Владетелят

Николо МакиавелиВладетелят

Драги читателю,

Чувствам се задължен да кажа предварително няколко думи във връзка с текста, който е пред теб. Преводът е направен от италианското издание на Едоардо Сонцоньо, Милано от 1888 г., факт поради който и преводачът и редакторът трябваше да се справят с лоста затруднения. Все пак и стилът и езикът на кишата от онова време са твърде различни от съвременните. Задачата беше, като се запазят по възможност духът и ароматът на миналото, текстът да се чете леко. В оригинала книгата е озаглавена „Il principe“, което значи принцът. В първите преводи на български от 1889 е 1933 г. названието е „Князът“, защото сме били княжество и царство. Ние приемаме заглавието „Владетелят“, понеже смятаме, че мъдрите мисли на знаменития италиански философ, историк и дипломат Макиавели, при малко повече въображение, анализ и обобщение, могат да бъдат полезни за всеки, който упражнява власт. Няма значение дали е император, крал, цар, военачалник, просто държавник и дори ръководител в най широк смисъл на думата, от книгата всеки може да извлече цял кодекс за поведение. Ето защо, при превода ми хрумна да подчертая всички общозначими правила, които биха ползвали онзи, който има власт, и иска да я запази. Като изключим интересните исторически факти, поднесени, за да илюстрират и обяснят общите изводи, подчертаното беше толкова много, че се отказах от идеята си. Но това ме убеди, че книгата, четена и днес столетия след написването й, в очите на съвременника е все така интересна и актуална.

Искрено се надявам, че читателят ще остане доволен. Не се съмнявам, че всеки, който я е прочел, многократно ще се връща към нея и всеки път ще намира нещо неподозирано и полезно за себе си.

Николо Макиавели

на великолепния Лоренцо Пиеро де Медичи1

Хората, които желаят да спечелят благоволението на някой владетел, в повечето случаи му подаряват предмети, които ценят най-много между тези, които притежават, или такива, които смятат, че ще му доставят най-голямо удоволствие. Най-често му подаряват коне, оръжия, позлатени платове, скъпоценни камъни и други украшения, достойни за величието на един владетел. Желаейки и аз да Ви засвидетелствам предаността си, не намирам между всичко, което притежавам, нещо по-скъпо и по-ценено от мен, от познанията ми за делата на прочутите люде, знания, които съм придобил чрез дълъг опит и наблюдения от съвременността, и чрез изучаване на древността. Знанията, които постигнах с усърдни и продължителни размишления можах да събера в едно малко томче, пращам на Ваше Сиятелство.

Макар да намирам работата си недостойна за Вас, все пак се надявам, че Вашето великодушие ще Ви накара да я приемете, като имате предвид, че най-големият дар, който мога да Ви предложа възможност да разберете за най-кратко време онова, което съм изучил и разбрал в продължение на дълги години с толкова тревоги и опасности.

Аз не украсих и не изпълних съчинението си с пространни отстъпления и с тържествени и великолепни думи или с изкуствени и външни украшения, с каквито мнозина писатели са свикнали да украсяват произведенията си, защото исках или нищо да не говоря за него, или само важността на предмета да го направи потребно. Не бих желал да се сметне за дръзко, че човек с такова ниско положение като моето може да обсъжда и да направлява дейността на владетелите, защото, както тези, които скицират някоя местност, се спускат надолу в равнината, за да разгледат строежа на планините и възвишенията, я за да разгледат строежа на низините, се изкачват нагоре по планините — така, за да изучиш добре природата на народа, трябва да бъдеш Владетел, а за да разбереш добре владетеля — да бъдеш човек от народа.

И тъй, приемете, Ваше Сиятелство, този скромен дар с онези чувства, с които Ви го дарявам. Ако благоволите да го разгледате и прочетете внимателно, Вие ще откриете в него пламенното ми желание да постигнете това величие, което съдбата и Вашите качества Ви отреждат. И ако някога Вие, Ваше Сиятелство, от висотата на заеманото положение обърнете поглед към хората от низините, ще разберете колко незаслужено понасям жестоките и непрестанни удари на коварната съдба.

ГЛАВА IКОЛКО ВИДА ДЪРЖАВИ ИМА И ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ ПРИДОБИВАТ

Всички държави, всички управления, които са имали и имат власт над хората, са били и са републики, или монархии.

Монархиите са наследствени, когато се предадат от владетел на владетел по кръвна линия, и нови. Новите са или напълно нови, каквото е било княжеството на Франческо Сфорца2 в Милано, или са присъединени като съставна част на наследствената държава на владетеля, който ги придобива, каквото е неаполското кралско на испанския крал.3 Тези придобити владения по традиция са живели под властта на някой владетел или са свикнали да бъдат свободни. Завоюват се със собствено оръжие, благодарение на щастието или на смелостта.

ГЛАВА IIЗА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ МОНАРХИИ

Тук няма да разглеждам републиките, защото съм го сторил обширно другаде.4 Ще се спра само на монархиите и, като се придържам към гореспоменатите класификации, ще анализирам как да се управляват и запазват тези държави.

Ще кажа, че в наследствените владения, свикнали с управляващата ги владетелска фамилия, трудностите при запазването им са много по-малко, отколкото в новите. Достатъчно е владетелят само да спазва реда, установен от предшествениците му и в поведението си да се съобразява с обстоятелствата, за да може, дори и да не е способен и енергичен, да запази държавата си, ако тя не му бъде отнета от някой изключително силен неприятел. Но и тогава ще може да си я възвърне отново, когато завоевателят претърпи и най-малките несполуки.

Например в Италия дукът на Ферара5 можа да издържи на нападението на венецианците през 1484 г., както и на папа Юлий6 през 1510 г., защото беше представител на стара управляваща династия. Владетелят по рождение има по- малко причини и необходимост да угнетява поданиците си и може да спечели обичта им и, ако някои негови изключителни пороци не станат причина да го ненавидят, естествено е народът да е благоразположен към него. Продължителността и непрекъснатостта на едно управление заличават спомените за станалите промени и премахват причините за тях, защото всяка промяна влече след себе си нова промяна.

ГЛАВА IIIЗА СМЕСЕНИТЕ ВЛАДЕНИЯ

Затрудненията се срещат при новото владение. Ако то не е съвсем ново, а е съставна част на друго, с което образуват смесено владение, то промените в него се дължат на естествените затруднения във всяко ново владение, защото хората на драго сърце менят владетелите си като вярват, че с това ще се подобри положението им. Тази вяра ги подтиква да вдигат оръжие против владетеля, но много скоро установяват, че положението им се е влошило. Това е неизбежен факт — всеки нов владетел е принуден да притеснява новите поданици с поддържане на войски и с безбройните злини, които влече след себе си новото завладяване. Естествени врагове на владетеля са всички, които е ощетил и угнетил при завладяването на страната, като същевременно не може да запази за приятели онези, които са му съдействали при завоюването, защото не е в състояние да ги възнагради по начина, по който те са предполагали, че ще бъдат възнаградени и не ще може да приложи строги мерки към тях, понеже им е задължен. Колкото и да са силни войските на владетеля, за да може да завладее една страна, той винаги се нуждае от разположението на местните жители. Тъкмо поради това Людовик XII — крал