избиването на главатарите им и с привличането на привържениците на Орсини Дукът положи добри основи за могъществото си. Той владееше цяла Романя и Урбинското дукство и се радваше на привързаността на тяхното неселение, което вече бе започнало да вкусва благополучието си. И тъй като тази постъпка заслужава да бъде оповестена и подражавана, аз не искам да я отмина с мълчание.
След като превзе Романя и видя, че тя се управляваше от владетели, които по-скоро обираха поданиците си, отколкото да се грижат за тях, и че вследствие на взаимното си неразбирателство бяха неспособни да се справят с разбойниците, с най-разнообразните размирици, той прецени, че за да омиротвори и подчини тази страна трябва да й създаде добро управление. Назначи за управител Рамиро де Орко33 — жесток и енергичен човек, на когото даде широка власт. Той за кратко време я омиротвори и обедини, като с това се прослави. След това разбра, че не е необходима толкова строга власт, защото с нея може да предизвика омразата на народа. Създаде в центъра на провинцията граждански съд, в който всеки град имаше свой представител. Съдът се председателстваше от най-почтения човек. Понеже знаел, че миналите жестокости са пробудили известна омраза срещу него, за да я премахне и да спечели народа, поискал да покаже, че не е участвал в извършените жестокости и че всички те трябва да се припишат на жестоката природа на управителя. И затова наредил да го убият. Управителят бил съсечен на две и една заран изложили тялото му на площада на Чезена, като поставили до него един дръвник и окървавен нож. Това жестоко зрелище извикало у зрителите едновременно задоволство и изумление.
С укрепването на войската и смазването на съседните неприятели, които можеха да му навредят, Дукът отчасти преодоля настоящите опасности и се почувствува мощен. За да може да продължи и разшири завоеванията си, той трябваше да се осигури откъм френския крал, който, макар и късно, осъзна грешките си и не би допуснал засилването му. Дукът започна да търси нови съюзници и да се държи двусмислено по време на похода на френските войски към неаполското кралство против испанците, обсадили Гаета. Дукът смяташе да се предпази от французите и сигурно щеше да успее, ако Александър беше жив. Такива бяха неговите действия по отношение на настоящите дела.
Що се отнася до бъдещите, преди всичко той се боеше, че новият папа няма да бъде настроен приятелски към него и ще се опита да отнеме наследеното от баща му. За да предотврати това, той намисли да прибегне към следното — да изкорени родовете на всички малки владетели, които беше ограбил, за да отнеме на папата възможността да ограби самия него; да привлече на своя страна всички римски благородници, за да може чрез тях да обуздава папата; да постигне колкото се може по-голямо влияние в кардиналската колегия и да разполага с нея. Накрая, преди да е умрял баща му — да завоюва такава власт, че да може да устои със собствени сили срещу едно първо нападение.
От тези четири намерения до смъртта на баща си можа да осъществи три. Оставаше му още малко да осъществи докрай и четвъртото. Действително между владетелите, които беше ограбил, малцина успяха да избегнат ножа му. Той беше спечелил римските благородници и завладял кардиналската легия. Що се отнася до новите му владения, той вече господстваше над Перуджа и Пиомбино, имаше под свое покровителство Пиза и възнамеряваше да завладее Тоскана. Не се боеше и от французите, които бяха прогонени от испанците от неаполското кралство. И французите и испанците се стремяха да нападнат Пиза. При тази ситуация той можеше да я нападне. Отчасти от страх, отчасти от омраза към флорентинците Лука и Сиена щяха да му се предадат. Флорентинците щяха да изпаднат в безизходно положение. Ако същата година не беше умрял баща му, той щеше да осъществи плановете си, да се справи сам и да не зависи от щастието и силата на другите, а от собственото си могъщество и смелост.
Но Александър умря34 след като бяха изминали едва пет години, откакто Валентино започна да върти сабята. Той остави на сина си само Романя със здрави основи, а останалите държави висяха във въздуха между две извънредно силни неприятелски войски; освен това Валентино беше смъртно болен. Дукът беше толкова смел и решителен, знаеше тъй добре с какво хората се привличат или отблъскват и толкова устойчиви бяха основите, които той бе съумял за толкова късо време да положи, че ако нямаше срещу себе си онези войски или беше здрав, щеше да преодолее всички затруднения. Доказателство, че положените от него основи са били добри, е това, че Романя му остана вярна и го чака повече от месец. В Рим, полужив, той беше в безопасност и макар че в града влязоха Балиони, Вители и Орсини, никой не се вдигна против него. После, ако той не успя да направи папа този, когото искаше, поне не позволи да стане папа онзи, когото не искаше. Но ако след смъртта на баща си беше здрав, щеше лесно да се справи с всичко. През деня, когато беше провъзгласен папа Юлий II, той ми каза, че премислил всичко, което би последвало от смъртта на баща му, и че на всичко е намерил изход, но не му е минавало през ум, че след смъртта на баща му самият той ще бъде смъртно болен.
