Линда Милър
Укротяването на Шарлота
Пролог
10 юни 1877
Моя скъпа сестричке,
Пиша ти това писмо, като искрено се надявам, че си добре и щастлива. Разбира се, нямам никаква причина да се съмнявам, тъй като ти винаги си била здрава, като най-доброто биче на татко. Колкото до огромната ти радост заради предстоящата ти женитба с младия пастор, е, тук две мнения по въпроса не може да има, независимо че преценявам от толкова далечно разстояние. Даваш ли си сметка, че всяка дума, която си ми написала през последната година, Милисънт Куейд, звучеше просто като поредната нота от една безкрайна серенада във възхвала на чудесата на любовта като цяло и разбира се, на Лукас Брадли в частност? Дори Лидия непрекъснато ми излива възторга си от този човек, въпреки че за мое щастие нашата многообичана мащеха поне си прави труда да ме информира, че татко и момчетата са добре и че чичо Девън, леля Поли и потомството им процъфтяват както винаги. Ако трябваше да разчитам на теб, за да бъда в течение на събитията в Куейдс Харбър, щях да зная почти всичко за бъдещия ти съпруг и абсолютно нищо за семейството и приятелите ни!
Не, скъпа, разбира се, че не те критикувам. Дори, да ти кажа, малко ти завиждам за твоята Велика Страст. (Признавам, че не ми е малко ясно доколко велика е позволено да бъде една страст към божи служител. Ще те питам, когато се върна в къщи и ще разбера отговора от това, колко ще се изчервиш). Във всеки случай, не е нужно веднага да изтичаш при татко и да му кажеш, че и аз умирам от нетърпение да се омъжа, защото няма да е вярно.
Милисънт, ако сега беше тук до мен, щеше да ме чуеш колко тъжно въздишам заради тази перспектива. На двадесет и три години съм, както знаеш и отдавна завърших образованието си тук, в Европа. Излишно е да се казва, че официално съм вече стара мома, поне според стандартите на щата Уошингтън. И добре разбирам, че няма да мога да отлагам завръщането си много дълго. Съвсем скоро някой кораб ще ме доведе до познатото пристанище, а татко ще ме посрещне на кея, придружен от цяла редица подходящи кандидати за женитба. Примирила съм се с факта, че ще трябва да стана съпруга, а после и майка и съм сигурна, че ще съумея да бъда щастлива, когато някой ден престана да оплаквам погребаните си мечти. Не трябва да забравям и това, че ще ми остане утехата от рисуването, когато и ако успея да намирам време за това.
О, Мили, наистина те моля да ми простиш за цялото черногледство, с което се отнасям към тези неща. Нямам нищо против идеята да стана съпруга и майка, действително нямам, но толкова ми се искаше първо да изживея една прекрасна, славна авантюра, сега, преди да създам свое семейство. Изглежда, обаче, че ще трябва да се задоволя с едно кратко пътуване до бреговете на южна Испания и евентуално едно посещение до остров Риц със семейство Ричардсън, онези приятели на татко и Лидия, които сега пътуват из Европа. Както вече знаеш, по-късно до Сиатъл ще пътувам също в тяхната компания. Спомняш си дъщеря им Бетина, предполагам — тя е все още кротка като агънце и сигурно ще иска да си седи в някое ъгълче и да си бродира калъфки за възглавнички, вместо да скита с мен.
Да можеше само с мен да бъдеш ти, а не тя!
И ето, пак въздишам, Милисънт, и продължавам да ти пиша, след като малко погледах замечтана към далечината. Наистина ли е толкова много, че искам, преди да стана матрона, подложена на кухненски изпарения, пране и надебеляване, да изживея само едно-едничко незабравимо приключение? Нещо толкова неоспоримо велико, че да мога да черпя сили от него завинаги, в онези дни, когато духът ми наистина ще има нужда от подхранване?
