правят от користни подбуди и амбиции, или мислят повече за себе си, отколкото за теб. От тях владетелят трябва да се пази като от открити врагове, защото при всяко негово затруднение те ще съдействуват за провалянето му.
Който достигне владетелския престол по волята на народа, трябва да се стреми да запази неговата привързаност — нещо, което би му се удало лесно, защото народът иска от него само едно — да не бъде подтискан. Който става владетел чрез благоволението на влиятелните и против волята на народа, трябва преди всичко да се постарае да спечели народа, което може да постигне като го вземе под своя закрила. Както човек, когато му се стори добро от някого, от когото е очаквал зло, се привързва по-силно към благодетеля си, така и народът се привързва към владетеля повече, отколкото би се привързал, ако той беше получил престола, благодарение на неговата воля. Владетелят може да спечели народа чрез различни средства, които няма да изреждам, защото те са много и се менят при всеки отделен случай, а и е невъзможно да се обобщят. В заключение ще кажа само още, че владетелят трябва да има привързаността на народа, без когото той е като с вързани ръце когато се намира в затруднение. Когато спартанският княз Набис39 бил обсаден от всички войски на гръцките държави и от една победоносна римска армия, било е достатъчно да си осигури малък брой от своите съграждани и да спаси отечеството и властта си. Ако не се е радвал на привързаността на народа си, не би успял. И нека никой не противопоставя на мнението ми изтъкнатата пословица, според която, който гради върху народа, гради върху пясък. Пословицата е вярна за онези, които си въобразяват, че народът ще ги спаси, когато бъдат гонени от неприятели и магистрати, какъвто беше случаят с братя Гракхи40 в Рим и с Джордано Скали41 във Флоренция. Един княз, който знае да управлява, който е смел и ловък и умее да запази реда в държавата, никога няма да се разочарова от народната привързаност. Обикновено князете се провалят, когато се опитат да станат абсолютни монарси, особено ако управляват не сами, а посредством магистрати. Опасността идва оттам, че тогава зависят от волята на онези, на които са поверили управлението, и които, особено в трудни времена, могат да откажат да им се подчиняват и да се опълчат против тях. Тогава за княза ще бъде вече късно да прибегне към неограничената власт. Поданиците му са свикнали да бъдат управлявани от други и няма да му се подчинят. В тези тежки часове няма да има кому да се довери. Когато в мирно време гражданите са се нуждаели от властта му, всеки от тях е бил готов да му се притече на помощ, всеки е обещавал, всеки е искал да умре за него, защото смъртта е била далеко. Когато в трудни времена властта се нуждае от помощта на гражданите, малцина й се притичат на помощ. Този опит е опасен и с това, че може да се направи само веднъж. Мъдрият княз трябва да действува така, че във всяко време гражданите да се нуждаят от властта и от него. В такъв случай те ще му бъдат винаги верни.
ГЛАВА X
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЕРВАТ СИЛИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ
Когато се изучават владенията, трябва да се прецени дали владетелят е толкова силен, че може при нужда да се защитава сам, или винаги се нуждае от чужда защита. За да изясня този въпрос, ще кажа, че според мен, могат да се защитават сами ония, които разполагат с много хора или с много пари, и са в състояние да създадат нужната войска, за да могат да излязат срещу всеки нападател. От чужда помощ се нуждаят тези, които не могат да излязат срещу неприятеля, и са принудени да се скриват зад защитните си стени. За първите вече говорихме и ще говорим по-късно. За вторите ще кажа, че трябва да снабдят с припаси града, в който живеят, без да се грижат за останалата територия. Който е укрепил добре града си и е съумял да спечели предаността на народа, винаги ще бъде нападан с голяма предпазливост. Хората не са привърженици на действия, които предполагат големи трудности, каквито неизбежно биха срещнали при нападението на един княз, който здраво е укрепил столицата, си и при това не е намразен от народа си.
Немските градове се радват на широка свобода, не разполагат с голяма територия, подчиняват се на княза, когато искат, не се боят нито от него, нито от някой от съседните си владетели, защото са обградени със здрави стени и ровове, разполагат с достатъчно артилерия и припаси за цяла година и мъчно могат да бъдат сразени. Освен това, за да могат да поддържат бедните, без да докосват държавното съкровище, винаги разполагат за една година с материали, които подсигуряват поминъка и от които живеят бедните. Почитат военното дело и то се поддържа от много учреждения.
