— Защо винаги се тикаш там, където не са те викали?
Люсиен стисна зъби; идваше му да стовари юмрука си в самодоволното лице на тоя негодник. Опиташе ли, щеше да намери смъртта си още преди да е направил и две крачки.
— И аз бих искал да те попитам същото.
— Но в този случай появата ти беше доста ненавременна. Виждаш ли, аз може и да желаех смъртта ти, но това беше делово решение. С Катрин е въпрос на лично удовлетворение. Ако я премахна, няма да има смисъл да се занимавам с теб. Но ти не ми оставяш друг избор. — Той хвърли един поглед към колибата и видя, че пламъците вече се издигат високо в небето. Скоро някой щеше да ги забележи и да вдигне всички под тревога. — Нямам много време, ако искам да се освободя от телата. — Дънстън вдигна пистолета и го насочи право в сърцето на Люсиен. — Иска ми се да можех да кажа, че съжалявам, но…
Пръстът му се затегна около спусъка и Катрин изкрещя, когато Люсиен се хвърли стремглаво към него. Знаеше, че няма никаква вероятност изстрелът да не попадне в целта. Оглушителният звук отекна в ушите й в същия миг, в който Люсиен се блъсна в гърдите му и двамата се приземиха в тревата. Люсиен напрегнато очакваше да почувства тъпата болка, която обикновено съпътстваше смъртоносните рани, но не изпита нищо. Тялото на Дънстън под него беше неподвижно и сковано.
Маркизът изпълзя встрани и се вторачи в широко отворените, невиждащи очи на графа, а после покрай него към вцепененото момиче, което все още държеше димящия пистолет в ръцете си.
— Той беше самият дявол — прошепна Мюриъл. — Той уби майка ми. В един от старите й куфари открих нейно писмо. Знаела е, че се опитва да я убие. Оженил се е за нея заради парите й. А след като ги е пропилял, се е отегчил от нея. Казваше, че тя му носи само главоболия. Не му пукаше за нищо… и за никой, освен за самия него. А сега е мъртъв.
Люсиен бавно се приближи към нея и взе пистолета от разтрепераните й ръце.
— Всичко е наред, Мюриъл. Ти спаси живота ми — спаси живота и на двама ни. Никой няма да те обвини за това.
— Сигурна бях, че е намислил да дойде тук. Трябваше да дойда по-рано, но се боях. — Тя погледна Катрин, чието лице бе мъртвешки бледо и покрито с черни сажди. — Аз се опитах да го отровя. Знаех, че ще обвинят теб. Ти винаги си била много мила с мен, но аз те ревнувах. Прости ми, Катрин. Прости ми за всичко.
В този момент на билото на хълма изскочи цяла армия слуги, въоръжени с кофи и мотики. Начело им вървеше Рийвс. Направиха жива верига до потока и си подаваха кофи с вода, които припряно изливаха върху съскащите пламъци. Когато огънят бе овладян, икономът се отдели от останалите и се насочи към тях.
— Надявам се, че и двамата с нейна светлост сте добре, милорд. — Тревожният му поглед се плъзна от прашните им, покрити със сажди лица към неподвижното тяло на земята.
— И двамата сме добре. Отведи лейди Мюриъл в къщата и се погрижи да я настаниш удобно. И кажи на Бени да намери кола, за да откараме тялото.
Рийвс изглеждаше объркан, но побърза да се съгласи.
— Както желаете, милорд. — Верният му служител свали палтото от раменете си и го метна върху трупа на Дънстън, после поведе пребледнялата Мюриъл към къщата.
Едва тогава Люсиен пристъпи към Катрин и я притегли в обятията си. Притискайки я силно към себе си, той прокара пръст по обсипаната й в сажди буза.
— Добре ли си?
Тя кимна и обгърна с ръце врата му.
— Добре съм, благодарение на теб.
— И на Мюриъл.
— Да. — Тя погледна неподвижното тяло на вуйчо си и извърна очи. — Още не мога да повярвам, че това е краят на тази история.
— Това е краят само за Дънстън. За всички нас е едно ново начало.
Катрин го погледна и се усмихна. Лицето й излъчваше същата любов, която сгряваше и неговото сърце. Той притисна устните й в целувка и почувства, че я обича повече от всякога. И в този миг Люсиен безмълвно се зарече, че ще изпълни обещанието си. През всичките години, които им предстояха, щеше да се погрижи да превърне и най-смелите й мечти в реалност.
— Обичам те, Катрин. — Обичаше я повече, отколкото би могла да предполага. Преди време той не вярваше в любовта. А сега това чувство му се струваше толкова естествено, че думите се изтръгнаха от устните му с учудваща лекота.
Люсиен погали косите на жената в ръцете си. Помисли си, че е най-щастливият човек на света и се усмихна.
Информация за текста
© 2000 Кет Мартин
© 2001 Тодор Тодоров, превод от английски
Kat Martin
Silk and Steel, 2000
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Кат Мартин. Коприна и стомана
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
ИК „Ирис“, 2001
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13910]
Последна редакция: 2009-10-28 13:39:59
1
териак — лек против ухапване от змия и други отрови — Б.пр.
2
вид растение — Б.пр.
3
голям пън, който гори в огнището на Бъдни вечер — Б.пр.
4
десерт от каймак, захар и вино — Б.пр.
5
Говоря френски доста добре. Разбра ли сега? — Б.пр.