Като имам предвид всички негови дела, аз не бих могъл да го упрекна в нищо, напротив — смятам, че той може да послужи за образец на подражание на всички, които са се домогвали до властта чрез щастието и оръжието на други. Надарен с велика душа и изпълнен с велики намерения, той не можеше да действува по друг начин. За осъществяването на плановете му попречиха преждевременната смърт на баща му и неговата болест. И тъй, не може да намери по-ярки примери от делата на Борджия оня, който намира за нужно в едно ново княжество да се предпази от неприятелите, да спечели приятели, да победи чрез силата или хитростта, да накара народа да го обича и да се бои от него, да бъде следван и почитан от войниците, да смаже онези, които могат или са длъжни да му вредят, да смени старите начини на управление с нови, да бъде едновременно строг и милостив, великодушен и либерален, да премахне ненадеждната войска и да създаде на нейно място друга, да поддържа приятелски отношения с князете и кралете, така че те да му помагат с радост и да го оскърбяват с предпазливост.
За грешка на Борджия може да се сметне само изборът на Юлий II. Както казах, той не можеше да наложи за папа онзи, когото искаше, но можеше поне да отхвърли предложения и затова не трябваше да се съгласява да бъде провъзгласен за папа който и да е измежду кардиналите, които бе обиждал и които, станали папи, щяха да се боят от него. Хората вредят на другите или от страх, или от омраза. Обидените от него кардинали бяха Сан Пиетро ад Винкола, Колона, Сан Джорджино, Асканио; всички други, ако станеха папи, щяха да се боят от него.35 От тях трябва да изключим само руанския кардинал и испанците. Първият беше много силен, защото имаше зад себе си Франция, а с втория го свързваха не само расови, но и роднински и приятелски връзки. Дукът трябваше да наложи за папа някой кардинал-испанец. Това беше невъзможно и трябваше да се съгласи да бъде провъзгласен руанския кардинал, а не Сан Пиетро ад Винкола. Греши оня, който мисли, че новите благодеяния са в състояние да заличат в паметта старите обиди. Духът сгреши с този избор и това стана причина да се провали напълно.
ГЛАВА VIII
ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СТАВАТ ВЛАДЕТЕЛИ ЧРЕЗ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Обикновеният гражданин може да се домогне до княжеския престол още по два начина, при които е изключено решаващото действие на съдбата и личните качества. Струва ми се, че не бива да ги отминавам с мълчание. За единия начин може да се говори по-обширно там, където се говори за републиките. При единия начин домогването до престола става по пътя на престъпленията и беззаконията, а при другия — обикновен гражданин става княз на страната си по благоволението на своите съграждани.
За да обясня първия начин, ще приведа два примера: единият от древно, а другият от наше време, без да изтъквам преимуществата им, понеже смятам, че и така ще бъдат достатъчни за онези, които имат нужда да ги следват.
Сицилианецът Агатокъл,36 който бил обикновен гражданин с ниско потекло, станал крал на Сиракуза. Той бил син на грънчар и още през юношеските си години се отдал на престъпен живот. Престъпленията си извършвал с такава смелост, че когато влязъл във войската успял да премине всички военни чинове и станал претор на Сиракуза. Като се задържал на тази служба, решил да стане крал и насилствено да запази това, което му е отстъпено доброволно, като при това не се обвързва с друг. Бил се уговорил за този план с Амилкар Картагенеца,37 който по това време воювал в Сицилия. Една сутрин, под предлог, че ще се решават важни въпроси, засягащи републиката, той свикал на събрание народа и сената на Сиракуза. При даден знак войниците избили всички сенатори и най-богатите граждани. След това заграбил княжеската власт без да срещне някаква съпротива от гражданите. Макар че два пъти бил разбит и после обсаден от картагенците, той не само защитил града,
