оставил ямите пълни с гнилоч, оставил е тревата да расте. Предлага на драконовите ездачи едновременно открита вежливост и завоалирана обида. Човек, с който трябва да се внимава.
Жилищата на жените в Хранилището на Факс бяха преместени от традиционните най-вътрешни коридори в тези откъм склона на хълма. Слънчевата светлина се лееше от три дълбоко вградени във външната стена прозореца с двойни капаци. Ф’лар отбеляза, че бронзовите панти са добре смазани. Външните первази бяха на препоръчваната височина от едно копие; Факс не се беше поддал на модерната практика на изоставяне на защитните функции на стената.
Стаята беше богато украсена с красиви изображения на жени, заети с всички видове женска работа. Врати от двете страни водеха към по-малки спални, откъдето по заповед на Факс се изсипаха бързо жените му. Факс надуто посочи към жена в синя рокля, с прошарена коса, набраздено от разочарования и горчилки лице и изкривено от бременност тяло. Тя се приближи неловко и спря на няколко стъпки от господаря си. Ф’лар си направи от поведението й извода, че тя не се приближаваше до Факс повече, отколкото беше абсолютно необходимо.
— Господарката на Кром, майка на моите наследници — каза Факс без гордост или сърдечност.
— Миледи… — спря Ф’лар, изчаквайки името й да бъде съобщено.
— Гема — изсъска кратко Факс.
Ф’лар се поклони дълбоко.
— Миледи Гема, Уейрът е в Търсене и моли за гостоприемството на вашето Хранилище.
— Господарю Ф’лар, — отговори леди Гема с нисък глас, — вие сте най-добре дошли.
Ф’лар не пропусна не много ясното произнасяне на наречието, нито факта, че Гема знаеше името му. Усмивката му беше по-топла, отколкото изискваше вежливостта, сгрята от уважение и симпатия. Съдейки по броя на жените в това жилище, Факс използуваше леглото доста често. Тук сигурно имаше една-две, с които леди Гема би се простила без да съжалява особено.
Факс започна с представянето, мърморейки неясно имената, докато не разбра, че тази стратегия е безуспешна — Ф’лар просто вежливо питаше за името отново. Ф’нор, усмихвайки се все повече и повече, докато обръщаше внимание кои жени Факс предпочита да запази анонимни, се измъкна от стаята. Ф’лар щеше да сравни впечатленията си с него по-късно, макар че при повърхностния оглед тук нямаше никоя, достойна за Търсенето. Факс предпочиташе закръглените и дребни жени. Тук нямаше нито една дръзка. Ако някога беше имало, духът им беше избит от тях. Факс без съмнение беше насилник, а не любовник. Някои от групата не бяха виждали вода по цяла зима, ако се съди по количеството мазнина по косите им. От всички тях, ако това бяха всички, единствено леди Гема беше волева жена, и тя беше твърде стара.
След като любезностите свършиха, Факс изпроводи не особено добре дошлите си гости навън. Ф’нор беше извинен от водача на ятото му да се присъедини към останалите драконови ездачи. Факс безапелационно поведе бронзовия ездач към жилището, което му беше определил.
Стаята беше на по-ниско ниво от жилищата на жените и определено съответствуваше на ранга на квартиранта си. Многоцветните гоблени бяха покрити с кървави битки, единични схватки с мечове, летящи дракони с искрящи тела, горящи по върховете на хребети купчини огнен камък, и всичко друго, което можеше да предложи опръсканата с пурпур история на Перн.
— Приятна стая — потвърди Ф’лар, като смъкна ръкавиците и уеровата си туника и ги хвърли безгрижно на масата. — Трябва да се погрижа за моите хора и за животните. Драконите са хранени наскоро — коментира той, посочвайки какво Факс е пропуснал да попита. — Моля за свободата да се разхождам из работилниците.
Факс кисело потвърди, че това е традиционна привилегия на драконовите ездачи.
— Няма по-нататък да отнемам времето ти, Господарю Факс, тъй като сигурно си претоварен от работа с тези седем Хранилища. — Ф’лар леко наклони тяло към владетеля, обръщайки се настрани с жест на човек, който освобождава подчинен. Можеше да си представи вбесения израз на лицето на Факс. Изслуша отдалечаващите се стъпки, изчака достатъчно дълго, за да е сигурен, че Факс е излязъл от коридора, и след това бързо се върна по стъпките си до Голямата зала.
