никакви изгледи за успех и накрая арабинът я удари през лицето с опакото на ръката си. Ударът беше толкова силен, че припадна.
Дойде на себе си — не знаеше дали бяха изминали няколко минути или няколко часа, нямаше начин да разбере — за да се намери свита и натъпкана в нещо, което й приличаше на чувал от грубо зебло. През нишките на платното можеше да се вижда и тя успя да различи неясните очертания на няколко мъже.
Те се смееха, погълнати от игра на карти и Шарлот фактически се присви от спазмите на обзелата я ярост. Започна да им крещи, че всички те са зверове, но откри, че устата й все още беше запушена. Секунда по-късно очите й се разшириха от внезапното прозрение, че в този рехав чувал от зебло беше напъхана гола.
Хазартът продължи, а Шарлот задряма, отвори очи, после отново задряма. Накрая усети как някакъв мъж вдигна чувала й и го провеси през рамо, сякаш беше пълен с трици за храна на пилетата. Тя се опита да се възпротиви, но това само накара оня, който я носеше, да се разсмее гръмогласно.
— С боен дух е, ясно — каза един глас на неподправен американски английски. — Рахим няма да се зарадва, когато разбере, че сте я проиграли на покер, но пък тя може да подобри малко настроението на моя капитан. Той се мръщи вече почти четири дни.
Американец, помисли Шарлот и почти припадна от облекчение. Сега щеше да може да обясни какво се беше случило, да си осигури билет за пътуване до дома в Съединените щати и да заживее нормален, благословен живот…
След продължително раздрусване Шарлот чу силно почукване. Отново усети под себе си клатушкането на кораб.
— Да? — извика някой с далеч не приятелски тон.
— Имам нещо за теб, капитане — отговори мъжът, който я носеше. — Аз и останалите от екипажа… е, ами търсихме някакъв начин да те поразведрим малко.
Проскърцаха пантите на някаква врата и Шарлот изпита странна смесица от възбуда и страх. В края на краищата бяха я лишили от всичките й дрехи, а и имаше отчаяна нужда от баня и шампоан. Когато отвореха чувала, щеше да представлява много неприятна гледка.
Чувалът тупна шумно на пода и тя усети дръпването на въжето или телта, докато я развързваха. Зеблото се свлече около нея надиплено грубо, а тя бързо го придърпа високо, за да покрие тялото си.
Когато най-после събра кураж да вдигне поглед, Шарлот се сблъска с недоумяващите мастиленосини очи на Патрик Тревърън.
2
Въпреки, че Шарлот беше гола, че кожата й бе издраскана и я сърбеше от грубата тъкан на чувала, а мускулите й се бяха схванали, тя бе изпълнена с истинска надежда и погледна нагоре към красивото лице на г-н Тревърън. От ниския таван на малкото помещение висеше лампа, а върху масивното бюро бяха разхвърляни в приятен безпорядък книги и географски карти. Тя се усмихна, независимо че преживяването й я беше лишило от почти целия й кураж.
— Мога да обясня всичко — каза тя.
Г-н Тревърън кимна на моряка, отпращайки го безцеремонно и след като вратата се затвори, отиде до леглото и рязко дръпна едно бяло пухкаво одеяло.
— Искрено се надявам — най-после отговори той, предлагайки й одеялото.
Шарлот го прие с благодарност, но се чувстваше твърде слаба и тялото я болеше прекалено много, за да се изправи от свитата си поза на пода.
— Бях взета в плен, докато приятелката ми Бетина и аз се опитвахме да намерим пътя за дома си от местния сук…
Патрик предвидливо беше налял вино в една дървена чаша и го подаде на Шарлот, след което се отпусна на стола до бюрото си и я заслуша с внимание, без да откъсва поглед от нея.
Шарлот не беше привикнала на силни питиета, но сега стисна чашата в треперещите си ръце, приближи я до устните си и я пресуши до последната капка, преди да продължи задъхана.
— Беше доста страшно преживяване, мога да ви уверя в това, г-н Тревърън…
Той се намръщи, взе чашата, напълни я отново от елегантната гарафа.
