тогава довиждане, до утре, не забравяй — номер 17, улица „Фонтан“, в седем и половина вечерта.
— До утре. Благодаря.
Стиснаха си ръцете и журналистът излезе.
Щом като той се махна, Дюроа се почувства свободен и отново радостно похвана златните монети в джоба си. После стана и бързо се озова в навалицата. Скоро той видя двете жени, блондинката и брюнетката, които се разхождаха с вид на бедни принцеси между мъжете.
Той тръгна право към тях, но когато се приближи, не се реши да проговори.
— Е, развърза ли ти се езика? — каза брюнетката.
Той измърмори: „Извинете“, без да бъде в състояние да измисли нещо друго, освен тази дума.
Тримата стояха на улицата, като затрудняваха движението на навалицата.
После тя изведнъж попита:
— Ще дойдеш ли с мен?
И той, треперещ от желание, отговори грубо:
— Да, но в себе си имам само една златна монета.
Тя снизходително се усмихна:
— Това е нищо.
И го взе под ръка в знак на съгласие.
Докато вървяха, той пресметна, че с останалите пари за утрешната вечеря ще може да вземе фрак в заем.
II.
— Къде е квартирата на г-н Форесте? — На третия етаж — лявата врата.
Портиерът каза това с любезен тон, със забелязващо се уважение към живеещия там. И Жорж Дюроа заизкачва стълбите. Той се чувстваше малко смутен и не на себе си. Беше облякъл фрак за първи път в живота си. Чувстваше се неговата неестественост — нелакирани ботинки, макар и доста изящни, евтина риза, купена тази сутрин, с доста тънък нагръдник, който вече беше започнал да се набира. Другите негови ризи, които той носеше постоянно, бяха по-малко или повече изхабени и даже най-здравата от тях той не се реши да облече днес.
Извънредно широките панталони даваха лоша форма на краката, те се развяваха около прасците му, като нещо, което случайно е попаднало върху тялото. И само фракът, който му дойде по мярка, стоеше добре.
Дюроа бавно се изкачваше по стълбите с разтуптяно сърце и с безпокойство в душата, измъчен най- вече от страха, че ще се покаже смешен. Той неочаквано видя един елегантен господин, който го гледаше. Те се оказаха тъй близо един до друг, че Дюроа тръгна към него, но се спря учуден: това беше самият той, отразен от голямо, цял ръст огледало на площадката на първия етаж. И цял затрепера от радост, като се видя много по-наконтен, отколкото очакваше.
В дома си той имаше само едно малко огледало за бръснене и понеже не можеше да разгледа в него отделните части на своя тоалет, си мислеше, че изглежда твърде смешен.
А сега, като неочаквано се видя в огледалото, той даже не можа да се познае сам; стори му се, че е едър човек, светски мъж, когото той намери за много представителен и шикозен. И като се разглеждаше вече подробно, реши, че наистина общият вид беше напълно приличен.
