Виж, узнай какво обемаш,
где си, що си, разбери!
Пресвещената задача
на съдбите — отгатни!
Свръхприродните начала
в книга вярна прочети!
В безконечните пространства
и в неизтощимий век,
о, ела да ти покажа
где се спира человек!…
В морско дъно — зърно пясък,
в блато капчица вода,
под небето ропот, крясък —
ела, виж що е това…
Ела, всички виж народи
отгде идат, где вървят —
кой водител общ ги води
все в един и същий път…
Александр какво направи
със безчислени войски,
Наполеон що остави —
ела, виж и разбери!…
Неизменните догмати
с моя помощ измени —
всички символи, обряди
и закони разчлени —
и всред хиляди измами,
заблужденья и лъжи
намери божите тайни —
мъдростта изнамери!
Възвиши се до предели
человеку неизвестни!…
Влез и в самото сърце
на това, което е
същевременно и твар,
и чист разум, плът и жар.
Разбери това, що никой
не успя да разумей!…
Да, в прошедшето велико
ни Конфуций, ни Мойсей,
ни Давид богоизбраний,
ни премъдрий Соломон,
ни пророци първозвани,
ни всезнающий Платон,
ни Сократ богоподобний —
никой нищо не разбра
от деяньята господни —
от чловешките дела…
Всяко „в е р у ю“ досега
порицанье е било —
всяка изповед — нощ тежка
върху земното кълбо…
О, ела, хвърли се в мене,
истината прегърни,
избави се от съмненья,
откровенье приеми!…
Туй, което нигде нема,
в никакви Талмуди земни,
виж го, присвои го сега,
человече изнуренний!…
Вечност, безпределност, сила,
несъзнателност, съзнанье,
жизн, стихия първобитна,
в Мирозданье възсъзданье;
в хаос ред как се поражда,
луч в тъмита как стои,
как се мерят времената
и слънцата кой движи;
как под синий небосвод
от плода излязва плод;
как от род изхожда род;
где е свършекът на Злото,
где е правдата свещена,
где е щастьето всеобщо,
где е стойността нетленна,
всичко ще узнаеш в мене,
человече заслепений!
.....................
.....................
.....................
— Зная, ти си снежна топка
и в ръцете се топиш!
Всекий час размер и форма,
вид и същност ти мениш!…
Знам!… Столетно ти дърво си,
пущаш клонове навред —
но не се събужда онзи,
който позаспи под теб!…
Зная, ти си сладък плод,
но не си за наште устни,
не си за чловешкий род;
твойте сокове са вкусни —
но за крепки богове!…
Червейчето ще прегази
най-широкото море —
ти преди да влезеш в нази —
в наште дребни умове…
Бягай, Истино свирепа,
няма тука богове,
