Беше се научила да играе безупречно ролята на черния отмъстител. Знаеше да язди и да стреля като всеки мъж и вече можеше да се закълне, че няма такъв, който да е способен да я изплаши. Но най- страшното й оръжие бе волският камшик — сама си го беше избрала и го владееше до съвършенство. Върху лицето й отново се появи доволна усмивка, когато си помисли, че той е горе в стаята й. Помисли си колко весело би било да види как дебелата физиономия на Касондрия и напереният фасон на брат й ще се смачкат, ако можеха да видят как свисти с камшика. И всичко това само защото безпомощното малко момиченце, останало сираче, бе захвърлено на тяхното милосърдие и принудено да намери кураж да се защитава само, най-вече от тях.
Докато разтриваше схванатия си гръб и натъртените си от ездата хълбоци, Старлет отново се сети за Уейд Матюс. Несъмнено той отдавна се бе срещнал с дявола. Помисли си, че може би трябваше да го помоли да вдигне наздравица за брат й по време на първата си вечеря със Сатаната.
В същия момент Алек вдигаше тост за сестра си:
— За нашата очарователна Старлет — каза той, като вдигна чашата си по посока на града. — Дано нежните й пръсти не се уморят и разранят, докато шие новите ти рокли.
Касондрия се засмя.
— Тя е едно вироглаво зверче. Ами да, държи се така, сякаш тя е тази, която ми прави услуга, като приема поръчката ми. Би трябвало да ми е благодарна, че й давам възможност да печели. Много лесно бих могла да отида в Санта Фе и да си поръчам рокли, които несъмнено щяха да бъдат по-красиви и по- подходящи за дама като мен, а не като тези парцали, които тя майстори. Господ ми е свидетел, че от тези стари повлекани наоколо търговията й няма да процъфти и тя сигурно щеше да умре от глад, ако не бях аз.
— Е, не забравяй и момичетата на Розалия — каза Алек, като не можа да устои на изкушението да й нанесе лек удар под кръста.
— О, не ми напомняй за обидата, която нашата госпожица ми нанесе. Можеш ли да си представиш, да ме сравнява с проститутките!
Алек прекоси стаята и седна до нея на дивана. Опря чашата на ръба на красиво изработената и пищно украсена с резба облегалка. После погали пълните й гърди.
— Ти, разбира се, си много по-хубава от която и да било от тях. И несъмнено притежаваш същия талант в леглото, макар че аз нямам преки наблюдения върху уменията им.
Очите на Касондрия светнаха собственически, когато прокара пръсти по тънката извивка на брадичката на заварения си син.
Тъй я хвана през кръста и я притегли към себе си.
— Е, Кас, защо да мисля за други, когато ти ми стопляш леглото? И като стана дума за легло, не би ли желала да се присъединиш към мен по време на сиестата, за което вече разговаряхме?
— Сигурен ли си, че мислиш да си поспиш?
— Накрая — отвърна й той с многозначителна усмивка.
Алек стана и й помогна да се изправи. Тъкмо се канеха да се оттеглят в спалнята — вече правеха това, без да се крият, — когато на вратата се почука.
Касондрия му хвърли въпросителен поглед:
— Очакваш ли посещение?
— Вероятно е някой от хората ни — каза той и остави чашата си в очакване слугата да въведе в стаята онзи, който бе почукал на вратата.
Няколко секунди по-късно в стаята влезе Марти Никълъс, човекът, когото бяха наели.
— Казахте да ви известим, ако чуем за Маккалистър — каза той на Алек, а после се обърна към Касондрия. — Госпожо!
Кас кимна царствено с глава в отговор на поздрава му, после стана и отиде до прозореца, за да покаже умело безразличието си към новините, които той носеше.
— Е? — попита кратко Алек, ядосан от вниманието, което Марти обръщаше на мащехата му.
