наредби. Въвеждането им прави неприятели всички, които са били облагодетелствувани от старите и сдържани защитници тези, които биха били облагодетелствувани от новите. Тази сдържаност се дължи отчасти на страха от противниците, на чиято страна са законите и отчасти на недоверието, с което хората се отнасят към новите неща дотогава, докато не проверят от опит ползотворността им. Винаги, когато противниците на новите наредби имат случай, ги нападат със стръв, а защитниците им ги защитават сдържано и князът рискува да загине заедно с тях.
Ако искаме да разгледаме този въпрос добре, трябва да обърнем внимание на това дали тези реформатори действат сами, или зависят от други; дали при осъществяване на плановете си трябва да молят, или могат да се налагат. В първия случай те винаги се провалят и не постигат нищо. Когато са напълно самостоятелни и могат да се налагат, много рядко им се изплъзва успехът. С това се обяснява защо всички въоръжени пророци са побеждавали, а невъоръжените са били побеждавани. Защото освен казаното трябва да се има предвид и това, че народът по природа е променлив и лесно можеш да го убедиш в нещо, но е мъчно да го задържиш за дълго на това убеждение. Затова трябва да разполагаш с нужните средства, та когато престане да вярва, да можеш да го заставиш да вярва на силата. Ако Мойсей, Кир, Тезей и Ромул не бяха въоръжени, нямаше да могат да заставят поданиците си да се подчиняват дълго време на заповедите им. Така в наше време Джероламо Сованарола28 се провали щом множеството започна да не вярва на новите му разпоредби, защото той нямаше средства да задържи вярващите към вярата им, както и да застави невярващите да повярват. При осъществяване на плановете си водачите от типа на гореспоменатите срещат големи трудности и на всяка крачка са изложени на опасности, които трябва да превъзмогват със смелостта и ловкостта си, но превъзмогнат ли ги, започнат ли да им засвидетелстват почит и след като са се отървали от съперниците си, те стават силни, спокойни, почитани и щастливи.
Към представените примери от много велики личности искам да прибавя още един, на не толкова велик човек, но той има известна връзка с тях и да се задоволя само с него, без да изброявам други. Думата ми е за Хиерон Сиракузки29, който от обикновен гражданин станал княз. От съдбата той получил само случая. Подтиснатите сиракузци го избрали за пълководец и благодарение на заслугите си станал техен владетел. Още като обикновен гражданин той бил толкова смел и способен, че всички, които са писали за него, казват, че за да бъде княз, му е липсвало само княжество. Той премахнал старата войска и създал нова, изоставил старите съюзи и създал нови. Когато се сдобил с предани войници и съюзници, му е било лесно да гради на такава основа. За него е било мъчно да завладее, но лесно да запази завладяното.
ГЛАВА VII
ЗА НОВИТЕ КНЯЖЕСТВА, КОИТО СЕ ЗАВЛАДЯВАТ
Онези, които от обикновени граждани стават князе само по благоволение на съдбата, се изкачват без мъка на княжеския престол, но с много трудности се задържат на него. В устрема си към властта те не срещат никакви спънки. Всички спънки възникват, когато те вече са се домогнали до нея. Такива са всички, на които се отстъпва една държава срещу пари или по благоволението на този, който отстъпва. Такива си били онези, на които Дарий е дал от Гърция градовете Йония и Хелеспонт, за да ги управляват за негова безопасност и слава. Такива са били и ония, които от обикновени граждани ставали князе като подкупвали войниците. Те се облягат единствено на волята и щастието на тези, които са ги направили владетели — на две променливи и неустойчиви основи. Те не умеят и не могат да запазят положението си. Не умеят, защото, ако нямат пъргав ум и смелост, не са способни да командват, щом винаги са живели като обикновени граждани. Не могат, защото не разполагат с войски, които да са привързани към тях и да са им верни. Всички държави, които се създават бързо, са като растенията, които в природата се раждат и растат бързо, но не хващат здрави корени и не се развиват достатъчно, за да могат да устоят на бурите и неблагоприятното време. Държавата пропада, ако тези, които бързо са станали владетели, нямат достатъчно ум и смелост и не съумеят да запазят това, което им е дала съдбата, и не изградят основите, които други са изградили преди да станат владетели.
За тези два начина, чрез които се достига до престола на владетеля — или със способност и смелост, или по благоволението на съдбата, искам да приведа два примера от наше време. Думата ми е за Франческо Сфорца и Чезаре Борджия30.