Суетящите се слуги спряха за момент да подреждат допълнителните грубо сковани маси, за да видят драконовия ездач. Той кимна усмихнато към тях, опитвайки се да види дали някоя от жените тук не е замесена от тестото, от което излизат Стопанки на Уейра. Претрупани от работа, недохранени, белязани от бичове и болести, те бяха просто каквото бяха — ратаи, подходящи само за тежка, монотонна работа.
Ф’нор и останалите бяха настанени в набързо опразнена барака. Драконите се бяха разположили удобно на скалистия хребет над Хранилището. Бяха се подредили така, че всяка част от широката долина попадаше под внимателните им погледи. Всички бяха нахранени, преди да напуснат Уейра, и всеки ездач поддържаше дракона си в лека, но будна връзка. По време на Търсенето не биваше да има инциденти.
Групата стана при влизането на Ф’лар.
— Без трикове, без инциденти, но се огледайте наоколо внимателно — каза лаконично той. — Връщане на залез, с имената на възможните предложения. — Той забеляза усмивката на Ф’нор, спомняйки си как Факс се беше запъвал на някои имена. — Описанията подредени по важност и характеристики.
Мъжете кимнаха с очи, в които блестеше разбиране. Увереността в успеха на Търсенето ги изпълваше със задоволство, въпреки че Ф’лар се съмняваше, че е видял всички жени на Факс. По силата на логиката, най-добрите от Високите склонове трябваше да бъдат в главното Хранилище на Факс, но не бяха. Въпреки това, имаше още доста големи работилници за посещаване, да не говорим за другите шест Хранилища. Все същото…
По неуговорен импулс, Ф’лар и Ф’нор напуснаха бараката едновременно. Хората им щяха да ги последват ненатрапващо се, по двойки или поединично, за да проучат работилниците и близките ферми. Хората видимо бяха така нетърпеливи да излязат навън, както Ф’лар беше вътрешно. Някога драконовите ездачи бяха чести и почитани гости във всички големи Хранилища на Перн, от южния Нерат до планинския Тилек. Този приятен обичай също беше изчезнал заедно с други признаци на уважение и внимание, доказателство за слабия авторитет на Уейра понастоящем. Ф’лар се надяваше да коригира това.
Той се напъна да проследи наум пропълзелите промени. Записите, които всяка Стопанка на Уейра проследяваше, бяха доказателство за постепенния, но лесно уловим упадък, забелязващ се през последните двеста пълни Оборота. Знаенето на този факт не облекчаваше положението. И Ф’лар беше от онази шепица хора, които вярваха и на Записите, и на баладите. Ако се вярваше на старите легенди, ситуацията скоро можеше да се промени коренно.
Ф’лар чувствуваше, че зад всеки от Законите на Уейра стои смисъл, има обяснение, съществува задача. От Първото Впечатване до огнения камък, от това да се почиства тревата от височините до това да се копаят канали покрай хребетите. От такива дребни елементи като контролирането на апетита на драконите до ограничаването на броя на живеещите във Уейра. Въпреки че Ф’лар не знаеше защо са били изоставени останалите пет Уейра. Тайно той размисляше дали в изоставените Уейрове няма някакви Записи, прашни и шумящи. Той трябваше да се опита да провери, когато следващия път ятото му излети на патрул. В Бенденския Уейр определено нямаше обяснение на нещата.
— Тук има индустрия, но няма ентусиазъм — говореше Ф’нор, привличайки вниманието на Ф’лар обратно към обиколката им из работилниците.
Те се бяха спуснали по набраздената рампа от Хранилището в производствения район, широк път ограден от къщички, чак до впечатляващите каменни зали на работилниците. Ф’лар отбеляза тихо затъпканите с мъх улуци на покривите, бръшляна, захванал се по стените. За човек с неговото възпитание беше направо болезнено да гледа фрапантното несъобразяване с обикновените мерки за сигурност. Растенията не биваше да бъдат допускани близо до жилищата на хората.
— Новините пътуват бързо — засмя се Ф’нор, кимайки към бързащ работник в престилка на хлебар, който промърмори към тях „добър ден“. — Нито една жена наоколо.
Наблюдението му беше точно. Жените трябваше да бъдат навън по това време, носейки това или онова от складовете, перейки в реката в такъв слънчев и топъл ден, или на път към фермите, за да помогнат в саденето. Нито една фигура в рокля наоколо.
— А някога бяхме предпочитани партньори — отбеляза Ф’нор ядовито.
— Първо ще минем през Залата на Тъкачите. Ако паметта не ми изневерява…
— Както никога не го е правила — прекъсна го сухо Ф’нор. Той не използуваше предимствата на кръвната им връзка, но се чувствуваше по-удобно с бронзовия ездач, отколкото повечето от драконовите
