— Разглезена?! — Шарлот се опита да седне в леглото, за да изрази бурния си протест, но просто не успя да събере сили за това. Падна безпомощна на възглавниците, затвори очи и заспа.
Патрик нареди на един минаващ моряк да извика Кочран, който се яви моментално, заедно с леген пълен с гореща вода, комплект санитарни материали и няколко чисти тривки за баня. Първият помощник- капитан изгледа продължително спящото момиче, после изцъка с език.
— Горкото, бедно същество. Боя се, че са я използвали много зле през последните няколко дни.
Патрик хвърли поглед към мръсното й, бледо лице. Сплъстената й коса имаше цвят на кленов сироп и щеше да заблести на светлината на лампата, след като я измиеха и срешеха както трябва.
— Какво искаш да кажеш с това „използвали са я“? — сърдито попита той. Той разбираше, че отправя яда си към Кочран, сякаш самият той беше извършил „използването“, но не можеше да се възпре.
Кочран се усмихна и остави нещата, които носеше, на поставката прикрепена с болтове към леглото на Патрик.
— Не говорех за девствеността й — каза той. Похитителите не биха направили нищо, с което да снижат пазарната й цена, т.е. не биха се възползвали от женските й прелести, въпреки че, Бог знае, трябва да са били изкушени.
Патрик преглътна с мъка през буцата, заседнала в гърлото му. Почувства облекчение, но в същото време по някаква съвсем непонятна причина му се прииска да сграбчи приятеля си за яката и да го запрати към най-близката стена. С усилие успя да овладее както яда си, така и изражението на лицето си, или поне се надяваше, че е успял.
— Не иска да ми каже името си.
— Сигурно мисли, че не си по-добър от ония отрепки, които са я нападнали на пазара — каза Кочран, като присви рамене. — Не е много чудно, ако се е държала малко капризно, нали?
— Предполагам, че не — съгласи се Патрик, но не с особена готовност.
Кавгаджийката се размърда в съня си, обърна се на една страна и тихо изплака от болката, причинена при движението.
По челюстите на Патрик избиха ярки гневни петна.
— Наранили са я доста лошо — тихо отбеляза Кочран, разглеждайки поредицата сини и черни следи, останали по оголената й ръка и рамо. — Може би ще е по-добре да извикаме Нес тук, за да я прегледа и да превърже раните й, ако има други.
— Ще се погрижа сам за нея — каза Патрик. Но след като изрече думите, той се смути, защото осъзна, че беше ги избълвал срещу приятеля си като парчета от нажежено олово. Направи още едно усилие да овладее издайническите си чувства. — Скоро ще разберем коя е — зная, че е от Сиатъл или околностите му — и ще я изпратим в къщи.
— Да — съгласи се Кочран, но малко се замисли. Гласът му не прозвуча убедително. — Само не забравяй, че някои хора започват да разсъждават малко странно, когато стане въпрос за ситуации като тази.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това?
Кочран беше стигнал до вратата на каютата и се спря там с ръка на бравата. — Независимо дали младата дама е била… ъ-ъ… обезчестена, или не, доста татковци и мамички започват да гледат на нея като на използвана стока, позор за семейството. И не малко от тях отказват да си я приберат.
Поглеждайки към безименната бездомница, Патрик видя детето, което беше спасил от мачтата преди толкова много време, а не жената, в която то се бе превърнало. Изпита остра болка, като си я представи отхвърлена от хората, които би следвало да я обичат и закрилят.
— Върви си сега — каза той с нотка, на отчаяние и изчака вратата да се затвори зад Кочран.
С нежност, която не беше имал случай да прояви от времето, когато бе десетгодишен и една карета сгази кучето му, което той после внимателно вдигна на ръце и отнесе от улицата, Патрик се приближи до леглото и отхвърли одеялото. Първо изми прашното, подпухнало тяло на госпожицата, после почисти най- дълбоките й драскотини с тампон, напоен със силно бренди. Тя се размърда няколко пъти, но не се събуди, дори когато я повдигна и я облече в една от ризите си.
Тя явно беше изтощена и изпълнен с наистина дълбока нежност, Патрик се спря да я погледа в съня й. След известно време той снижи фитила на лампата, докато остана да мъждука едва забележимо пламъче, после се качи на палубата, за да провери дали на кораба всичко вървеше добре.
Когато се върна, прекрасната му гостенка спеше обърната на едната си страна. Беше изритала завивката и дългите й, добре оформени крака, бели и гладки като най-фин порцелан, лежаха, присвити в поза на бегач.
Патрик седна на ръба на леглото, събу ботушите си, после се изправи да разкопчае брича си. Той предпочиташе да носи ризи с широки ръкави и отворени яки, заради които изглеждаше като префърцунен бандит от евтина оперета и сега издърпа една точно такава риза през главата си и я хвърли на облегалото на стола.
После пропълзя в леглото, зае вътрешната страна, откъм стената, изпъна се в обичайната си поза, прозя се с въздишка и обърна гръб на нещастницата до себе си.
Тя каза нещо насън, размърда се и сложи едната си ръка право на десния хълбок на Патрик.
Той се вцепени целия, от скалпа до ходилата на краката си и членът му внезапно се изпълни и зае положението на главната мачта на кораба. Патрик тихичко изпсува и неохотно се дръпна настрани, но горе на палубата вахтените се смениха, после се смениха пак, преди да успее да заспи.
Когато Шарлот се събуди, през филистрина струеше ярка слънчева светлина и тя беше сама в каютата на капитана. Тя всъщност беше допуснала, че г-н Тревърън беше капитанът, тъй като си имаше толкова разкошна каюта само на свое разположение, а и изглеждаше свикнал да заповядва на хората.
Тя се измъкна малко нагоре, за да се облегне на възглавниците, които опираха на стената над главата й, защото леглото нямаше рамка и се протегна. Точно тогава разбра, че е облечена в една от ризите на Патрик и че той трябва да е смъкнал одеялото й и да я с напъхал в нея, когато е спяла.
Тази идея ужаси Шарлот, но тя нямаше намерение да й позволи да я обземе дотолкова, че да подкопае мощта на защитните й сили. Първата й мисъл, когато я бяха доставили на Патрик в чувала като най- обикновена торба с орехи, готови за мелницата, беше, че сега се намираше в безопасност в ръцете на свой сънародник. Сега обаче, докато разсъждаваше върху факта, че възглавницата до нейната все още пазеше отпечатъка от нечия глава, започна да се пита дали е така.
Мислите и в следващия момент накараха сърцето й да подскочи от ужас. Бяха й дали вино предишната вечер, а пък тя и без това почти си беше изгубила ума от нещата, които й се бяха случили. Да не би да я бяха омърсили?
Тя разтвори бедрата си под одеялото и внимателно се опипа с пръстите на едната ръка, но не усети болезненост, нямаше промяна. Обаче все пак я бодна мъничка, приятна болка при скандалната мисъл, как Патрик я докосва толкова интимно.
Шарлот тупна бързо и двете си ръце изпънати отгоре върху одеялото и събра бедрата си с такава сила, че коленете й се сблъскаха и изпращяха.
Откъм вратата се чу почукване и преди Шарлот да успее да извика, че предпочита да остане сама, пантите изскърцаха и Патрик прекрачи вътре, широко усмихнат.
Шарлот свирепо го изгледа.
— Не е красиво да влизаш тук — изтъкна тя.
Той се изсмя:
— Грешиш. Не е красиво ти да си тук, богиньо. Това, в края на краищата, е моята каюта.
Тя издърпа одеялото до очите си.
— Ти си спал в това легло — обвини го тя с глас, задушен от завивките.
— И често го правя — безгрижно потвърди Патрик. — По-добре ли се чувстваш тази сутрин?
Шарлот си припомни смущаващата възбуда, която бе изпитала преди няколко минути и бузите й отново пламнаха.
— Добре съм. А сега, ако просто ме изпратиш в къщи…
— С удоволствие. — На бюрото беше поставен поднос, както забеляза Шарлот и Патрик се беше заел да