Следователно, владетел, който е укрепил столицата си и има поддръжката на народа си, трудно може да бъде нападнат. Ако се намери някой да го нападне, ще трябва да се оттегли посрамен. Нещата в света се менят така бързо, че е невъзможно някой да стои цяла година пред един силно укрепен град. Може да ми се отправи въпроса: щом народът, чиито имоти са извън укрепения град, види, че ги опожаряват, няма ли да изгуби търпение и продължителната обсада, грижата за себе си и за имотите му, да го накарат да изостави княза? Ще отговаря, че един смел и могъщ владетел винаги ще преодолее трудностите, или като увери поданиците си, че злото няма да трае дълго, или като ги заплаши с жестокостта на неприятеля, или най- после — като избие или затвори тези, които отиват до крайност.
Неприятелят опожарява и опустошава страната при пристигането си, когато духът на хората е още възпламенен и са готови да се защитават. Владетелят може да не се бои, защото като минат няколко дни от пристигането на врага, поданиците се успокояват и виждат, че всичко е свършено. Тогава се сплотяват около княза, като смятат, че той им е задължен задето, за да го защитят, са допуснали да им изгорят къщите и опустошат имотите.
Можем да заключим, че за един умен владетел не е мъчно да поддържа, преди и след опустошаването на града, духа у обсадените, стига да разполага с хранителни припаси и средства за защита.
ГЛАВА XI
ЗА ЧЕРКОВНИТЕ ДЪРЖАВИ
Остава ми да поговоря за черковните държави, при които трудностите са при придобиването им. Те се придобиват благодарение на способностите или щастието, а се запазват както без едното, така и без другото. Тези държави се управляват по стари религиозни традиции, които имат такова голямо значение, че владетелят се задържа на власт независимо как действува или как живее.
Само черковните владетели имат държави, без да ги бранят и поданици — без да ги управляват. На държавите, дори и да не са защитени, не могат да им се отнемат поданиците, макар че те не са управлявани, не държат на това, нито пък искат и могат да се откъснат от тях. Само тези държави са сигурни и щастливи.
Тези държави се управляват от Божи наредби, които човешкият ум не може да проумее, и аз няма да се занимавам с тях, за да не мина за дързък и тщеславен.
Ако някой ме запита как светската мощ на църквата е нараснала толкова много при Александър VI,42 че да накара френския крал да затрепери, да го изгони от Италия и да сломи венецианците, докато преди, не само силните италиански държави, но и всички барони и сеньори, дори и най-нищожните, не са обръщали никакво внимание на светските работи, то, макар всичко, което ще кажа да е известно, не смятам за излишно да го припомня пак.
Преди френският крал да навлезе в Италия, тя се владееше от папата, венецианците, неаполския крал, миланския дук и флорентинците. Всички владетели се грижеха главно да не би въоръжен чужденец да нахлуе в Италия и някой от тях да не разшири владенията си. Най-големи подозрения будеха папата и венецианците. За обуздаването на венецианците всички останали трябваше да се съюзят, както беше при защитата на Ферара. За обуздаването на папата си служеха с римските барони, които бяха разделени на две враждуващи партии: едната, в която се числяха привържениците на Орсини, и другата — в която бяха привържениците на Колона. Тези две партии се биеха пред самите очи на папата и с това пречеха на папската власт да се засили и затвърди. Понякога се намирал смел и ловък папа, като Папа Сикст,43 но нито благоволението на съдбата, нито мъдростта му са успявали да сложат край на тези междуособици. Причина за това е бил краткият живот на всеки папа. Ако през десетте години, колкото средно е папствувал, папата е смогвал да обезсили Колона, неговият заместник е бил приятел на привържениците на Орсини и е давал възможност на привържениците на Колона да се съвземат. Тази е била причината, поради която папската власт в Италия е била тъй малко зачитана.
При такива обстоятелства беше провъзгласен за папа Александър VI. Никой друг папа не е успял да