Франческо стана дук на Милано от обикновен гражданин, благодарение на големия си ум и извънредната си смелост и успя да запази без особени усилия това, което придоби с толкова трудности.
Чезаре Борджия, наречен от народа Валентино, достигна до владичеството чрез щастието на баща си и го загуби щом той умря, въпреки че стори всичко, което би сторил всеки разумен и смел мъж, за да пусне корени в държавите, които бе завладял с оръжието и щастието на други. Както вече казах, тоя, който не е положил основите по-рано, би могъл да ги положи после, но това е съпроводено с трудности за строителя и с опасности за зданието. Ако проследим действията на Дука, ще разберем как е изградил основите на бъдещото си могъщество. Аз не смятам, че това е излишно, защото не знаем какви по-добри предписания бих могъл да дам на един нов владетел от примера на Валентино. Ако въпреки всичко не успя, затова е виновен не той, а неговата изключително враждебна съдба.
Когато Александър VI поискал да направи сина си велик дук, се изправил пред много настоящи и бъдещи трудности. Първо не е виждал средство да го напрани господар над някоя държава, която да не е под властта на църквата и е знаел, че ако се опита да вземе някоя от тях, ще му се противопостави миланският лук и венецианците, защото Фаенца и Римини бяха вече под закрилата на Венеция. При това виждал, че войските на Италия, особено онези, с които би могъл да си послужи, се намират в ръцете на хора, които се боят от засилването на папата. На тях той не можеше да се довери, защото бяха във властта на Орсини, Колона31 и привържениците им. Следователно се налагаше да се измени коренно този ред на нещата и да станат бъркотии в италианските държави, за да бъде сигурно завладяването на част от тях. Това му се удаде лесно. Венецианците, подтиквани от други причини, се канеха да повикат французите в Италия. Папата не само, че не се противопостави, но дори ги улесни, като разтрогна стария брак на Людовик. И тъй, кралят влезе в Италия с помощта на венецианците и със съгласието на Александър. Щом кралят влезе в Милано, папата получи от него хора за завладяването на Романя, която му бе отстъпена, благодарение на прославеното име на краля. След като завладя Романя и смаза привържениците на Колона, на Дука, който искаше да я запази и да продължи завоеванията си, пречеха две обстоятелства: първо войските, в чиято вярност се съмняваше, и второ — волята на Франция; той се боеше да не би привържениците на Орсини, с които си беше послужил, не само да му изменят и попречат да разшири владенията си, но дори да му отнемат вече завладяното, и да не би и кралят да стори нещо подобно.
Опасенията му от привържениците на Орсини бяха потвърдени, когато след превземането на Фаенца нападна Болоня. При това нападение те не проявиха почти никакво усърдие. Що се отнася до френския крал, неговите намерения станаха ясни за Дука — когато след превземането на Урбино, пристъпи към завладяването на Тоскана, кралят го принуди да се откаже. Тогава Дукът реши да не бъде повече зависим нито от благоволението на съдбата, нито от чуждите войски. Най-напред омаломощи партиите на Орсини м Колона в Рим, като привлече на своя страна техните привърженици-дворяни и ги направи свои дворяни, като им определи заплати и ги удостои според способностите им с високи граждански и военни служби. Само за няколко месеца те се отдръпнаха от непокорните партии и се привързаха към Дука. След това той чакаше случай да смаже привържениците на Орсини, след като вече беше разпръснал хората на Колона. Скоро му се предостави добър случай и той го използва още по-добре. Като разбраха, макар и късно, че засилването на Дука и на църквата носеше тяхната гибел, привържениците на Орсини свикаха областно събрание в Маджионе32 при Перуджа, в резултат на което последва бунтът в Урбино, метежите в Романя и безкрайните опасности за Дука, които той превъзмогна с помощта на французите.
След като възстанови славата си, понеже вече не се доверяваше на Франция или на която да е чужда сила, Дукът прибегна до хитростта. И успя тъй майсторски да прикрие намерението си, че подмами първенците от партията на Орсини, чрез посредничеството на сеньор Паоло да се примирят с него. Дукът прояви към този сеньор всички любезности, като му подари пари, дрехи и коне и по този начин спечели доверието му. Хората на Орсини бяха толкова наивни, че отидоха в Сенегалия и попаднаха в ръцете му. С
