как се кланят, как пълзят
пред позорни истукани —
и как после ги трошат!
Пей — кое е трайно, здраво
и добро на земний шар;
пей божественото право,
пей Предвечний Господар,
над властителите властник,
Бог Творец, Мироначалник!…
Пей светата епопея
на Ума и на Труда,
подвигът на Прометея
и Сократовата смърт!…
Първото възпей блестене,
първий ден посред Твърдта,
дирнето възпей звучене
на небесната тръба!
Пей лябовната поема
на жената и мъжа,
пей Свободата свещена,
пей Христовий славен кръст!
— Нека пеят вси псалмисти
и певци златоречисти,
нека пеят вси левити
и пророци духовити,
нека пеят вси щастливци
и страдалци на земята —
нека пей, който намерва
сладки, радостни речи,
скръб когото обладава
и не може да мълчи!
Нека пей, който усеща
братски чувства и вражди,
жажди, нужди, страст гореща —
който се питай с мечти!…
Нека пей, който желае
мъртвото да възкреси,
нека пее, който знае
дом от сенки да строи!…
Нека в тоз вертеп да плаче
и се смее, който ще —
нищий духом нека граче
и разумний нек’ реве;
о, за вятъра е равно —
сълзи, дим и песни!
Векът ще смете еднакво
анатеми и хвалби!…
Махай се!… От да събудиш
моята душа от сън,
по-скоро душа ще туриш
в камъка, в прогнилий пън!…
Моят глас угасна вече,
мойта арфа се строши,
о, мен вече се не пее —
няма в мъртвеца песни!…
Тайний символ на нещата
дне за мен е тъмнина…
Тъмнината, тъмнината,
тя е в мен, пред мене тя е!…
Пет-шест педи трап в земята
и в нищожеството мир,
ето мойта Илиада,
Песен Песней и Псалтир!…
........................
V
— Истината съм безсмъртна,
истината съм света!
Светлината ще възвърна
в твойта страждуща душа!
Истината съм аз гола —
ти же, в мойте голоти,
себе си ще видиш — Бога —
всички светски суети!…
Истината съм!… Онази
истина, която ти
призоваваше със сълзи
в първите си младини!…
Отвори ми!… Приеми ме
и огледай се във мен!…
Виж що няма, виж що има
в този Мир неосветлен!…
Ти си пламък, ти си сянка —
мрачност и виделина,
в теб се днес изображава
двойний лик на вси неща;
и за туй си слаб, за туй си
срещу себе разярен;
ти желаеш дни безбурни,
а си в бури потопен…
Плитките чловешки мисли,
земний разум тъп и сляп —
затъмняват ти очите
и те правят зъл, свиреп…
О, реши се да прогледаш,
да се вразумиш — склони!
