няма тук прием за тебе,
в този дом чловек живей!…
........................
VI
— Знам, че тук чловек живее,
и затуй съм тук дошла!…
Знам, че тук човек жалее —
аз съм, друже мой, смъртта!
Името си аз не криях
и не лъгах досега —
но при теб да вляза исках
с другите си имена…
На всевечната природа
аз съм вечната душа —
аз съм извор на живота
и конец на вси неща…
Аз в твореньето съм сила
щастие, любов и мир,
аз съм младост безпреривна
и услада в земний мир…
На световното движенье
аз съм първобитний вожд,
в мен намерват подкрепленье
всяка твар и всяка мощ…
В мойто същество се сливат
всички живи същества,
винаги към мене идат
вси, що ходят по света…
Аз прикривам всички бездни,
аз притварям все, що зей,
на чловешките болезни
в мен са всите лекове…
Виж какво е мойто знаме,
надписът му прочети:
Смърт — върховното е знанье
и конец на вси мечти!
Всички жизни са мечтанья,
а пък аз съм, друже мой,
свършекът на вси желанья —
безпревратният покой!
Аз възпирам вси вълненья,
аз насищам всякой глад,
аз раздавам вси именья,
в мен е всяка благодат!
Аз премахвам всички страсти
и досвършвам вси борби —
в мен сриват вси товари
из чловешките плещи…
Този свят е притча мрачна;
на невидими неща
той е видимата сянка;
в план велик е той черта;
Аз ща всичко да ти кажа,
кой закон владей навред
и коя върховна правда
е създала днешний ред…
Щом оставиш, щом захвърлиш
земното си облекло —
разум благ и чист ще бъдеш,
дух от божье естество…
О, дойди!… Смъртта не лъже!
Гробний сън е сън свещен!
В гроба чувството не мъче!
Гробний мрак е светъл ден!
Нищо няма да пропъде
твоя прах из дън-земя;
а светът — без теб — ще бъде
както с тебе досега…
Аз над нуждите съм нужда!
В мен, към мене прибегни!
Никога се не събужда
живий, в мен кога заспи!
В разнородните стихии
аз съм трайното единство —
в безизходните пустини
аз съм изходно светило…
Аз преустроявам всичко
зле устроено в света
и над всяка нищета