79
Бернабо — внук на архиепископ Джовани, чието място заел заедно с брат си през 1354 г. и след смъртта му властвал сам до 1385 г. Той раздавал присъдите си по твърде оригинален начин. Бил надарен и със здрав политически усет.
80
Флорентинците не взели страната. Те се откъснали от французите, но не се осмелили да влязат в Свещения съюз (1512 г.) Неутралитета си заплатили с разграбването и опустошаването на Прато от испанските войски и с възстановяването на Медичите.
81
Антонио де Венафро — прочут законодател и дипломат, роден през 1459 г., умрял в 1539 г.
82
Свещеник Лука Рейналди — доверено лице на австрийския император Максимилиан. Макиавели се запознал с него когато бил дипломатически представител на императора (декември 1507 — януари 1508 г.).
83
Намеква за големите промени, станали в Италия след падането на Карл VIII (1494 г.).
84
Припомня чудесата, които посочили Божието благоволение над Мойсей. Тук Макиавели се увлича в патриотичното си въодушевление и заговаря с пророчески тон на религиозен фанатик.
85
Става дума за сраженията при тези градове.