— Отначало си мислехме, че няма да научим нищо, но после бяхме приятно изненадани. Един от хората ни току-що се върнал от екзекуцията на Матюс. Май сме открили златна жила. Видял Маккалистър там. Това ме заинтригува и аз отидох в ранчото на баща му.
— Там ли беше?
Каубоят не обичаше да го пришпорват. Продължи бавно и сладкодумно да разказва:
— Подкарах коня си нататък и когато стигнах, слязох важно и отидох до вратата. Отвори ми някакъв стар глупак и аз му казах, че работя в съседното ранчо. Рекох, че съм яздил наоколо и тъй като съм видял кон, съм се върнал да видя дали някой чужд човек не е влязъл вътре.
— О, за Бога! — каза Касондрия нетърпеливо. Вече се бе отказала да се преструва, че не слуша. — Кой беше?
— Е, госпожо, там с работата, че не съм сигурен. Човекът каза, че познава Деър Маккалистър, но сега не го е виждал тъдява. Като че ли не искаше да каже повече.
— Вярваш ли му? — попита Касондрия.
— Така мисля. Не видях никой в ранчото. Но този човек мислеше, че убиецът ще се появи на погребението на баща си.
Алек и Касондрия се спогледаха тревожно, но Алек се съвзе бързо и отведе мъжа до вратата.
— Добре свършена работа. Продължавай да наблюдаваш. Пак се обади, ако се появи Маккалистър или ако забележиш нещо съмнително.
Като се върна, той застана по средата на стаята и прокара ръка през косата си.
— Не ми звучи добре.
— Защо? Да не мислиш, че Деър Маккалистър смята да окачи пушките си и да се укроти? — попита тя.
— Напротив, Кас. Мисля, че той ще направи точно обратното и именно това ме тревожи, като имам предвид нашето малко участие в цялата работа.
— Не нашето участие, мили, а твоето. Ти изплаши стария Маккалистър до смърт с малките си мръсни гадинки, които държиш като любими животни — каза тя натъртено. — Аз исках да го ухажвам и така да го омагьосам, че да го накарам да се раздели със земята си. Но не! Ти не искаше да чакаш толкова дълго — изгледа го тя ядосано и многозначително. — Сега се намираме в малко опасно положение. Но ако стоиш настрани и ми разрешиш да се заема с младия Маккалистър, мисля, че в крайна сметка с него ще стигнем до взаимно съгласие, което и за двама ни ще бъде добре.
— Предполагам, че не бива да питам какво имаш предвид.
Касондрия се изсмя и се приближи до него в средата на богато обзаведената стая. Повдигна ръка и я сложи върху гърдите си, докато отмяташе глава, за да се усмихне престорено.
— Това ще бъде само една кратка комедия, мили. Той е отсъствал дълго. Сигурна съм, че няма да реши да се установи тук. Особено ако репутацията, която има тук, отговаря на истината. Какво ще търси един професионален убиец в ранчо? Не, мисля, че няма за какво да се притесняваме. Всъщност, така може би е по-добре за нас. Ако се появи, може да успеем да уредим всичко за една-две седмици.
Устните на Алек се изкривиха в цинична усмивка.
— Винаги си била сигурна в чара си, нали Кас?
— Да, винаги. Всъщност няколко дни след като Маккалистър се върне, ще направим празненство. Разбира се, като добри съседи ние непременно ще го поканим. Може би ще поканим дори и Старлет.
— Ха, тя сигурно ще дойде на празненството ни!
— Разбира се, че няма да дойде — просъска нетърпеливо Касондрия. — Но въпреки това можем да я поканим, за да покажем на съседите, че въпреки отвратителното й отношение към нас, ние сме великодушни хора.
— И за какъв дявал ще правим това?
— За какво ли? Ами, като види човекът колко сме заможни, с удоволствие ще ни продаде ранчото на баща си. — Тя щракна с пръсти. — И ето така ние ще станем собственици на най-голямото ранчо на територията на Ню Мексико.
— Забравяш една малка подробност, Кас. По закон ние не сме собственици и на това ранчо.