— Откъде знаете името ми?
Шарлот се изчерви и бързо изгълта втората чаша. Почувства едновременно облекчение и болка от това, че той явно не си спомняше срещата им отпреди десет години, високо на мачтите на „Чародейка“.
— Срещнахме се веднъж — каза тя и изхълца. — Мога ли да получа още малко вино, моля?
— Положително не — с явно неодобрение каза той и се облегна назад в скърцащия си стол със самочувствието и арогантността на мъж, който всеки ден от седмицата получава за подарък голи жени. — Вече започнахте да се напивате. Това, което ви трябва, е храна и доколкото виждам, баня.
През всичките си бленувания за Патрик Тревърън през годините, Шарлот нито веднъж не си беше представяла, че той ще я посрещне с такова безразличие.
— Не ви ли интересува поне как се казвам? — попита тя, съвсем тихичко, в момент, когато прословутата й гордост на Куейд за миг беше свила крила.
Г-н Тревърън въздъхна. Сега равнодушието му беше изместено от израз на разсеяна досада, сякаш считаше пристигането й тук за ненужно отегчително.
— Добре тогава — въздъхна пак, с небрежен жест. — Коя сте вие?
Шарлот се засегна дълбоко от недружелюбното му отношение, но нямаше да му позволи да забележи това за нищо на света, дори ако от това зависеше в замяна да й се предложеше безплатен билет обратно до Америка. Тя се изправи, увита в меките дипли на одеялото и свирепо го изгледа.
— Нямам намерение да ви казвам — отговори тя. — Ето. Хубаво ли е, когато с вас се държат грубо?
Той започна да масажира тила си с едната си ръка, по начина, който прилагаше баща й, когато се ядосаше на мащехата й, Лидия. След това Патрик рязко стана от стола, грабна увитите й с одеялото рамене и я изправи съвсем на крака.
— Сега не е време за детски игрички — отсече ядосано той.
В момента, в който отпусна раменете й, коленете на Шарлот се подгънаха и за свой ужас тя започна да се свлича отново на пода.
Патрик измърмори полугласно проклятие, хвана я, вдигна я на ръце, занесе я до леглото с одеялото, и безцеремонно я тръшна на дюшека. Пухената му мекота почти я погълна.
Очите на Шарлот широко се разтвориха. Тя си беше представяла това събитие безкрайно много пъти, но да се окаже лице в лице с реалността, беше нещо съвсем друго. Гърлото й се сви от ужас.
Патрик смекчи малко маниера си, въпреки че самият му ръст и излъчваната от него мъжественост още й всяваха страх. Той се наведе над нея, облегна ръце от двете страни на тялото й и се усмихна.
— Няма да ти направя нищо лошо — каза той. Гласът му беше тих, успокоителен. — Сега, кажи ми как се казваш.
Виното беше достигнало до всички капиляри на Шарлот, беше изпълнило всички вени, пори и клетки. Страхът й започна да отстъпва пред някаква висока стена от тъмнина, която се приближаваше, поглъщаше я. Тя се прозина.
— Афродита — каза тя. — Дъщерята на Зевс.
Представи си баща си облечен в тога, изправен гордо на собствения си връх Олимп на Паджет Саунд и загледан строго надолу към обикновените простосмъртни и въображаемата картина я накара да се изхили.
— Пази се от мълниите на Зевс — предупреди тя Патрик, усетила прилив на внезапна мъдрост. — Ако баща ми научи за всичко това тук, ще се разяри невероятно.
Патрик въздъхна и се отдръпна от нея.
— Сега няма смисъл да се говори с теб — каза той. — Хайде, заспивай, малка богиньо.
Тя издърпа одеялото върху лицето си и го погледна, като леко повдигна края му.
— И да не си посмял да ме изнасилиш! — каза тя.
Той се усмихна широко, а Шарлот съвсем се замая.
— Почивай си спокойно, скъпа, разглезените богати момчета не са по вкуса ми.
