Пух тъкмо се готвеше да каже за четвърти път „Здравей!“, когато се сети, че не бива, и вместо това каза:
— Кой си ти?
— Аз — каза гласът.
— О! — каза Пух. — Заповядайте вътре!
Този, Който беше, влезе и при светлината на свещта двамата се заоглеждаха.
— Аз съм Пух — каза Пух.
— Аз съм Тигър — каза Тигъра.
— О! — каза Пух, защото никога не беше виждал такова животно. — Знае ли Кристофър Робин за теб?
— Разбира се, знае! — каза Тигъра.
— Добре — каза Пух, — но сега е среднощ и това е хубаво време за сън. Утре сутринта ще закусим с мед. Тигрите обичат ли мед?
— Те обичат всичко! — весело каза Тигъра.
— Ако те обичат да спят на пода, аз ще си легна в леглото — каза Пух, — а утре ще правим разни неща. Лека нощ! — Той си легна в леглото и веднага заспа.
Когато сутринта се събуди, първото нещо, което видя, беше Тигъра — клекнал пред огледалото.
— Здравей! — каза Пух.
— Здравей! — каза Тигъра. — Намерих един също като мен. А мислех, че аз съм единственият тук!
Пух стана от леглото и започна да му обяснява какво е огледало, но тъкмо когато стигна до най- интересното място, Тигъра каза:
— Прощавай за момент, но нещо се катери по масата ти! — и с едно силно „рърърърърърър“ той подскочи, хвана края на покривката, смъкна я на пода, омота се три пъти в нея, изтъркаля се до другия край на стаята и след страшна борба си показа главата на бял свят и весело извика:
— Победих ли?
— Това е покривката ми за маса — каза Пух и започна да го отмотава.
— А аз се чудех какво е това — каза Тигъра.
— Слагаш я на масата и нареждаш неща върху нея…
— Тогава защо се опита да ме ухапе, когато не я гледах?
— Не вярвам да е искала — поклати глава Пух.
— Опита се! — каза Тигъра. — Но аз бях много бърз!
Пух постла пак покривката върху масата, постави голямо гърне с мед и седнаха да закусват. Тигъра веднага си натъпка устата с мед… и погледна към тавана, наклони глава на една страна, направи няколко изследователски премлясквания с език, издаде няколко критични и недоброжелателни звуци и накрая изръмжа решително:
— Тигрите не обичат мед.
— О! — каза Пух, като се стараеше да го каже Тъжно и със Съжаление. — Мислех, че Тигрите обичат всичко!
— Всичко освен мед! — каза Тигъра.
На Пух му стана приятно и каза, че щом привърши закуската си, ще го заведе у Прасчови и там ще може да опита неговите жълъди.
— Благодаря ти, Пух — каза Тигъра, — защото наистина жълъдите са най-любимата храна на Тигрите!
И така след закуската те тръгнаха към Прасчови. По пътя Пух обясняваше, че Прасчо е Много Малко Животно, затова не обича бабаитите, и помоли Тигъра да не се перчи много — поне в началото. А Тигъра — който през всичкото време се криеше зад дърветата и се хвърляше върху сянката на Пух, когато той не го гледаше — каза, че Тигрите са бабаити само преди закуска и щом им дадат няколко жълъда, те стават Тихи и Разнежени. Така лека-полека те стигнаха и почукаха на вратата на Прасчовата къща.
— Здрасти, Пух — каза Прасчо.
— Здрасти, Прасчо. Това е Тигър.
— О, това ли е? — попита Прасчо и се промъкна до другия край на масата. — Мислех, че Тигрите са по- малки!
— Но не и големите! — каза Тигъра.
— Те обичат жълъди — каза Пух — и затова дойдохме тук. Бедният Тигър още не е закусил!
Прасчо бутна купата с жълъдите към Тигъра, каза „Заповядай!“ и чак когато се прилепи към Пух, се почувства много по-храбър и каза с безгрижен тон:
— Значи ти си Тигър? Добре, добре!
Но Тигъра не отговори, защото устата му беше пълна с жълъди. След дълго мляскане той изфъфли:
— Ъе е тоае…
И когато Пух и Прасчо попитаха „какво?“, той отговори „изви… яйте!“ и за момент изскочи навън.
Когато се върна, каза твърдо:
— Тигрите не обичат жълъди!
— Но ти каза, че обичат всичко освен мед — каза Пух.
— Всичко освен мед и жълъди! — обясни Тигъра.
Като чу това, Пух каза: „Да, разбирам!“, а Прасчо, на когото стана много приятно, че Тигрите не обичат жълъди, попита:
— Какво ще кажеш за магарешки тръни?
— Магарешките тръни — отговори Тигъра — са най-любимата ни храна!
— Тогава нека отидем при Ийори — каза Прасчо.
Тримата тръгнаха и след като вървяха, вървяха и вървяха — стигнаха до тази част на Гората, където беше Ийори.
— Здрасти, Ийори — каза Пух, — това е Тигъра.
— Какво е? — попита Ийори.
— Това — обясниха Пух и Прасчо едновременно, а Тигъра се усмихна с най-радостната си усмивка и нищо не каза.
Ийори обиколи от едната страна Тигъра, после от другата.
— Какво казахте, че е това! — попита той.
— Тигър.
— О! — каза Ийори.
— Той отскоро е тук — обясни Пух.
— О! — повтори Ийори.
После дълго мисли и накрая каза:
— Кога ще си върви?
Пух обясни на Ийори, че Тигъра е голям приятел на Кристофър Робин, че е дошъл да остане в Гората, че… А Прасчо обясни на Тигъра, че не трябва да обръща внимание на думите на Ийори, защото той винаги е мрачен, а Ийори обясни на Прасчо, че тъкмо напротив — тази сутрин се чувства извънредно радостен, а Тигъра обясняваше на всички, които слушаха в момента, че още не е закусил.
— Сетих се, че бяхме тръгнали за нещо — каза Пух. — Тигрите винаги се хранят с магарешки тръни, та затова дойдохме да те видим, Ийори!
— Ех, нищо… Пух!
— О, Ийори, не трябва да мислиш, че не съм искал и да се видим…
— Е, да, да, разбира се! Но вашият нов раиран приятел естествено трябва да закуси. Как казахте, че се нарича?
— Тигър.
— Тогава ела насам, Тигре!
Ийори го заведе в най-бодливата част на трънената си градинка и я посочи с копитото си:
— Това най-трънливо парче пазех за рождения си ден — каза той. — Но всъщност какво са рождените дни? Днес са тук, утре ги няма! Заповядай, Тигре!
Тигъра му благодари и малко тревожно погледна към Пух:
