как се кланят, как пълзят

пред позорни истукани —

и как после ги трошат!

Пей — кое е трайно, здраво

и добро на земний шар;

пей божественото право,

пей Предвечний Господар,

над властителите властник,

Бог Творец, Мироначалник!…

Пей светата епопея

на Ума и на Труда,

подвигът на Прометея

и Сократовата смърт!…

Първото възпей блестене,

първий ден посред Твърдта,

дирнето възпей звучене

на небесната тръба!

Пей лябовната поема

на жената и мъжа,

пей Свободата свещена,

пей Христовий славен кръст!

— Нека пеят вси псалмисти

и певци златоречисти,

нека пеят вси левити

и пророци духовити,

нека пеят вси щастливци

и страдалци на земята —

нека пей, който намерва

сладки, радостни речи,

скръб когото обладава

и не може да мълчи!

Нека пей, който усеща

братски чувства и вражди,

жажди, нужди, страст гореща —

който се питай с мечти!…

Нека пей, който желае

мъртвото да възкреси,

нека пее, който знае

дом от сенки да строи!…

Нека в тоз вертеп да плаче

и се смее, който ще —

нищий духом нека граче

и разумний нек’ реве;

о, за вятъра е равно —

сълзи, дим и песни!

Векът ще смете еднакво

анатеми и хвалби!…

Махай се!… От да събудиш

моята душа от сън,

по-скоро душа ще туриш

в камъка, в прогнилий пън!…

Моят глас угасна вече,

мойта арфа се строши,

о, мен вече се не пее —

няма в мъртвеца песни!…

Тайний символ на нещата

дне за мен е тъмнина…

Тъмнината, тъмнината,

тя е в мен, пред мене тя е!…

Пет-шест педи трап в земята

и в нищожеството мир,

ето мойта Илиада,

Песен Песней и Псалтир!…

........................

V

— Истината съм безсмъртна,

истината съм света!

Светлината ще възвърна

в твойта страждуща душа!

Истината съм аз гола —

ти же, в мойте голоти,

себе си ще видиш — Бога —

всички светски суети!…

Истината съм!… Онази

истина, която ти

призоваваше със сълзи

в първите си младини!…

Отвори ми!… Приеми ме

и огледай се във мен!…

Виж що няма, виж що има

в този Мир неосветлен!…

Ти си пламък, ти си сянка —

мрачност и виделина,

в теб се днес изображава

двойний лик на вси неща;

и за туй си слаб, за туй си

срещу себе разярен;

ти желаеш дни безбурни,

а си в бури потопен…

Плитките чловешки мисли,

земний разум тъп и сляп —

затъмняват ти очите

и те правят зъл, свиреп…

О, реши се да прогледаш,

да се вразумиш — склони!

Вы читаете Euthanasia
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату