— О, да.
Той присви вежди.
— А какво ще правим с Ани?
— Тя е твоя щерка. Предполагам ще се чувства така добре в открито море, както и ти.
Патрик леко се приведе, повдигна жена си, прегърна я и я целуна с буйна страст, точно там отстрани на верандата.
— Има ли някой тук, който да гледа детето ни? — попита той, когато целувката свърши. — Има един праг, през който искам да те пренеса, г-жа Тревърън и едно легло, където съм мечтал да те любя.
Тя се зачерви от удоволствие, приятно предчувствие и истинска радост да обича този прекрасен тайнствен и невъзможен мъж.
— Марта! — извика тя ведро. — Излизам за малко. Моля те, грижи се за Ани докато ме няма.
— Да, г-жо Тревърън — отвърна женски глас от къщата.
Патрик тръгна надолу по стъпалата на верандата, а после по алеята, като продължаваше да носи Шарлот, както младоженец носи булка. Хората надничаха иззад прозорците, от файтоните и дилижансите, но Патрик не им обръщаше внимание. Той просто продължи да крачи, мина през отворените порти на имението, което бе построил за Шарлот, придвижваше се нагоре по алеята към широката веранда и накрая през входната врата.
Токовете му отекваха по голия под, тъй като по-голямата, част от къщата все още, очевидно не бе обзаведена.
— Патрик, мога да вървя — каза Шарлот, когато той се заизкачва по величественото извито стълбите.
— Мм — каза той и направи ляв завой, когато стигна върха на стълбището.
Шарлот притаи дъх, когато той я понесе в господарската спалия. Нямаше столове, гардероби, огън не светеше в камината от елегантен мрамор. До една от стените се намираше огромно легло, достатъчно пищно за кралски особи.
Патрик безцеремонно подхвърли Шарлот в леглото и се наведе пад нея с ръце, опрени от двете страни на главата и.
— Ще останеш ли с мен?
— Завинаги — кимна тя.
— Дори когато съм труден за понасяне?
Шарлот се засмя.
— Кога си бил друг? — тя протегна ръце, а той нетърпеливо разкопча блузата й, откривайки гърдите.
Спря се точно когато се готвеше да поеме зърното й, начумери се, но видя Шарлот весело да се усмихва.
— Може ли? Ще те боли ли?
Тя го погали по гърба, карайки го да поеме гърдите й. Гали я, докато тя мислеше, че ще полудее от страст, след това вдигна полата й.
— Вземи ме вътре — Патрик молеше с дрезгав глас. — Сега, Шарлот, моля те, сега.
Шарлот отвори бричовете му, освободи го, хвана го и го погали. По-късно щяха да имат време за бавна любов, но вече бяха минали месеци откакто не бяха заедно и Шарлот желаеше съпруга си така неудържимо, както и той нея.
Тя изви гръб, и двамата пъшкаха, докато Патрик търсеше венерините двери, след това потъна дълбоко в нея.
И в този момент на величие и плам тяхното бъдеще наистина започна.
Информация за текста
© 1993 Линда Милър
Linda Lael Miller
Taming Charlotte, 1993
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Линда Милър. Укротяването на Шарлота
„Романтик таймс“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14604]
Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00
1
Mary-Catch-much-fish — Мери-хваща-много-риба — Б.пр.
