Кралството на мечтите

въодушевление и радост. „Бъдещето на целия клан зависи от теб…“ Бе толкова щастлива, че не можеше да повярва на ушите си. Като че ли беше на върха на хълма, издигащ се над абатството, унесена в любимия си блян — този, в който баща й се приближава до нея и казва: „Дженифър, бъдещето на целия клан зависи от теб. Не от твоите доведени братя. Само от теб.“ Това беше възможността, за която си мечтаеше от толкова дълго време — да докаже на хората от клана си на какво е способна и да спечели отново любовта им. В този блян винаги си представяше как извършва някакво храбро и опасно дело, като например това да проникне в замъка на Черния вълк и да го плени без чужда помощ.

Дженифър се вгледа в лицето на баща си.

— Какво искате да сторя, татко? — попита нетърпеливо. — Само ми кажете, и ще го направя! Ще направя всичко, което…

— Ще се омъжиш ли за Едрик Макферсън?

— Мо-о-о-оля? — зяпна ужасената героиня от бляна на Дженифър. Едрик Макферсън беше по- възрастен от баща й — съсухрен и сбръчкан мъж, чието присъствие я плашеше, а погледът му караше кожата й да настръхва всеки път, когато го срещнеше, откакто бе започнала да се превръща в жена.

— Е, ще го направиш ли, или не?

Изящните вежди на Джени се смръщиха.

— Защо? — попита тя. Лицето му стана мрачно:

— Претърпяхме големи загуби при Корнуол, момиче — половината ни бойци са мъртви. Аликзандър беше убит в битката. Загина като един истински Мерик — добави баща й с мрачна гордост. — Би се до самия край.

— Радвам се, че вие сте оцелели, татко — рече тя, неспособна да изпита нищо повече от мимолетно усещане за скръб по доведения си брат, който бе превърнал живота й в истински ад. Сега повече от всичко й се искаше да може да направи нещо, с което да накара баща си да се гордее с нея. — Знам, че го обичахте като ваш собствен син.

Той прие съчувствието й с кратко кимване, след което веднага продължи:

— Сред клановете имаше много хора, които бяха против това да отидем до Корнуол и да се бием за каузата на крал Джеймс, но мъжете въпреки всичко ме последваха. За англичаните не е никаква тайна, че моето влияние е причината толкова шотландски бойци да се съберат край Корнуол, и сега английският крал жадува възмездие. Той изпраща Вълка в Шотландия, за да срине „Мерик“. — В гласа му се долавяше болка. — Не сме в състояние да издържим каквато и да е обсада сега… особено ако кланът на Макферсън не ни се притече на помощ. Той има достатъчно влияние върху дузина други кланове, за да ги накара да се присъединят и те към нас.

Главата на Джени се замая. Аликзандър беше мъртъв, а Вълкът наистина щеше да нападне дома й…

Резкият глас на баща й моментално я извади от унеса й:

— Дженифър! Слушаш ли изобщо какво ти говоря? Макферсън обеща да ни окаже подкрепа в битката, но само ако ти го избереш за съпруг.

По линия на майка си Джени беше наследила графска титла и богато имение, граничещо със земите на Макферсън.

— Той иска земята, нали? — попита с надежда, припомняйки си начина, по който погледът на Макферсън се бе плъзнал по тялото й, когато се бе отбил да я види в абатството, уж на „светска визита“.

— Да.

— Не можем ли просто да му я дадем като отплата за помощта му? — предложи тя отчаяно, готова веднага да пожертва прекрасното имение без никакви колебания, само за доброто на нейния народ.

— Той изобщо няма да се съгласи на това! — ядосано изрече баща й. — Да се сражаваш за родствениците си е доблестно, но Едрик няма да изпрати собствените си хора да се бият за някой друг, а после да приеме твоите земи, сякаш е бил наемен войник.

— Но ако иска това имение толкова много, навярно има някакъв друг начин…

— Той иска теб. Извести ме за това още докато бях в Корнуол. — Погледът му се спря на лицето й, допреди няколко месеца по момичешки обикновено, а сега излъчващо някаква екзотична красота. — Приличаш на майка си, момиче, и си възбудила апетита на един старец. Нямаше да те питам за това, ако имаше друга възможност. Обаче ти винаги си ми казвала, че би направила всичко за своя клан.

Стомахът на Дженифър се сви при мисълта да посвети тялото и живота си на един мъж, от когото се отвращаваше. Независимо от това обаче тя гордо вдигна глава, смело погледна баща си в очите и промълви:

— Добре, татко. Да дойда ли с вас сега?

Изражението на гордост и облекчение, изписано на лицето му, я накара да се чувства почти доволна от направената саможертва. Той поклати глава:

— Засега най-добре ще бъде да останеш тук с Брена. Нямаме излишни коне, а трябва да стигнем по възможно най-бързия начин до „Мерик“ и да започнем приготовленията за битката. Ще уведомя Макферсън, че сме съгласни за сватбата, след което ще изпратя някого да те вземе и да те заведе при Макферсън.

Когато баща й се обърна да се качи на коня си, Дженифър се приближи до ездачите, които едно време бяха нейни приятели и другари в игрите. Надявайки се, че поне някои от тях са чули съгласието й за женитбата и че това може да премахне презрението, което изпитваха към нея, тя се спря до коня на един червенокос мъж.

— Добър ти ден, Реналд Гарвин — рече. — Как е съпругата ти?

Той я изгледа студено и рязко отвърна:

— Добре, надявам се.

Джени преглътна грубото отношение на човека, който навремето я бе учил да лови риба в реката и се бе превивал от смях, когато момичето бе цамбурнало във водата, и се обърна към мъжа до Реналд:

— Ами ти, Майкъл Маклеод? Продължава ли да те боли кракът?

Ледени сини очи срещнаха нейните, след което веднага се отклониха встрани.

Когато се обърна към третия ездач, гласът й звучеше умолително:

— Гарик Кармайкъл, вече минаха четири години, откакто твоята Беки се удави. Искам да ти се закълна, както ти се бях заклела и тогава, че не съм я бутала в реката. Изобщо не сме се карали — това беше лъжа, измислена от Аликзандър, за да…

С лице, сякаш издялано от гранит, Гарик Кармайкъл подкара коня си напред. Без дори да я погледнат, останалите мъже се заизнизваха покрай нея.

Единствено старият Джош, оръжейникът на клана, спря коня си. Той се наведе и сложи ръка на главата й.

— Знам, че казваш истината, момиче — рече. Меките му кафяви очи срещнаха нейните и тя едва сдържа сълзите си. — Гарик Кармайкъл и другите може и да са заблудени от ангелското личице на Аликзандър, но не и стария Джош. Хич няма да ме видиш да скърбя за него. Кланът ще е много по-добре, ако младият Уилям го ръководи. — Кармайкъл и останалите ще мислят другояче, когато се омъжиш за Макферсън заради тях и заради баща си.

— Къде са доведените ми братя? — попита момичето, опитвайки се да смени темата, за да не избухне в плач.

— Прибират се вкъщи по друг път. Не можем да сме сигурни, че Вълкът няма да ни нападне, докато се изтегляме към дома, затова се разделихме на две. — Той отново я потупа по главата и подкара коня си напред.

Джени стоеше като замаяна на пътя, наблюдавайки как ездачите от клана й се изгубват един по един зад завоя.

— Става тъмно — каза Брена, която през цялото време беше стояла наблизо. Гласът й бе изпълнен със съчувствие. — Трябва да се прибираме в манастира.