Да, боя се, че надеждите ми са твърде големи и скърбя за изгубената си вяра, въпреки че през цялото време се преструвам на храбра, така че другите да не забележат отчаянието ми и съвсем сигурно ще продължа да се преструвам пред тях.
Ще те видя скоро, скъпа, и ще бъда горд свидетел, когато татко те води по пътеката между редовете в църквата, за да се присъединиш към жениха си пред олтара. Моля те, запази ми малко от времето си след медения месец. Имаме толкова много неща да си кажем!
Не забравяй да предадеш уверенията ми за вечна любов към татко и Лидия, ордата ни от палави малки братчета, както и чичо Девън, леля Поли и многобройните ни братовчеди. Не забравяй да поздравиш също и д-р Джо и Ета и дребните им дечица. И целуни един път от мен своя красив преподобен, ако мислиш, че добрият тон го позволява — о, няма значение дали го позволява. Просто го целуни от мен и толкова!
Обичам те!
1
Дори в този ранен час в средата на предобеда въздухът на пазара, на местния „сук“, вече беше лепкав и натежал от жегата. Писукаха пилета, търговци крещяха и спореха маймуни, облечени в миниатюрни елеци и с фесове на главите, пищяха, за да привлекат вниманието върху себе си, а вместо прохладен ветрец около сергиите се виеше странна, монотонна музика. Миризмите на подправки и неизмити тела се примесваха с лютия дим от готварските скари и ярките, копринени дипли на взетите назаем роба и було на Шарлот, лепнеха по овлажнялата й кожа. Тя беше очарована.
Спътничката й, Бетина Ричардсън, която беше с няколко години по-млада от Шарлот и облечена по същия начин, съвсем не споделяше ентусиазма й.
— Татко ще ни убие ако разбере, че сме дошли на това ужасно място — просъска тя и булото, покриващо красивото й лице, се изду от дъха й. — Ами да, двете с теб можем да завършим в пустинята, отвлечени от някой шейх!
Шарлот въздъхна:
— Няма, и още по-жалко — каза тя, само за да подразни Бетина.
— Шарлот! — извика шокирана Бетина.
Шарлот се усмихна иззад воала си. Семейство Ричардсън бяха пристигнали с кораб до островното царство Риц, разположено между Испания и бреговете на Мароко, за да посетят стари приятели, богати търговци, с които се познаваха още от Бостън. Бетина беше пожелала да остане в Париж, докато настъпи време да отплават за Лондон, а после за Съединените щати, но Шарлот се беше възпротивила на тази идея. Тя нямаше намерение да пропусне шанса да посети такова място като Риц, тъй като тук съществуваше поне някаква вероятност за приключение.
И точно това, разбира се, ядосваше Бетина толкова много. Наложи се дълго да бъде убеждавана, докато измъкнат тайно робите и булата от гардероба на тяхната домакиня, после да се промъкнат през една задна врата и да тръгнат по тесните, прашни улички, следвайки миризмите и какофонията от звуци, докато се озоват на пазара.
Застанала пред една от сергиите, Шарлот предпазливо опипа една грубо направена кошница. Тя щеше да запомни този ден за цял живот и в часовете на отчайваща скука несъмнено щеше да се връща в спомените си към него. Във въображението си можеше да добави и величествен шейх, яхнал чистокръвен арабски жребец, дошъл на пазара, за да купува роби, а може би дори и банда мародерстващи пирати, край чиито размахани саби пилетата и търговците се разхвърчават на всички страни…
Някакво раздвижване в края на редицата от крещящи евтини сергийки и масички, набутани в нишите на древните каменни стени, прекъсна мечтанията й. Бетина стисна ръката й с изненадваща сила и прошепна:
— Нека да се върнем в къщата на Винсентови, Шарлот, моля те!
Шарлот застина, вперила поглед към високия мъж, крачещ през тълпата и просто не можеше да повярва на очите си. За няколко напрегнати мига, тя се видя отново на тринадесет години, в родния Сиатъл.
